Разбрах, че майка ми е изоставила дете

Най-вероятно "детето" си има родители и търси тази жена(не майка!), за да разбере просто факти от сорта на има ли братя/сестри, кои са, евентуални обременености и толкова. Има си някакъв резон в това.
Тука някакви латино драми си представят повечето, одумване от селото, па от родата, разводи и раздори.
Всичко си има прагматична и логична страна.
Никой възрастен човек не се мята на врата на непозната жена само защото някога го е родила.
Обаче примерно аз не бих искала сина ми да се гаджоса с дъщерята на сестра ми, за която не знам. Ей заради такива неща бих искала да знам коя е тази жена, не за да я карам да ме обича, а за да знам коя е и да не се срещаме в живота.

Слънчоглед, той беше на около две, когато питаше защо имам гърди. Беше разговор от сорта:
- Мама има сиси.
- Да, майките имат.
- Аз ще имам ли?
- Не, ти си момче, мъжете нямат.
- Защо майките имат сиси?
- За да хранят бебенцето си.
- И аз ли съм пил мляко от там?
- Не.
- Защо?
- Защото нямах мляко. За да имам мляко първо трябва да си бил в коремчето ми.
- А в чие коремче съм бил?
- На една какичка, но тя е била много млада и не е можела да те задържи и отгледа.
- И ме е дала на теб?
- Не, първо от болницата те е взела  леля Д. (Ходихме й на гости даже).
- И после ти?
- Да, едни хора през това време са ти търсили мама и така ми се обадиха на мен, защото знаеха, че аз искам и едно момченце.
- Бабооооо, знаеш ли, че съм бил не в коремчето на мама, а в това на една какичка?
След това явно съм въвела термините биологична майка и приемна майка. Темата никога не я била табу, не съм чувствала неудобство да говорим по темата, когато децата имат въпроси. На този етап и двамата знаят, че ако решат да търсят среща някой ден, ще им помогна, т.е не би трябвало да имат страх, че биха ме наранили от това.

Мама Ру, нямам нищо против гледната ви точка, просто споделям моето мнение, защото точно по начина по който се беше изразила "аз имам три майки" съм го срещала няколко пъти във форума. В тази тема точно може би четат малко повече хора, които нямат пряка връзка с осиновявания и не съм сигурна как би звучало това в техните "уши". И не че ме и интересува, но все пак законите понякога ги пишат точно такива хора. Така разказана историята звучи доста по-различно. Аз също говоря спокойно с моето дете на тази тема и нямам тайни от него, опитвам се да отговоря според възрастта му на всичко, което пита и се интересува, да отговоря на емоциите му когато ги усетя дори и да не ме пита. И абсолютно съм съгласна с това, че ако поиска да се види с някой от биологичните си родители или да ги потърси поне, бих му помагала, съветвала и дай Боже да бъда до него така както и сега го усещам.

Слънчоглед, тогава това си беше неговото разбиране за нещата. Към днешна дата не ги нарича така. За приемната майка говорим като за леля Д. Как ще ги нарича някой ден не мога да знам. В някакъв момент съм въвела термините като такива, защото така ги наричат официално - биологичен родител и приемен родител, не съм ги измислила аз, нито съм го учила по този начин. Знам,.че други осиновители ги наричат например леля. Така го чувстват. Кой както го чувства и както реши.

Ако разбера такова нещо за майка ми ще престана да я уважавам, а няма да я оправдавам, че сигурно била "малка" и "си имала явно причина". Това са легенди, доста кухи при това.
А изоставеното порастнало дете търси контакт с биологичната си майка, за да си запълни душевна празнина. То има право да й се яви на прага на дома й и да й поиска отговори на въпросите, които го тровят.
Това право го няма изоставилата.

Травмата от изоставянето съществува от 10-Тина години. Явно не всички я усещат. Най- добрата ми приятелка е осиновена, любимата ми братовчедка също. Знаят от малки, благодарение на добри съседи. И за двете масите им бяха на пиадестал, и двете дори не са помислили да търсят жената която ги е родила.
На съпруга ми една от сестрите беше с психологична заболяване, живяла в дом. Родила дете! Знае се и кой е бащата. Дано дъщеря и никога не започне да търси инфо за биологичните си родители.

Всички имат принципи, но някои само докато се наложи да ги приложат на  себе си.
Ученичка на 15-17, с гадже около същите години, без подкрепа на родители, не бих очаквала, че ще се изправи и справи с всички фактори.
Ако беше майка ти, ще спреш да я уважаваш, а ако е дъщеря ти- сина ти, какво щеше да стане?

И аз това казах, ако не на мен, на дете ,внуче, близък - може да се случи всичко. Та силните думи  не са за казване.

Ако е дъщеря/син, изоставеното дете ти се явява внук. И ако дъщерята не може да се справи на 16-17 да го отгледа, на 30-40 не се ли очаква да може са се изправи срещу решението си? Защото тогава тя вече ще е възрастен и трябва да се справи поне с това.

Не знам защо се дискутира това трябвало ли, не трябвало ли. Ми не, нищо “не трябва”. Ако не желае, никой не може да я накара.

По тая логика, щерката като роди на примерно 15, а майка ѝ тогава е на колко, 35-40-45, ми да гледа тя бебето и няма да се дава за осиновяване? Вие май не сте съвсем запознати от какви семейства идват голяма част от тези деца…

Защо да не търси? За да не разбере, че мъжът ти и другите братя или сестри, баба и и дядо и, както и други роднини не са имали доблестта или възможността да я отгледат в семейството? За да не изпита мъжът ти срам? Това, че майка и е с "психологично" заболяване не я прави по-малко майка, подчовек и недостойна за общуване. Ако жената е психично болна, то бременността е плод на изнасилване, защото няма как човек с всичкия си да даде информирано съгласие. Вероятно детето е отнето против волята на майката?????

Никой не твърди, че осиновените в затворено осиновяване или неосиновените, които са родени анонимно са длъжни да потърсят био семейството си. Твърдим, че ако искат, трябва да имат правото да научат, директно или индиректно, историята си до попадането в институция и ако био роднините имат желание, да се установи връзка. Според мене и биологичните родители трябва да имат право, ако желаят, да получават информация за детето, дори без непременно да имат директен контакт с него.

В ерата на ДНК банките и тестовете под 70USD всяко дете, рано или късно може да стигне до био родител. Всяко. С времето цената ще пада. Тук роден от майка, която е от забутано сахарски село в Алжир и не е оставила нищичко в досието я намери за точно 6 месеца, като всички в селото са продукти на близкородствени бракове и в цялото село има само 2 митохондриални линии и един, единствен тип Y хромозома. Намери син на неин братовчед в Тайланд, от там намери селото. Беше достатъчно да разбере кои жени и момичета са пребивавали във Франция в годината, в която е заченат и роден, да извади видимо бременните, тези с деца при тях, родени около неговата рождена дата, една 80 годишна баба и бинго, намери я. Всъщност докато я търси се появи полубрат със същата У хромозома и бащата се сетил с коя от четирите на снимката е имал вземане и даване преди ..... 36 години 🌞. Достатъчно е 1% от населението да си сложи данните и 98% могат да бъдат намерени.

Вече има и отворено осиновяване и така всеки си разбира историята и е спокоен.

Аз уважавам наличието на опция за анонимно раждане с цел да няма убити новородени. В днешно време, обаче, няма как да останат дълго скрити.

Добре, разбирам оставилите дете, което са родили преди 20, 35 и 40г, когато са били на 15, 17 и даже 25 години. Не разбирам нежеланието им да отговорят на въпросите на детето сега, когато вече са зрели, самостоятелни и вече не са стигматизирани.

Разбира се, че нищо не трябва, но някак си ми е трудно да защитя позицията на жената в тази ситуация, сравнявайки я с позицията на детето. Всъщност, много от тези деца се разочароват срещайки биологичния родител. Но това също им носи нещо и предполагам помага да продължат напред.

Иначе разбира се, че често условията в семейството на майката са ужасни. Случаи има всякакви. Също зависи за коя държава става дума. В САЩ много от децата, дадени за осиновяване, са на ученички, които не са готови за отговорността. Но там приемно семейство се избира по време на бременността и се дава веднага. В България ситуацията в съвсем различна, изоставените деца често идват от съвсем други обстоятелства.

А, защо да се очаква задължително? Сега майката има мъж и други деца, за които не знае как ще реагират. Пак в патова ситуация, но различна от тази в младостта й.
Впрочем, деца оставят и хора в брак, с уважавани професии и авторитет в общността си. Оставят и майки с починали деца, чиито мъже се страхуват да имат още едно дете. Сложно е. Наскоро, една учителка роди 4 дете в градския парк.

Няма значение дали разбирате или не разбирате, нито има защо да се сравнява и да се мери кой е по-прав и чия ситуация е по-несправедлива. Майката има право да не общува или да откаже контакт с вече голямото си дете, това дори без да го е давала за осиновяване. Детето има право да иска да си зададе въпросите, но ако майката не желае да ги изслуша и да отговори, това е. Животът е несправедлив и това е положението.

Аз пиша не за друго, а  за упреците сега в темата дори.  Повечето постове са учудени,  упрекващи, ама как така и защо.
 Защото така, много са факторите да се стигне до това.
 И може да не ни подмине и нас, обкръжението ни, не знаем какво ни готви животът.

 Иначе   е морално да знаеш, и двете страни да знаят какво е станало. Но през медиатор примерно ,да ги подготви , че може да не е каквото очакват. И не веднага си готов, който и да  е, няма готов за такава ситуация.