Във връзка с последните коментари, само ще кажа: моят мъж е TOP в очите на другите : красив, висок, с добра професия, внимателен в общуването, добър приятел, желана компания... Въобще, отвън изглежда, че съм уцелила джакпота, та... Толкова за етикетите, които слагаме на хората, преди да сме станали семейство с тях 😒
- Публикувана: 8 юли 2023, 11:50 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2023, 19:52 ч.
Как мъжете показват любов ( и пълната липса на романтика при някои от тях)
Аз като неромантик, може би бих останала в такава връзка, поне известно време. Но дете не бих родила. Има някои основни неща, които държа да ги има в семейството, за да расте и дете в него. Липсата на емпатия в случая би било сериозна пречка. Нито едно дете не трябва да вижда как единият му родител се влачи от болки, а другият му вика "Абе я не се прави, ставай и си гледай работата." При подобни отношения е много по-вероятно в бъдеще да е насилник или жертва, но не и човек с нормални реакции на съчувствие.
А към другите хора как се държи? Когато родителите му, роднини, приятели, близки, познати и непознати, са в тежко положение, изразява ли съчувствие, помага ли?
Във връзка с последните коментари, само ще кажа: моят мъж е TOP в очите на другите : красив, висок, с добра професия, внимателен в общуването, добър приятел, желана компания... Въобще, отвън изглежда, че съм уцелила джакпота, та... Толкова за етикетите, които слагаме на хората, преди да сме станали семейство с тях 😒
Всичко навън пред хора е перфектно, но никой не знае, какво става зад затворените врати. Този човек не те УВАЖАВА и не те обича. Човек, който уважава някого няма да му каже директно как се преструва. ММ, когато съм болна, не ходи на работа, за да ми готви и купува лекарства, а и да гледа детето. Помня, как през март 2020г бях болна от Ковид- лекарите избягаха от мен, оставиха ме вкъщи, без никакво лечение да умра. То, остави, че ще умра, ама нямах и карантина. Тоест, да вървя и да заразявам хората по улиците. Естественно, никъде не излизах. Издържах 29 дни, след това просто се предадох, нямаше сваляне проклетата температура, знаех че идва краят. През цялото време го гонех, но той стоеше седнал до краката ми, вече бях отказала и храна, и вода, примирих се, че си отивам и няма какво да направя. Но, той не се примири. Пращаше родителите си да ми купуват всякакви антибиотици, защото хората знаеха, че имам Ковид и не го пускаха в магазини/аптеки, а и той не искаше да излиза и да пръска заразата. Оставяха ги пред вратата, аз вече неможех да пия хапчета, и той ми ги трошеше на прах, даваше ми и вода с спринцовка. Така 49 дни. Слава на Бог живи и здрави сме, но и тогава си дадохме сметка, колко е важен и хубав живота, и че няма време. Трябва да показваш любов тук и сега, утре може да е късно.
Ние също не сме романтици, но това мен ме устройва. Излишната романтика ми е изкуствена. Хайде в началото на връзката- джиджи биджи се ядва ама цял живот такива сладникави истории, не ми се нравят!😅
Да попитам: вие как се обръщате към партньора си на галено?
Да попитам: вие как се обръщате към партньора си на галено?
Пред хората сме на "да скъпа/скъпи" , а вкъщи сме патенца 😄😄
Приел те е за даденост и си е пълен егоист и нарцис /това съдя от последния ти коментар/ и най-важното не мисля, че те обича. Мъжът, който обича една жена я поставя на първо място.
Аз не бих стояла в такава връзка, още повече като нямате деца. Ще ме извиняваш, но това не е нормално един чай да не ти направи като не ти е добре, приятелите му да са по-важни от теб и да тряба да му се молиш за всяко нещо свързано с теб.
Помисли добре какво е бъдещето ти, ако имате деца дали ще се погрижи за теб и за тях когато сте в нужда. Аз мисля, че не!
Аз не бих стояла в такава връзка, още повече като нямате деца. Ще ме извиняваш, но това не е нормално един чай да не ти направи като не ти е добре, приятелите му да са по-важни от теб и да тряба да му се молиш за всяко нещо свързано с теб.
Помисли добре какво е бъдещето ти, ако имате деца дали ще се погрижи за теб и за тях когато сте в нужда. Аз мисля, че не!
Как мъжете ви изразяват любов, привързаност към вас, става въпрос след многогодишно съжителство?
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
иначе нямаше да се сети. Така, че ако романтиката е толкова важно за теб може би трябва да си потърсиш такъв тип мъж, но пък може той да не бъде TOP в очите на другите : красив, висок, с добра професия, внимателен в общуването, добър приятел, желана компания... 
Авторката да си помисли - ако утре се разболее по-сериозно (да не дава Господ!) или се случи нещо друго, тя ще може ли да разчита на този мъж? Ако и дете е намесено, мъжът ще бъде ли отговорен съпруг и баща?
Аз самата не съм най-романтичният човек и не държа на глезене и мили жестове постоянно. Но това да не съм приоритет за мъжа ми, да ме оставя сама да се оправям, а той да си гледа рахата - ами не мога да го приема. И в тази връзка да кажа, че се сетих - докато бях бременна карах ковид - първо мъжът ми се тръшна, а на следващия ден и аз. Бързо се оправих, но 2 дни не исках и не можех дори вода да пия, чувствах се отвратително. Мъжът ми малко по-дълго боледува, но той се притесняваше основно за мен и гледаше повече мен. Аз в ранна бременност, почти никакви лекарства не можех да приемам. И честно да си кажа - мъжът ми много ми помогна и не знам какво щях да правя без него. Ако ми беше казал, че се лигавя, не знам как щях да се почувствам. Но аз и не понасям хора, които нямат емпатия.
Аз самата не съм най-романтичният човек и не държа на глезене и мили жестове постоянно. Но това да не съм приоритет за мъжа ми, да ме оставя сама да се оправям, а той да си гледа рахата - ами не мога да го приема. И в тази връзка да кажа, че се сетих - докато бях бременна карах ковид - първо мъжът ми се тръшна, а на следващия ден и аз. Бързо се оправих, но 2 дни не исках и не можех дори вода да пия, чувствах се отвратително. Мъжът ми малко по-дълго боледува, но той се притесняваше основно за мен и гледаше повече мен. Аз в ранна бременност, почти никакви лекарства не можех да приемам. И честно да си кажа - мъжът ми много ми помогна и не знам какво щях да правя без него. Ако ми беше казал, че се лигавя, не знам как щях да се почувствам. Но аз и не понасям хора, които нямат емпатия.
На колко години сте? Ако сте 20-22, може би има надежда, но иначе твърдо-НЕ. Аз не мога да си обясня, как така ще ти казва "нищо ти няма". Това е много сериозен проблем, а ти твърдиш, че бил ТОП?! Еми, смешно е. И аз съм на мнение, че ако и дете е замесено ще си жив зян и мокра плява. Любов, ама любовта къща не грее. Дори, смея да твърдя, че по натам остава само уважението. (Лични наблюдения, над хора с 30+г брак).
Как мъжете ви изразяват любов, привързаност към вас, става въпрос след многогодишно съжителство?
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
Аз си "избрах" пън, дърво за мъж- за толкова много години заедно романтичните жестове, за които инициатор е той самият, се броят на пръстите на едната ми ръка, и не са нещо запомнящо се.
За всичко друго съм ръчкала, напомняла, подсещала аз:
- да ми подари нещо за празник ( последната година нито за рождения ден, нито за 8-ми март се беше постарал , дава ми 100 лв кеш, и да си купувам сама)
- да ме "покани" на кафенце, ресторант - става също с директни намеци - нали сме живеели заедно, имаме кафемашина, защото да излизаме
- пътуването на почивки- зор, много зор, много спорове къде и как, за преспиване някъде в хотел се озорвам да го склоня- в бюджета участвам и аз; все не му се пътува далеч, не могъл да се наспива добре на чуждо място- оправдания хиляди ( В същото време е готов да пропътува стотици километри, за да се види с приятели или да отиде на риболов?!)
- уикендите, ако не съм аз да ги организирам, ще си пие кафето на дивана до обяд, после ще си гледа идиотски сериали, след което ще пита какво има за хапване, и ще излезе с приятели. В късния следобяд, от кумува срама, ще ме попита- къде ще излизаме, той никога няма идеи или организация.
-когато той си е с приятели и колеги, или преспива у тях, аз ИЗЧЕЗВАМ в съзнанието му - все няма време да звънне, случвало се е цели нощи да чакам да ми се обади или пише, че всичко е наред
- когато съм болна и имам нужда от повечко грижи - репликата му е "Правиш се, глезиш се, нищо ти няма", и се затваря в неговата стая. За лекарства, чайчета, да ми сложи да хапна, да се погрижи някак, трябва да казвам всичко дословно - тогава изпълнява, ама... се губи усещането, че другият човек е истински загрижен
Тези дни съм с много тежък цикъл, вчера лежа на леглото и не мога да стана, подсещам го да ми купи нещо сладичко- някак да покаже грижа- бил зает, нямал време да отиде до магазина...
- за лятната почивка е мъкаа- да не е далеч, че не му се шофира, да не е и със самолет, че не знам си какво, ако може цял живот в Созопол да си караме... То ми се уби вече желанието да измислям и предлагам, като знам какво мрънкане ме очаква
Много ли искам, мили дами? Много ли е да очакваш от най-близкият си един жест, мила дума, малка изненада, да знаеш, че е мислил за теб, че го е грижа, че полага усилия да се чувстваш добре, но по онзи, романтичния и нежния начин, не чрез финансовото осигуряване?
Така ли се раждат тези мъже, или някой в семейството не ги е научил?
Аз толкова години си бях поставила за цел да го науча, но е загубена кауза - уморих се, явно е време да го приема такъв, какъвто Е!
ИНАЧЕ- е добър човек, много стабилен, сигурен, морален, отдаден по негов си начин. Уважава ме, няма насилие, мога да му имам 1000% доверие за всичко, обичаме се...
Неговият израз на любов и грижа за семейството е да осигури парите, къщата, да се грижи за дома- толкова! Знам, че в тези несигурни времена е много трудно да намериш и такъв човек като него, но какво да правя с другите ми нужди?
Аз ли бъркам някъде, че това не ми стига? Или подходът ми е грешен?
Споделете, моля, за Вашият опит, и дайте съвети!
Само да кажа за тежкия цикъл. Ако не лежиш, по-добре ще се чувстваш. Движението помага, намалява болките, занимаваш се с други неща и не го мислиш, кръвното се стабилизира, а шоколадът, виното и жълтите сирена по-добре да се избягват при такива болки, особено ако е съчетано с мигрена.