Публикувана: 18 ян. 2007, 10:53 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2007, 21:31 ч.

За загубите ни............................

2 850
29
1

1
2
Всички

18 ян. 2007, 10:53 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Всеки от нас е губил по нещо материално, къде по-малко, къде по-голямо. Понякога неволно, понякога са открадвали. Скоро при посещение в къщи ми откраднаха от чантата портмонето с доста пари и личната карта на 2 дена. Знам коя птичка беше, но не мога да го докажа. Много ми беше тъжно и гадно и заради постъпка, и заради парите, че даже и заради портмонето.
Друга случка - изгубих си на морето пръстен, потъгувах няколко дни, но ми мина по-безболезнено. Тогава си казах: "Бог дал, Бог взел". И така с моите премеждия.
А вие да сте имали подобни случки?

# 1 18 ян. 2007, 11:00 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Големи материални загуби не съм имала... крали са ми пари, губила съм, вътрила съм се с разни суми... майната му! Но за предметите със сантиментална стойност ми е криво.

# 2 18 ян. 2007, 11:02 ч.

Мнения: 179

Губила съм,но ми е тъжно ,защото през годините загубих приятели/или поне си мислех ,че са такива/.Така пак заради материални загуби се принудих да прекратя отношенията си с един човек напълно.

# 3 18 ян. 2007, 11:04 ч.

Мнения: 1 364

Губила съм златна гривна, откраднаха ми златен пръстен.....здраве

# 4 18 ян. 2007, 11:42 ч.

Мнения: 4 965

Губила съм материални неща - пари, документи, бижута, апартамент (но това е друга тема). Особено ми е мъчно за едно най-обикновено златно пръстенче, което обаче ми беше подарък от баба ми за 16-тия ми рожден ден - дори си направих същото по поръчка, но новото за мен няма стойност.
Но... имало/нямало. Материалните загуби ми тежат, но преминават, докато от нематериалните ме боли и ще ме боли цял живот Cry

# 5 18 ян. 2007, 12:11 ч.

Мнения: 1 753

Материалните загуби въобще не ме притесняват! Нервира се за известно време и ми минава, както се казва - здраве да е! Peace

За такива неща не трябва да се впрягаме, има къде-къде по-важни неща в живота!

# 6 18 ян. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 12

Цитат на: azaf в чт, 18 яну 2007, 11:42

Това все едно аз съм го писала. Много материални неща изгубих за няколко години, толкова много, че се казва "Започвам от 0". Във всяко едно отношение, но си повтарям, че само да сме живи и здрави, другото са само вещи или неща които няма да занесем на онзи свят. Но въпреки всичко ми е малко криво, че не съм била по-разумна. Нооооооо, да сме живи и здрави! Joy

# 7 18 ян. 2007, 12:17 ч.

Мнения: 4 621

Преди време ми откраднаха чантата в едно "лъскаво" кафе с всички документи, ключове за вкъщи, за кола, доста пари и т.н. Беше адски гадно - нямах пари да си платя сметката или да си хвана такси. Надявах се поне да ми изхвърлят личните документи, за да избегна разправиите около ваденето на нови, но не. Е мина ми. Пари се печелят и вещи се купуват. Има много по-важни неща, които не бих искала да загубя.

# 8 18 ян. 2007, 12:29 ч.

Мнения: 6 998

Тази седмица изгубих пръстен, който си донесох за спомен от Румъния и камък, който носех като медальон и значеше много за мен. Иде ми да се гръмна в момента, особено за камъка, той пръстенът си ми беше широк, макар че не съм очаквала да падне. Знам ,че ще си купя и нов камък, и нов пръстен, обаче....Не е същото, онези имаха значение, тези ще са просто покупки. А сега като гледам как и брачната халка шава нагоре-надолу....Май трябва да започна да ям повече.
За сравнение - губила съм телефон 2 пъти, крали са ми го веднъж, губила съм портмоне с лична карта 2 пъти - ми не ми пукаше много, просто отидох и си купих нов телефон, съответно извадих нова карта... Laughing

По едно време се познавах почти лично със служителките на паспортната служба.

# 9 18 ян. 2007, 12:49 ч.

Мнения: 1 150

Много драматично заглавие Mr. Green

Материалното не ме притеснява толкова, че да седна да го оплаквам. хваща ме яд, но доста често казвам майната му, пари се изкарват.
Има други неща, които като се загубят трудно се възвръщат Peace

# 10 18 ян. 2007, 12:50 ч.

Мнения: 4 546

обирали са ме. не са ми взимали кой знае какво, и не съм съжалявала за вещите. но чувството е гадно - чувстваш се някак осквернен Sad

# 11 18 ян. 2007, 15:27 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Преди време се тръшках, ревях седмици наред... не можех да мигна по цели нощи от мисли и притеснения...
Сега гледам малко по-филосовски на нещата. Те хора си отиват ей тъй, а аз да рева за вещи... някак ми е смешно.
Днес влязох тук: http://www.tsvety.net/ и наистина ревах... Не е честно... И защо?

# 12 18 ян. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 1 485

Цитат на: Шани в чт, 18 яну 2007, 15:27

Днес влязох тук: http://www.tsvety.net/ и наистина ревах... Не е честно... И защо?

И аз-няма да пиша по темата!

# 13 18 ян. 2007, 16:19 ч.

ново
Мнения: 6 008

Губила съм пари, златна гривна, златно синджирче. Откраднаха ми златен пръстен. Забравила съм ги...
На фона на нематериалните неща, които изгубих, хич не ми пука за материалните.

# 14 18 ян. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 3 268

Губила съм неща с много голяма материална стойност,загубите на 2 пъти са ни довеждали до нулата,но откакто влизам във форума започнах да гледам по друг начин на материалните неща.Тук има толкова човешки страдания,толкова мъка,че наистина си пожелавам само да сме живи и здрави.

# 15 18 ян. 2007, 18:17 ч.

Мнения: 2 197

Материалните неща, за които ми е мъчно са само 2:
1.Оригинален швейцарски часовник Doxa , загубен от глупост
и 2. Откраднат много хитро телефон (яд ме е не само за телефона, който не беше кой знае колко ценен - някакви 350 лв., а че ме изиграха кофти).
Но скоро няма да си спомням за тях.
Това, което наистина много ме мъчи е когато загубя доверие в някой, за когото съм мислела, че ми е приятел. Случвало ми се е няколко пъти и наистина никога няма да го забравя.

# 16 18 ян. 2007, 23:06 ч.

Цитат на: fior в чт, 18 яну 2007, 16:06

Цитат на: Шани в чт, 18 яну 2007, 15:27

Днес влязох тук: http://www.tsvety.net/ и наистина ревах... Не е честно... И защо?

И аз-няма да пиша по темата!

Много ми стана мъчно.......нямам думи

# 17 18 ян. 2007, 23:14 ч.

Мнения: 3 929

Изгубих един златен пръстен с истински рубин - и златото, и рубинът бяха от покойната ми баба, на която съм кръстена, и която ме е гледала като малка. Този пръстен имаше сантиментална стойност за мен и ми беше ужасно тъжно, че така нелепо съм го изгубила - просто ми се е изхлузил от пръста, без да го усетя.

# 18 18 ян. 2007, 23:17 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Цитат на: Ал в чт, 18 яну 2007, 12:11

За такива неща не трябва да се впрягаме, има къде-къде по-важни неща в живота!

Така е,все пак това са неща които можем да си ги купим Flutter

,можем да си ги възвърнем,но този които ги е взел няма да забогатее с тях. Naughty

# 19 18 ян. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 6 167

голямо нещо не съм губила, но имах едни гуменко-маратонки на Гравис - оранжеви със зеленички линийки. мноооооого яки.
да, обаче изчезнаха. последно ги помня в багажника на колата, с тях ходих на джим.
и ся newsm78

обърнала съм къщата 2-3 пъти, кола, всичко
накрая реших, че този който я е мил или ги е свил, или ги е извадил и не ги е прибрал, като е чистил.

# 20 18 ян. 2007, 23:33 ч.

Мнения: 6 164

Материалните загуби никога не са ме притеснявали особено.

# 21 21 ян. 2007, 11:07 ч.

Мнения: 999

На мен веднъж ми откраднаха чантата от рамото. Излизахме с една приятелка от една кръчма на Стамболийски и се разминахме с две момчета, който след това се обърнаха и ми дръпнаха чантата и се качиха в една кола която ги чакаше близо до нас.Пари нямах вътре, защото вече бяха похарчени, една пудра и червило,паспорта /тогава още бяхме с паспорти/ и едни бисквити с които се надявам да са се задавили. Най гадно ми беше за чантата защото я бях заела, та от тогава изобщо не нося чанта, освен тази с памперсите Simple Smile

.
Поне паспорта се намери ooooh!

# 22 23 ян. 2007, 12:33 ч.

Мнения: 86

Аз патката си загубих годежния пръстен и умирам от яд, направо ще се пръсна.

# 23 23 ян. 2007, 12:42 ч.

София
Мнения: 1 230

Губила сам и са ме крали близки хора и то пари са вземали. Губя злато затова не го нося, не е и моят метал, така че, дано са при хора на които им носи късмет и щастие. Но много ме боли, когато загубя човек, когото съм смятала за приятел. Тогава ми е трудно да махна с ръка. Аз съм на принципа - Всяко зло за добро.

# 24 23 ян. 2007, 13:15 ч.

Цитат на: Люската в чт, 18 яну 2007, 12:49

Много драматично заглавие Mr. Green

има и такива ,които не можем да върнем ако загубим

# 25 23 ян. 2007, 14:51 ч.

Aз не съм губила много неща, но загубих едно много ценно- ДОВЕРИЕ! Беше ми гадно......но се свиква и с това! Naughty

# 26 23 ян. 2007, 15:01 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: FEYATA в вт, 23 яну 2007, 14:51

Aз не съм губила много неща, но загубих едно много ценно- ДОВЕРИЕ! Беше ми гадно......но се свиква и с това! Naughty

Аааа, не

. С това не се свиква лесно, защото доверие лесно се губи, но трудно се печели, иначе цял живот не изчезва усещането за лъжа, за фалш и огорчение.
Ако изгубя доверието си в близък човек, той няма да ми е вече близък - съответно няма защо да свиквам или да се примирявам.
Аз поне съм много открит и прям човек и обичам да наричам нещата с имената им и не бих преглътнала предателство (това май е единственото нещо, с което не бих могла да свикна - да ме използват или да ме излъжат). Thinking

# 27 6 фев. 2007, 10:36 ч.

Мога да напиша роман за загубите в живота ми. От 10 години сме само на загуби. При нас всичко започна, когато решихме да си купим жилище. Вложихме спестени пари, продадохме си жилището и излезохме на квартира. Обаче строителната фирма фалира, прибрала вече парите ни. Всичко остана на дупка. Строителят се покри, започнаха безкрайни дела. Поболяхме се от грижи и дертове. Адвокатските хонорари и насъщните ни нужди погълнаха и наследственото злато, което имахме. Нямахме никакъв късмет да спечелим делото. Наглият строител избяга в чужбина, а преждевременно прехвърли всички имоти на близките си. И така вече толкова години се влачим от квартири на квартири. Работим и двамата, но много сме назад и не ни ражда главата как някой ден ще си стъпим на краката

# 28 6 фев. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 2 759

Мен пък все ме 'работят' приятели. Ама какво да правя, като нищо не губя самичка - налага се някой да помага... Единственото нещо, което ми подари баща ми беше една златна гривничка - много яка. Една приятелка я взе за един ден и избяга зад граница същия следобед Whistling

. След няколко месеца се прибира ни лук яла, ни лук мирисала. Че и скандалче ми спретна даже задето си я търся ooooh!

... Друг случай: две години ходихме с първото ми гадже, и макар и скромно, той е покривал всички разходи. Един ден вземам от вкъщи 400$ уж за дънки, но нещо ми се размина хойкането по магазини, оставям парите него с уговорката на другия ден да ми ги даде. А ги оставих в него, щото не обичам да нося пари в себе си. На другия ден каза, че са му обрали колата, а парите били в жабката. Той щял да ми ги върне, ама друг път. Другия път така и не настъпи в следващите 5 години Whistling

...

# 29 6 фев. 2007, 21:31 ч.

Мнения: 5 317

Губила съм и за ми взимали неща,но здраве да е.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Съвет относно трудно решение

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: