Разбрах, че майка ми е изоставила дете

Ако информацията не е от банка за генетични данни, то тя не е и 1% сигурна. Всеки може всичко да пише в интернет.

На ваше място бих се свързала с търсеното дете, защото смятам, че всеки има правото да научи историята си. Ако ДНК тест покаже еднакво митохондриално ДНК и около 25 до 50% сходство в ДНК, бих говорила с майка ми и бих и обяснила вопиющата нужда на детето и да научи историята си, кой е баща му, да ги види на снимки и евентуално да изгради някаква връзка с тях, братя и сестри, полубратя и полусестри, лели, чичовци, братовчеди.

Ако конкретното дете никога не е било осиновено, то то си остава наследник на биологичните родители, в частност, на майката. Ако узнае кой е бащата, даже може да подаде молба в съда той да бъде вписан като баща. Има около година срок от узнаването, мисля. Ако био майката почине преди мъжа си, той ще узнае наличието на въпросното дете (ако не е осиновено). Това също не е никак приятно.

Ако моята майка откаже контакт с нейно, оставено за отглеждане и осиновяване дете, аз ще се срещна с него, ще му покажа снимки на рода, ще му разкажа историята ни и ще предложа да му съдействам да намери и баща си чрез ДНК тест. Ще обясня, че майка ни е от друго поколение и поради срам/страх/депресия/крехка психика не желае да се срещне с него. Ще му дам координати ако има допълнителни въпроси и ще му каца, че е винаги добре дошъл/дошла при мене.

Успех и дано всичко се разреши както го искаш!

Не зная дали всички вие имате познати, които са били осиновени като малки. Имам няколко такива познати и приятели, с такъв мъж също бях заедно около година. Всички мои лични познати са били осиновени като бебета, всички също на някакъв етап - тийнейджър/млад възрастен са проявили желание и са се запознали с един или двама от биологичните си родители. Израстнали са в добри семейства с много любов, но травмата и мъката си е там. Нито един от тях не успя да получи каквото искаше и от каквото имаше нужда от срещите с биологичните си родители. Те самите също явно не са се държали в много случаи адекватно.

Не бих се месила, честно казано в случая ми се вижда като грубо вмешателство в личния живот и най-дълбоките емоции на майката.

А ако изоставеното дете има нужда от медицинска помощ не смятате ли, че личния живот на майката, която го е създала и захвърлила е последното, което трябва да се пази? То каква вина има, че са го създали и изоставили?

Тази медицинска информация обаче трябва да се даде доброволно от майката, която очевидно не иска да има нищо общо.

Или при самото осиновяване, осиновител ите да получават такава информация от институцията за детето. Това даже ми се струва най-добрият вариант.

И за втори път го изоставя? За втори път го отхвърля. Първия път била.малка, а вторият? Да, формално ангажимент няма, кукувица.

Е, те майки, бащи, баби, дядовци, които са си обичали и отгледали децата понякога не желаят да дарят бъбрек или част от черен дроб, изоставилата го и децата и ли да се пънат?

Съжалявам, но не мисля, че бих дарила орган за други деца на майка ми или баща ми. За моите деца или съпруг дарявам веднага, без да се замисля. Даже и сърцето си бих дарила на мое дете, знаейки, че няма да се събудя след експлантацията.

Кръв, костен мозък, замразени стволове клетки от пъпа, нещо такова, бих дарила, но моите данни и тези на децата ми, както и материал, са в държавната структура, която се занимава с това и ако някой тук има нужда, изобщо няма да ме търсят и питат или ще ме потърсят за дарение, но без да узнавам кому ще послужи.

и аз не бих дарила орган на някаква незнайна сестра или брат.
На моята си, да, но иначе абсурд.

Не виня майката, че не иска контакт.В правото си е

Осиновените деца, които търсят биологичните си роднини не го правят от користни подбуди - за да получат орган от тях. Правят го, защото имат нужда да видят и да узнаят, да получат отговор на въпроса "Защо ме изостави", защото на подсъзнателно ниво точно това чувстват, че са били недостойни, не достатъчно добри, че не са заслужавали да бъдат обичани а отгледани ъ биологичната си майка. Имат нуждата да научат за корените си - откъде произлизат. Те знаят, че нямат никакви права юридически, ако са били осиновени, НО, ако не са били осиновени то те имат същите права като останалите деца на биологичния родител, защото няма такова нещо като отказ от права. Майката си е майка докато умре или докато детето й не бъде осиновено. Тя дава съгласие да бъде вписано в регистрите за осиновяване, но ако не бъде осиновено то си остава нейно дете. Осиновените деца, които търсят, търсят, да да запълнят празнините в своята история, защото животът им не започва от момента, в който са осиновени, а от момента, в който са заченати. Историята ми не може да запомня от момента на осиновяването, то е само нова глава, нова страница в историята на живота им.

За мен всеки си носи последствията от изборите. Преди всичко има факти, които трябва да се установят - вярно ли е, не е ли. Не мисля, че дори и тук имате избор да решавате само вие - тази жена може да не е дъщеря на майка ти, да е станало някакво съвпадение на имена например и има право да знае, че е попаднала на грешния човек, за да продължи напред. А нейната биологична родителка също може да я търси и да се надява да я намери. Ако не е вярно, трябва да установите поне кой разпространява такива слухове за майка ти и с каква цел, защото това е сериозно обвинение.

След това, ако е вярно, майка ти трябва да си понесе последствията от избора. Евентуалната дъщеря също след като е направила избор да търси биологични родители, трябва и да е готова и да не я приемат с отворени обятия и да не хареса отговора на въпроса "защо ме изостави".

В този смисъл подкрепям напълно промените в закона. Всяка майка или всяка двойка, изоставила дете, трябва да е готова във всеки един момент то да я потърси. Защото много от тези деца са изоставени по чисто егоистични подбуди - не липса на капацитет и финансови възможности да се отгледа детето, а срам за майката, срам за семейството, провалени планове за бъдещето и т.н.

Всъщност имало пречки дори да поиска да си го вземе отново ,да не позволят. Това трябва да отпадне ,дете ,което не е осиновено да може  да се върне на родител. Има варианти ,да го осинови ,представи за осиновено, да го признае  открито, ще измислят как.

Нищо не дължи майката на детето, което е изоставила. Така е решила, така е направила. Детето и имало време да си оправи живота и не да изнудва майка си и да й вменява чувство за вина. На мястото на авторката бих подкрепила майка си и бих останала безрезервно на нейна страна. Всичко друго за мен е противоестествено.

Чувство за емпатия нямаш ли? Като не сме им длъжни на тези деца дай всички жени да раждаме безразборно и да си захвърляме децата.
Що за коментар

Разбира се всеки един индивид един ден ще се сблъска с последствията от грешките си !

А може детето само да иска да и благодари, че му е дала шанс да живее и не го е абортирала. Голяма част от осиновените деца са били наистина желани и обичани от осиновителите си.

Не искат обикновено това. Искат да познават корените си, да разберат защо се е случило на тях и най-вече защо не заслужават да са отглеждани от родителите си - и това абсолютно независимо от това колко прекрасни хора са ги осиновили. Всичките ми познати, до един, имат за съжаление някаква форма на комплекс за малоценност или просто травма, не знам как да го нарека, при все, че са били осиновени като бебета (не са били в системата) и не помнят биологичните си родители, както и са израстнали в стабилни семейства с много обич. Сред моите познати също голяма част имаха осъзнати депресивни тенденции също. Това не означава да са постоянно в депресии, а да имат склонност към депресивни състояния.

Обсъждали сме темата на дълго и нашироко. Нито един не е тръгвал да търси биологичните си родители да им благодари, че са го изоставили. В чужбина (или поне в няколкото чужбини, откъдето са моите такива познати - САЩ и няколко западноевропейски държави) има групи за такива деца/вече (млади) възрастни, и доколкото разбирам от разказите им, и другите не са търсили контакт с такава цел.

Струва ми се, че някои говорите много на теория без много или изобщо без никакви (задълбочени) познанства с хора, които са били осиновени. Наистина се забелязват някои тенденции ако познавате няколко такива човека.

Извън това не разбрах дали авторката знае със сигурност, че това е истина, или просто е възможно да има нещо такова. Оставам с впечатление, че съществува само подозрение. Не виждам защо да се меси и да създава контакт между детето и майка си или да обвинява майка си. Струва ми се нелоялно към майката. Тя има право да реши дали иска този контакт или не.