Развод, защото излизам с приятели

Той ще им е баща и след раздялата. Нали това е разбирането му да е баща - да покрива донякъде финансовите им разходи, нищо друго. Ако и това спре да прави след развода, значи решението е още по-правилно...
Като майка на прясно завършило дете и прясна студентка, разходите съвсем не са непоносимо големи. А и повечето работят, парите са им най-малкия проблем.

Ми да му каже да ходи и той.

И като се разведат, той ще спре да им е баща ли? И няма да даде за бала на детето си? Или да му купи маратонки?
Хмммм
Това би означавало, че е дъно и по-добре, че авторката се е отървала.

Според мен авторката нищо няма да направи.

Избор винаги е имало.
По принцип изпитвам съмнения във версията, че липсващото съпружеско тяло е само за украса в продължение на петилетки и декади, а говорещият присъстващ носи 200 дини под мишница. Няма значение как са разпределени ролите полово. За да седи една двойка заедно толкова дълго, значи има достатъчно съществена полза от украсата.

Някъде до половината стигнах, че после едно и също почна да се мели. На мен честно казано ми се видя като супер глупавия проблем това, чак не го разбрах въобще, мисля.

1) Моята обича да излиза, аз не обичам. Никога не съм циврил, когато отиде на тиймбилдинг или излезе с приятелки, пък ако ще и с преспивания да бъде. Понякога съм поканен и отивам, ако съм в настроение. Повечето пъти по- скоро не отивам. Не ме е спирала и тя. И 10 деца да имахме не би се променило тва, та по- скоро някъде другаде имате проблеми.
От друга страна пък такива клюки ми е разправяла мойта любов (хехе) относно нейни приятелки и неприятелки, че въобще не съдя никой, който не би се чувствал комфортно да пуска половинката. Просто и това има последствия като почне да граничи с ненормалното, де.

2) По едно време се заговори нон-стоп да са залепени двамата. Моята искаше така като бяхме по- малки и много бързо почнах да позеленявам като прекали, и да се караме. После схвана. Всеки има нужда да е сам със себе си от време на време, в крайна сметка сте отделни хора.

3) Тия деца наистина не са деца и за тяхно собствено добро не ги наричайте и третирайте като такива? Дори да бяха деца в пълния смисъл на думата, не виждам как ще ги наговори по какъвто и да е начин. Аз деца нямам, но до скоро се водих "дете" и както аз, така и познати много от малки си знаехме в кви развалени семейства живеем. От тях и да криеш, и да не криеш - все тая.

Та от прочетеното до момента - развеждайте се и всеки по пътя си да тръгва. Тоя твой мъж без тва никъв уй не става от него. Тъй като почнете с тва "траем се заради малките" и малките почват после още повече да не могат да ви траят.

Не, ти прочети. Изкарваш жената такава каквато не е.
В живота всеки човек има неща, които не иска да прави, но се налага, щото не всичко е цветя  и рози.

Тя и една близка все се плачеше от мъжа си, пък като се разделиха за кратко и остана сама с децата, видя какво е вършил. И аз не вярвам, че само закачалка го е раздавал този мъж през тези години. Никакви пари не взимал, ама изкарвал повече от нея. Ако е толкова лош баща, на децата ще им е все тая ще се развеждат ли и по чия вина. Защо се притеснява, че ще ги "настрои" срещу нея? Явно децата нямат проблем с баща си.

Елора, няма смисъл да ти обяснявам, четеш, но не с разбиране.

Не знам за дадената ситуацията, но аз познавам мъже- закачалки! Има такива!
Това, че ходи на работа и вади пари, не го прави добър съпруг или добър баща.
Не го прави и лош баща, реално ако не участва активно във възпитанието на децата, какво да му е лошото…
Защо децата да искат да се развеждат- те нямат проблеми, които майката може да има, не се чувстват по същия начин.

Не се разбра защо сте заедно, той определено не ти носи радост. Вкъщи едвам се търпите, навън си излизаш сама, някакви служебни отношения вместо семейни.

Леле, @аси киселяка. То това може да ти скапе всякакво желание за живот. Много депресиращо. Бррр
Бих се развела с такъв човек.

Бащата ако не е участвал във възпитанието на децата, а децата вече не са толкова малки, зашо авторката си мисли, че баща им ще ги настрои срещу нея не разбрах. Едното дете е на 18 ли, колко, другото е в малките класове, но не е бебе. Достатъчно големи да мислят самостоятелно. Ако майката прави всичко вкъщи, а бащата е само част от пейзажа, това няма как да не се забележи от децата. Малко преувеличено ми се струва всичко.
Пак казвам - авторката нищо няма да направи.

Да Дара, и ти четеш с неразбиране

Ми авторката ми изглежда податлива на манипулации… Знам ли защо така си мисли. Може би  защото свекървата го е правела и преди.

И кое не разбрах? Че авторката е общителна, имаща желание да излиза с приятели, с колеги и с мъжа си? Но заради здравословното състояние на първото й дете и нейният избор само тя да се грижи за него, защото се страхувала, че друг няма да се справи (нормална майчина реакция), е загърбила излизания и личен живот? Когато мъжът е отказвал да излязат семейно, да се разходят с детето, тя си е оставала вкъщи, вместо да излезе с приятелка и детето? Вместо това си е изградила режим - от работа вкъщи, от вкъщи на работа. Примирила се е да носи сама отговорности и задължения, които трябва да дели с мъжа си? 18 години го е играла жертва, мълчаливо и трупайки гняв към този мъж. А той през тези години си е мислел, че жена му е доволна от живота, който води. Него го е устройвало идеално. Стоят си вкъщи, тя си гледа домакинството и децата, след работа се прибира веднага вкъщи, идилия... И изведнъж, жена му "откача" - започва да излиза, да се прибира късно и даже иска да гостува с преспиване. Той не разбира какво се е променило и защо жена му иска да живее по този начин. Затова писах, че реакцията му е нормална. Когато не си казваш какво искаш и не го отстояваш, а 20 години се примиряваш мълчаливо и "гълташ жаби", така се получава. Тя решила да прави революция, той не може да си познае жената. Той няма да я разбере, тя ще го намрази.