Как мъжете показват любов ( и пълната липса на романтика при някои от тях)

Според мен не бива да те разяждат съмнения, подозрения, а да се съсредоточиш в успеха на брака и създаването на поколение.

Препоръчвам градивно, вместо деградивно отношение и поведение.

Ти сама си се убедила от досегашния си опит - провалените връзки, че няма идеални хора и са нужни приоритети и компромиси. Едва ли всеки от нас е идеален. Ние също имаме слабости, дефицити.

За мъжа - особено традиционния - е важно да е построил къща. Предполагам е засадил дърво. Остава да го дариш с дете. Постарай се върху това. Самата ти вкарай романтиката в отношенията!

Аз не виждам друго, освен позитивизъм и щастие във вашите отношения. Не си въобразявай, че ще намериш идеалния. Следващият може да е по-романтичен, но без къща, пък с много любовници, или да е пияница... Мисли позитивно за прекрасната си връзка!

Романтиката не се яде, нито е  покрив .
 Разбирам млади хора, има нужда да се радват на жестове, внимание ,глезене. Но като те завърти животът, ставате двама  партньори да теглят колата. Тогава романтиката се разрежда,  идва грижата един за други  децата на първо място. Лишаваш се от  малките удоволствия често .
 Повече е притеснително, че не се трогва като си болна, не търчи да ти помогне, но това не е романтика, това  е обич и  съпричастност, болка за теб и стремеж да помогне.

 Няма пълно щастие .
 Ти какви романтични жестове правиш към него? Защото ролите мъж-жена са обръщат в днешното време. Равенство. Каквото очакваш ,даваш и ти.

Едно към едно сме. Нямам идея на колко сте години, защото ние сме на много. Едно е сигурно - той може да те обича по негов начин, но когато неговият начин не е твоят начин, ти се чувстваш ограбена. Щом сте още в зората на отношенията си, е нормално да търсиш обяснения пред себе си и да го оправдаваш, защото ти го обичаш. Той теб не. На него му е удобно с теб. Намерил е в твое лице партньор, а не любима жена. Ако на любимата жена нещо не й достига, той ще премести планини да й го осигури. Ти искаш нещо съвсем дребно като отношение, мила дума и загриженост, които той едва ли не ще се насили да даде. Еми не. Ако се чувстваш самотна, покажи му какво значи самота. Излез от къщата и се забавлявай с приятели, създавай пълноценни връзки навън. Повиши самооценката си, отстоявай своите желания, стани безкомпромисна за важните за теб неща, не се моли. Заявявай се.

Тази гледна точка е в състояние да съсипе и най-силните жени.

Boris1177, значи той си е свършил своята работа, тепърва тя трябва да връща жеста и да се доказва като майка и съпруга. И не мога да се съглася с тезата, че всичко е в нейните ръце - тя да мисли позитивно, тя да се примири, тя да работи за връзката, щото той вече е направил къща и е посадил дърво. Къща се прави за един сезон, дом се гради с години. С този пасивен домашен любимец няма да й е лесно. То е ясно, че няма идеален, но поне да има шанс да срещне някой, с когото да има поне някаква реципрочност. Съвсем не е глезла и не заслужава да се отнасят така с нея. Ако този срещне жената на мечтите си и тя откликне на чувствата му, няма да иска да се отдели от нея и ще прави каквото му е по силите, за да е щастлива. Този я оставя да боледува сама и дори не пави опити да я успокои, когато нещо с нея не е наред. Само факът, че се смята за непогрешим, би ме настроило негативно.

Каква е  силната жена?
 Не съм я  срещала и не знам.
 Аз знам какво е да носиш  върху себе си грижите за всички, романтиката бе далеч, радвала съм се ,вярно ,на едно кокиче рано сутрин на 8 март, веднъж беше и го помня.
 Днес жените искат от мъжа всичко, какво дават обаче?

Донякъде и ние сме така с мъжа до мен.Понякога изпадам в подобно състояние,аз съм по-млада с 9 години и има неща ,които искам да изживея с него,но той вече си го кара лежерно и трудно стават нещата. Обича ме,помага ми във всичко,вълнува се от моите вълнения и е съпричастен с всички трудности и успехи,но.....я няма живинката,ентусиазма.Но пък ме слуша и угажда,каквото кажа се изпълнява.
Мисля си,че просто нещата опират до тип характер,темперамент. Баща ми е едно дърво абсолютно,но с майка ми имаха прекрасен брак и семеен живот,след нея си е същото дърво,абсолютен темерут. Той просто си е такъв,същината на човека не се променя.

@Алегриq, съжалявам, но мненията ни много се разминават. Може би си млада, но ми се струва, че имаш доста илюзорни представи за живота.
Ако настояваш мъжът да преобръща планини за теб, значи изначално се поставяш в неравностойно положение с него.
Отдавна връзките са тип договореност, пистигане на взаимно-приемлив компромис.
Високите изисквания и очаквания често означават самота.
Хубаво е да имаме трезва преценка какво даваме и ние.
"Трябва не само да вземаш, но и да даваш, да правиш хората щастливи. Така разбираше живота великият Франк Лойд Райт", Ястребовски.

Абе много от действията на мъжа хич не са нормални. И изобщо не говорим за романтика и лигавщини. Тя е болна - той пет пари не дава. Тя иска да пътуват заедно, все пак са семейство - него го мързи, та 2 не вижда, но веднага готов за приятелите. Не се сеща за дребни неща. Аз тук никаква любов не виждам. И уважение не виждам. На него авторката му е удобна и сигурно може дълго така да си кретат заедно. Доброволно не бих влязла в такава връзка. Че аз съм имала съквартирантки, които са показвали повече отношение от този хубостник. Авторката си пропилява времето.

Естествено, че не сме равностойни по дадености. Мъж да ми говори за равнопостовеност и как жената трябва да се примири, за да не е сама, ме озадачават. Защо ще му е да се равнява по жената? И защо честолюбието му е толкова занижено, щом не се притеснява да влезе в защитен режим с думите "толкова си мога - свиквай"?

Добре де, неудовлетвореност от липса на романтика, а какъв беше мъжът до брака/или до сериозното съжителство?
Защото е различно, ако един мъж е бил грижовен, романтичен и после нещо се е счупило(поради болест, служебни, финансови и др проблеми)
И съвсем друга е ситуацията, когато от самото начало е бил "пън", образно казано.
Аз винаги съм обичала природата, разходките в гората, вниманието, чувството за хумор, умението да се общува с хора на всяка възраст и от всяка среда,. Е, няма как да се обвържа с някого, с когото да му вадя думите с ченгел или да го изкарвам с топ от дома. Не си представям никакъв "механизъм на влюбване" с такъв. Каквото съм си въобразявала, това съм намерила в брака. Виж, ако нещо впоследствие се случи(всичко е възможно, не дай, Боже, болест, депресия, неуспехи в работа) няма да придирям за романтика, а ще се стремя да ограничат щетите.
Но да се обвържа с човек, който не отговаря на моя темперамент и виждания, какво да очаквам? Да се утешавам, че и на други места виреят "пънове"? Няма как да стане.

Жените (голяма част от тях) имат погрешна нагласа, че впоследствие ще променят някого. Това е трудна работа, не се случва в общия случай.

Светкавица, това казваме на момичето - няма смисъл да влага ресурсите си в съюз, който не я удовлетворява. Няма да промени този мъж. Да, може да промени себе си и то с цената на кое - да се обезличи съвсем в желанието си да му се доказва. А той кога? Когато изпита вътрешна потребност да изрази любовта си. Този момент може и въобще да не дойде, ако не я заобича. Е, дотогава ще си я обича по своя начин - осигурява покрив, но не й говори с любов, пренебрегва я и не се грижи за нея, когато е болна или разстроена.

Ами казваш, че си излизате заедно, че ти помага в домакинството и така нататък- според мен и това е знак на загриженост.
Имате разминавания в някои отношения-почивки и тем подобни, но това може да се дискутира.
Само не разбрах тва с боледуването- защо мисли, че се глезиш?
Иначе ако си сигурна, че няма друга в картинката, просто се концентрирай върху хубавите му страни и поговори за нещата, които те притесняват. Нали казва, че ще ти съдейства, а и ти казваш, че го обичаш…

Ми щото няма, бе. Няма.
И в склада няма, и старшината не дава.
Поради което жени с по-реалистично мислене правят по някой компромис с изискванията си и докопват каквото прелети по-близо.
Докато останалите си стоят сами и единственото им занимание е да надуват балона на претенциите си.
От учтивост ще се въздържа да ги посоча с пръст

Той не е ли част от това домакинсво? За каква помощ говорим? Само да не минем пак на плоскостта господарят е осигурил покрив, а тя трябва да от душа и сърце да се вживее в ролята на добрата слугиня.

Съветът да погледне добрите страни, ще я разсее и бавно ще унищожи нейните представи за взаимоотношенията в двойката. И тук пътищата са два - продължава да се залъгва колко хубав живот имат заедно, докато в един момент й изпляска бушонът или се заявява пред него, както го прави тук и вече от него да зависи дали ще преосмисли позициите си и какви стъпки ще предприеме.

Ако авторката може цял живот да си го търпи такъв - супер. Аз лично бих се побъркала в такива отношения.

Не се връзва. Ако реалистичните жени вземат нескопосани или грозни мъже, а претенциозните жени остават сами, тогава кой прибира хубавите и оправни мъже? Има един отговор...