Не бих търсила брат/сестра ако разбера, че имам. Щом родителите ми така са решили техен проблем. Вече ако те преценят, че искат да приемат "другото дете" бих се постарала да бъда търпелива и толерантна.
- Публикувана: 25 юли 2023, 23:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2023, 23:46 ч.
Разбрах, че майка ми е изоставила дете
Аз мисля, че трябва да кажеш на майка си всичко, което знаеш, с най-големи подробности, включително и хората, които са ти го казали. Тя да прецени дали да каже на баща ти. Това е изключително сериозна информация и не може така да се подмята.
Ако аз съм на нейно място и някое от децата ми ме попита такова нещо , и съм невинна ще стигна до корена на проблема.
Ако аз съм на нейно място и някое от децата ми ме попита такова нещо , и съм невинна ще стигна до корена на проблема.
Мъжете на 60+ са много различни и това, което се описва тук е по- характерно за селските жители. Съвсем не всички са такива. Той може и да не тръгне да се развежда, но да отрови живота на жена си и да и спука нервите е много вероятно. Отделно роднините като разберат и стой та гледай. Ако жената живее в малък град или село, клюките ще я съсипят. Тя щом е взела най-трудното решение -да си остави детето, значи е имало защо.
Работила съм социална работа и затова съм така категорична. Виждала съм много такива случаи. В почти всички детето остава с разбито сърце и не го искат в новото семейство. Ако жената ще го иска и търси, резултатът е аналогичен- в детето е останала много болка и обида, преживяна силна травма от изоставянето и най-често се отвръща с вербална агресия и лошо отношение. Много рядко такава история да завърши добре и за двете страни. А във филмите е нещо съвсем друго. Гледала съм и аз, не е много вероятно тук да стане като във филма. Най- често семейството, което търси и отношението, което очаква, изобщо не отговарят на предварително създадените представи. Та не отваряйте кутията на Пандора.
Работила съм социална работа и затова съм така категорична. Виждала съм много такива случаи. В почти всички детето остава с разбито сърце и не го искат в новото семейство. Ако жената ще го иска и търси, резултатът е аналогичен- в детето е останала много болка и обида, преживяна силна травма от изоставянето и най-често се отвръща с вербална агресия и лошо отношение. Много рядко такава история да завърши добре и за двете страни. А във филмите е нещо съвсем друго. Гледала съм и аз, не е много вероятно тук да стане като във филма. Най- често семейството, което търси и отношението, което очаква, изобщо не отговарят на предварително създадените представи. Та не отваряйте кутията на Пандора.
Значи изоставеното дете, вече млад мъж/жена да си гледа работата и най-добре да се “разкара”, защото ще наруши на биологичната си майка и децата ѝ спокойствието?
Какви социални имаме за чудо и приказ, аз лично бих се срамувала от горния пост.
Какви социални имаме за чудо и приказ, аз лично бих се срамувала от горния пост.
"НЕ" и "знам" са две отделни думи!
Щом майка ти е отрекла и отсекла, нямаш повече работа в тази история.
Щом майка ти е отрекла и отсекла, нямаш повече работа в тази история.
Пълнолетен човек може да реши сам какво иска, няма нужда да се натрапва. Ако искаш отиваш, издирваш изгубената роднина, запознавате се, говорите си, казваш на майка си че е намерена и повече не им се бъркаш, пък ти ако искаш си продължаваш контактите с лицето. Просто и лесно, няма нужда да забъркваш конфликти.
Ама значи, за да не се развали рахата на това семейство, да остави това дете/вече възрастен да продължи да живее с травмата, болката, въпросите
Просто гледате от гл.точка само на семейството. Всичко им е наред. Нормално семейство, изгледано дете. Това изоставеното да се оправя, да не се бърка където не му е работата.
Аз смятам, че изоставените деца трябва да имат право да получават информация за биологичните си родители.
Това да не са котета, подарил си го вече, да не ти се бърка в живота много много.
Хора са. И понякога, за да продължат имат нужда просто от отговори.
Раждаш и край, да се оправя.
Как изобщо се живее така!
Малка е била, безизходица, е вече не е малка, никой не е малък от тях, нито в безизходица
Просто гледате от гл.точка само на семейството. Всичко им е наред. Нормално семейство, изгледано дете. Това изоставеното да се оправя, да не се бърка където не му е работата.
Аз смятам, че изоставените деца трябва да имат право да получават информация за биологичните си родители.
Това да не са котета, подарил си го вече, да не ти се бърка в живота много много.
Хора са. И понякога, за да продължат имат нужда просто от отговори.
Раждаш и край, да се оправя.
Как изобщо се живее така!
Малка е била, безизходица, е вече не е малка, никой не е малък от тях, нито в безизходица
Това е реалността. Няма начин да накараш една жена на определена възраст да приеме млад човек, когото на времето е изоставила като бебе. Такива жени по всякакъв начин се опитват да заличат травмата, на която са били подложени. За щастливо осиновените деца важи същото, те не могат да бъдат накарани да общуват с биологичната си майка, ако те самите не искат това. Виждала съм осиновени деца, добри и възпитани, които са намерили по някакъв начин биологичната си майка в … махалата. След което се започва едно безкрайно изнудване на семейството и следва какво ли не.
Стояна, как според теб ще се чувства детето/ младият човек, след като разбере, че биологичната му майка грам не го иска и не иска дори да общува с него? За нея вече е ясно.
Когато изоставеното дете намери биологичната си майка и тя го отблъсне, то се чувства изоставено и предадено още веднъж с всички произтичащи от това последици.
Стояна, как според теб ще се чувства детето/ младият човек, след като разбере, че биологичната му майка грам не го иска и не иска дори да общува с него? За нея вече е ясно.
Когато изоставеното дете намери биологичната си майка и тя го отблъсне, то се чувства изоставено и предадено още веднъж с всички произтичащи от това последици.
Никой не е съветвал никого да игнорира, никой и не се е обръщал към нас за посредничество. Работили сме с децата после, по-късно, семействата на които са намерили начин да я открият. Има и такива, да. Това беше преди няколко години, после напуснах системата и сега не знам какво е.
Тогава се занимавахме с децата, които след отблъскване изпадаха в тежки емоционални кризи и вършеха неща, които никога преди не са правили.
Тогава се занимавахме с децата, които след отблъскване изпадаха в тежки емоционални кризи и вършеха неща, които никога преди не са правили.
Не съди да не бъдеш съден. Забелязала съм ,че всичко ,на което " се почудих"- мек израз на беше скандално за мен ,неприемливо ,ми се случи с времето. не става въпрос за големи неща, например една роди децата си с година разлика, ами моите с 16 месеца и то не пълни. На една мъжът ми се видя дебел, моят - с годините
доста повече надебеля, че и по-нисък от мен. Такива неща.
доста повече надебеля, че и по-нисък от мен. Такива неща.
Как става сега и веднага някой да вземе решение по такъв въпрос?
Всичко може да стане,/ по принцип ,че авторката не е сигурна в казуса, нищо не каза за достоверност,/ но не веднага, дайте време.
Това не е избор коя рокля да облече.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14969691?fbclid=IwAR3DIJ … Gx-n6U2YRZkcgoX3g
Инфо за такъв случай и промени в закона. Ще видим как ще го измислят.
Всичко може да стане,/ по принцип ,че авторката не е сигурна в казуса, нищо не каза за достоверност,/ но не веднага, дайте време.
Това не е избор коя рокля да облече.
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14969691?fbclid=IwAR3DIJ … Gx-n6U2YRZkcgoX3g
Инфо за такъв случай и промени в закона. Ще видим как ще го измислят.
Отказът от среща пак е отхвърляне. Биологичната майка дължи на изоставеното си дете тази среща и отговор на въпросите. Най-малкото защо се е стигнало до изоставането и какви наследственостти могат да се очакват/ фамини обременености и т.н. Важно е от медицинска гледна точка. Когато операраха сина ми от трета сливица под пълна упойка анестезиологът задаваше въпроси точно в тази насока - аз, билологични роднини - родители, баба, дядо боледували ли са от това, имали ли са онова... Доста подробен разпит и накрая се подразни и ме нахока, че отговарям с "Не знам" и "Нямам информация". И то пред детето, което беше на 5г тогава, ме пита как така не знам и на кого е това дете. Хубаво, той вече знаеше, че е осиновен, ами ако още не знаеше? И пак си остава фактът - липса на важна медицинска информация.