Не иска да имаме общо дете?

Тя си иска, да ражда и да се приключва.
 Ще му писне от искане накрая  и готово.
 После що  инертен, уморен, не я разбира.

От тази гледна точка може да се каже, че тя го е подвела. Човека вече има две деца и един провален брак, решил е да има връзка с жена която също има един провален брак и едно дете. Отначало може да е повдигнал въпроса за общо дете, за да чуе отговора й, че не желае още деца към този момент. Може би точно това е искал да чуе, може да е искал връзка в която ще се чувства щастлив и ще си живеят спокойно, без да се налага да се връща към бебешкия период. Няма как да знаем.
Имам много познати и роднини дори в такива връзки, едните имаха по едно дете от предишни бракове и им се родиха общи близнаци. Други пък си имат по едно момиче на еднаква възраст от предишни бракове и решиха да нямат общи деца въпреки, че нищо не ги спираше нито финансово и имаха цяла армия от детегледачи. Сега си обикалят по света и у нас с момичетата по почивки и екскурзии и си гледат кефа, изобщо не си делят децата, а те пък са като истински сестри. Аз самата родих от вторият си мъж, който отгледа моето дете от първия ми брак. С тази разлика обаче, че той нямаше деца и не е настоявал за свое, просто бяхме решили ако стане, стане. Отне ни няколко години, докато се появи бебето. Обаче и двамата сме категорични, че не искаме трето. Общо двамата имаме 4 племенника, четири кръщелника и две деца и сме на мнение, че активно участваме в живота на достатъчен брой деца.
Единият ми пра-прадядо остава вдовец с четири деца и си взема вдовица с три, раждат си и още 4 общи...... ама това е било в едно друго време, а и въпросния дядо е имал над 3000 глави добитък и дюкяни в Букурещ.... та за всичките е имало и работа и пари.
Всеки сам си решава колко деца иска да има (щом бройката му е важна) и си търси партньор със същите виждания за нещата, иначе не знам как би могло да се получи.

Аз се върнах да прочета авторката още веднъж, за да не излезе, че пак не съм разбрала. Ето какво е написала:
“Няколко месеца след началото на връзката ни започна да говори, че много му се иска да има дете от мен. Разбира се и двамата знаехме, че още не е подходящия момент, но ставаше въпрос за след известно време.”
“Не съм искала, защото сме били в началото на връзката си. Тогава го заявих ясно и че според мен на малко по-късен етап е по-дборе да говорим за това. Той се съгласи с това.”

Как точно е подведен този форумен страдалец? Разбирам, че от самото начало в темата се върти как тя също си била променила мнението и как тогава не искала, пък сега го притискала, обаче не мисля, че като повторим нещо хиляда пъти, то ще стане истина.
На два месеца връзка да тръгнеш да раждаш от някой за вас е напълно в нормите, но пък ако нямаш за всяко дете стая и бюро - абсурд? Съвсем се обърках.

Няколко месеца след началото е започнал да говори, не става ясно дали го е искал веднага. После се е съгласил да го обсъдят след време, направили са го, сега не е сигурен, че иска.

И да се допълня. Ако го е казал, за да я подведе и да провери какво мисли тя, то той освен всичко е и долен подлец. Най-честно към нея би било да й каже от самото начало, че не иска повече деца и тя да реши дали да остане с него или да си тръгне. А не когато се увият като свински черва и да започне “ми то сега, ми то така”.

Няма нищо нередно да си промени решението след време, лошото е, че постъпва страхливо и недостойно.

Жалко, че не можем да чуем неговата версия по темата.

Е, какво толкова има чудно.
Обратна психология. В началото е казал, че иска дете от нея, за да чуе нейното мнение, тя му е отказала тогава, че не иска на този етап и по-късно отново могат да обсъдят темата.
По-късно (е наши дни), той вече по-скоро не желае още едно дете. Връзката се е развила и той не желае, като същевременно до този момент си е мислил, че за нея също не е от такова значение дали ще имат общо дете или не.
Друго щеше да е ако тя беше отговорила тогава примерно:
Аз искам да имам още едно свое дете, за мен това е важно, но връзката ни е в самото начало, ако всичко е наред след две-три години искам да родя още едно дете!
Или нещо такова, за да знае човека със сигурност, че за нея е важно да има още едно свое дете.
Тогава нещата биха били други.
И никой не я кара да ражда след два месеца връзка. За мен лично при втори брак и две години съвместно съжителство не са чак толкова много, че да родя! Защото ....... парен каша духа!

Нищо страхливо и не достойно не виждам аз. Времето минава и нещата се променят. Независимо в каква посока. Когато й го е казал може би е бил влюбен, нали знаеш, с розовите очила и е имал намерения за дете. Но си е променил решението. За това може да има много причини, които няма смисъл да гадаем. Авторката хем не държи на дете, хем ама той защо не иска. Малко лапешка работа ми се струва

Искането на дете точно от нея ще я валидира. Тя не твърди, че иска дете, а че иска той да заяви, че го иска и то точно от нея. Търси декларация от него, че тя Е.

Всъщност всички мнения на авторката стоят и ето тук
се вижда как тя се опитва да внуши, че става дума за решение буквално от вчера за днес. А всъщност чисто математически в историята има разлика поне година и половина между двата дни, в която година и половина може доста неща да се случат, едно от които е простичкото заживяване заедно, което може да покаже доста неща за човека до теб. За мене логиката сочи, че въпреки пърженето на картофи лирическата героиня е показала наистина сериозни пропуски в майчинската си роля, иначе никой мъж с акъла си няма на трети месец да говори за деца, а на втора година да увърта.

Ама какво значи да ти е важно да имаш дете. Той е повдигнал въпроса, че иска дете от нея, тя е подведената, че е именно така. Ако не е искал още тогава, то значи е лъгал. Ако сега е решил, че вече не иска, всички сме съгласни, че в това няма нищо лошо. Да й го каже - не искам вече, уморен съм, нямам пари, не ми се занимава с колики, не ми се сменят памперси, хайде да отгледаме децата, които вече имаме и да пътуваме, да живееме. А той - не сега, не утре, да уредя някои неща. Не й казва - искам дете, да, много, но ще изнемогна финансово. Или каквото е там. Никой не й е в обувките и не знае какви мисли поражда в главата й това увъртане.

Иначе аз съм съгласна с последните мнения на Карина и G&B. Аз също мисля, че тя търси валидация, и ако наистина е така, то проблемът не е в това, че той не иска деца, а че явно я поставя някъде на задно място в живота си.
Затова и не съм съгласна тук да го изкарваме бял и хубав, а нея черната.

И двамата са сиви. Възрастни индивиди, с провалени бракове вече, с деца и отговорности не могат да седнат и открито да си кажат в очите как виждат връзката си и бъдещето си като двойка.

Авторке, мъжа, вероятно не ти е съпруг не желае дете от теб. Какво точно не разбираш?

Ама твоето дете е в градината още. Така кажи бе, човек. Нищо не ти се е изяснило дотук. Градината е пей сърце. Цял ден някой друг го гледа, нахранено, на топло. И всичко това беше за едни 50 лв на месец, а сега е даже безплатно. Освен, ако не ходи на частна, там е по-различно, но човек с твоите разсъждения за брекети, които детето трябва да си плаща само, когато стане достатъчно голямо, не ми се вярва да плаща за частна. Нека тръгне на училище, да минат първи и втори клас, да опреш до частни занимални, униформи, помагала и куп други разходи, за които сега нямаш понятие, пък тогава може и да ти светне защо тоя човек не иска да си го причинява за четвърти път. Щото първите две сега са в разгара на тия неща, следва твоето, а после евентуално и още едно, освен ако съдбата не реши да си направи як майтап и да ви дари с близнаци.

Не сте се справили с предишните си избори. Това не е упрек, а констатация.
Не сте съпрузи и няма изгледи да станете.
Много малко сте видели от гледане на дете, а не сте достатъчно задълбочена, че са го разберете от чужд опит. В детската градина натоварването Ви е минимално в сравнение с това, което Ви очаква като майка на ученик. Преди мен е обяснено ясно. Ще добавя, че непредвидените ангажименти стават ежедневие, а денонощието си е 24 часа. Емоционално и организационно от Вас ще се изисква много повече.  Брекетите за Вас са прищявка и лукс. Особено ме впечатли заявлението Ви, че майката поела да се занимава с учебните въпроси на децата на приятеля Ви. Извън представите Ви е, че с дете всичко е непредвидимо, а с три - още повече.

След заживяването заедно в негово жилище ( на директния въпрос, в чие жилище живеете, не отговорихте) сте се опознали в по-голяма степен в сравнение с началото на връзката ви.

Сега тихо в душата Ви се прокрадва съмнение, дали сте толкова важна за него, колкото в началото.
Тогава е предложил дете. Не сте казала, че искате, но след определен период. Отговорила сте, че ще поставите този въпрос на обсъждане след време, което е доста различно.

Времето е минало, променили са се доста неща.

Дано се почувствате отново обичана като в началото, въпреки че два пъти в една река не може да се влезе.