Повечето постове са на хора, които не са имали никога реален досег със ситуацията, под никаква форма. Затова е лесно толкова идеалистично да си представят нещата.
- Публикувана: 25 юли 2023, 23:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2023, 23:46 ч.
Разбрах, че майка ми е изоставила дете
В регистрите са всички деца до 18г. Не само хипотетично, а и на практика, част от тях никога не се осиновяват и на 18 излизат от институция. Ако БМ е дала съгласие детето да бъде осиновено, но това не се е случило или е разсиновено по някаква причина, то има ли право да я търси понеже тя по закон си продължава да негова майка и то Е неин наследник.
В регистрите са всички деца до 18г. Не само хипотетично, а и на практика, част от тях никога не се осиновяват и на 18 излизат от институция. Ако БМ е дала съгласие детето да бъде осиновено, но това не се е случило или е разсиновено по някаква причина, то има ли право да я търси понеже тя по закон си продължава да негова майка и то Е неин наследник.
Някъде ще е с радост, някъде - с мъка, но нека е внимателно.
И по телевизора се откриваха и размятаха инфо, и бяха забравени.
В регистрите са всички деца до 18г. Не само хипотетично, а и на практика, част от тях никога не се осиновяват и на 18 излизат от институция. Ако БМ е дала съгласие детето да бъде осиновено, но това не се е случило или е разсиновено по някаква причина, то има ли право да я търси понеже тя по закон си продължава да негова майка и то Е неин наследник.
Има право, да. За да получи стипендия поради ниски доходи се искат документи за доходите на вписаните като родители хора. Има право и за издръжка да я съди ако учи редовно, има ниски доходи и е под 25г.
Има и задължение да се грижи за нея, да я издържа ако тя самата не може да се издържа и има ниски доходи. Абсолютно същото право имат бащата и братя и сестри. За други роднини не съм сигурна. Така е по закон.
Ако това дете се изучи, започне работа, купи си имот и умре бездетно, то майката и бащата (ако е вписан като баща или е бил съпруг на описаната като майка в оригиналния акт за раждане) са законните наследници. Ако са умрели, техните наследници наследяват. Познат почина. Бил е осиновен и разсиновен тук. Наследиха го глутница бразилски гамени, които никога не е виждал и които не пожелаха да го видят докато беше жив. Даже и данъци наследство не платиха, защото наследиха под 100 или 300 000 всеки и са освободени като братя. Не роднина щеше да плаща 60% данък. Ама били му братя.
Още по-лошо - изоставеният е наследник на дълговете на родителите си и ако не се усети навреме за да се откаже от наследство, може и да се наложи да фалира, да му вземат жилището. Доста от изоставящите живеят по съборетини, колиби, бездомни са, болни, наркомани и пияници. Много деца от домовете заминават за чужбина, но си купуват дом в България за да си имат нещичко свое. Има реални такива случаи.
Не зная защо това не им се обяснява, а масово не го знаят.
А, защо да се очаква задължително? Сега майката има мъж и други деца, за които не знае как ще реагират. Пак в патова ситуация, но различна от тази в младостта й.
Впрочем, деца оставят и хора в брак, с уважавани професии и авторитет в общността си. Оставят и майки с починали деца, чиито мъже се страхуват да имат още едно дете. Сложно е. Наскоро, една учителка роди 4 дете в градския парк.
Впрочем, деца оставят и хора в брак, с уважавани професии и авторитет в общността си. Оставят и майки с починали деца, чиито мъже се страхуват да имат още едно дете. Сложно е. Наскоро, една учителка роди 4 дете в градския парк.
О, да, все в патови ситуации се оказва, горката! Патка в патова ситуация. Някой и е опрял пистолет да се жени и да създава други деца? Тези страхливи мъже не могат ли да си клъцнат спермалните канали? О, завалийката, в парк! Пак, че не е в градския кенеф. Дано за петото или шестото бебе да и уври мозъка! Почти се разплаках.
Ох, понякога изоставянето на едно дете е шанс. Осиновяването му е шанс да има семейство, в което да е жалано, а за семействата с репродуктивно проблеми - шанс да отгледат и те дете, и техният дом да се изпълни с детски смях.
На съпруга ми една от сестрите беше с психологична заболяване, живяла в дом. Родила дете! Знае се и кой е бащата. Дано дъщеря и никога не започне да търси инфо за биологичните си родители.
Защо да не търси? За да не разбере, че мъжът ти и другите братя или сестри, баба и и дядо и, както и други роднини не са имали доблестта или възможността да я отгледат в семейството? За да не изпита мъжът ти срам? Това, че майка и е с "психологично" заболяване не я прави по-малко майка, подчовек и недостойна за общуване. Ако жената е психично болна, то бременността е плод на изнасилване, защото няма как човек с всичкия си да даде информирано съгласие. Вероятно детето е отнето против волята на майката?????
Има психични заболявания при които развитието спира на около 12-13 годишна възраст. Но нагона си ги влече, толкова, че не подбира. Бяга от къщи и я издирват с месеци. Защитени жилища не съществуват.
Едва ли може съпруга ми да изпитва срам след като ние се грижехме от онзи край на света за нея. Защо реши, че е недостойна за общуване. Или във вашето семейство така постъпвате
Между другото никога не е попитала за детето. А вероятностите ги оставям на теб.
В регистрите са всички деца до 18г. Не само хипотетично, а и на практика, част от тях никога не се осиновяват и на 18 излизат от институция. Ако БМ е дала съгласие детето да бъде осиновено, но това не се е случило или е разсиновено по някаква причина, то има ли право да я търси понеже тя по закон си продължава да негова майка и то Е неин наследник.
Има право, да. За да получи стипендия поради ниски доходи се искат документи за доходите на вписаните като родители хора. Има право и за издръжка да я съди ако учи редовно, има ниски доходи и е под 25г.
Има и задължение да се грижи за нея, да я издържа ако тя самата не може да се издържа и има ниски доходи. Абсолютно същото право имат бащата и братя и сестри. За други роднини не съм сигурна. Така е по закон.
Ако това дете се изучи, започне работа, купи си имот и умре бездетно, то майката и бащата (ако е вписан като баща или е бил съпруг на описаната като майка в оригиналния акт за раждане) са законните наследници. Ако са умрели, техните наследници наследяват. Познат почина. Бил е осиновен и разсиновен тук. Наследиха го глутница бразилски гамени, които никога не е виждал и които не пожелаха да го видят докато беше жив. Даже и данъци наследство не платиха, защото наследиха под 100 или 300 000 всеки и са освободени като братя. Не роднина щеше да плаща 60% данък. Ама били му братя.
Още по-лошо - изоставеният е наследник на дълговете на родителите си и ако не се усети навреме за да се откаже от наследство, може и да се наложи да фалира, да му вземат жилището. Доста от изоставящите живеят по съборетини, колиби, бездомни са, болни, наркомани и пияници. Много деца от домовете заминават за чужбина, но си купуват дом в България за да си имат нещичко свое. Има реални такива случаи.
Не зная защо това не им се обяснява, а масово не го знаят.
Зависи от вида на осиновяването- пълно или частично. Ако е пълно детето губи всякаква връзка с биологичната майка, издава се нов акт за раждане, сменя се името и т.н. Тогава нищо не наследява.
Не е просто опознаване на произхода, а е опит да се справи с травмата за изоставянето. Която я има дори при хора осиновени като бебета на няколко седмици. Те рационално може да разбират, че родители им са били негодни за ролята по една или друга причина, както и че осиновителите са им дали много по-добър живот. Травмата пак е там и е много дълбока.
Както казах, опитите на моите познати са основно негативни, до неутрални. Само един поддържаше връзка с биологичните си родители, силно казано, някакви задочни честитки по празниците и евентуално веднъж на година или две среща със семействата им - и децата, които са задържали при себе си. На повечето родителите бяха хора, които колкото са негодни били тогава, толкова и 15-16-20г по-късно. Майката на бившия ми - осиновен на 3 месеца от много любящо семейство - беше/се оказала алкохоличка на социални помощи. Родила на 16-17, родителите ѝ бяха починали той като се запознал с нея като тийнейджър, те също били алкохолици. Не получи това, което търсеше той от срещата с нея. Баща си реши след това да не търси.
Както казах, опитите на моите познати са основно негативни, до неутрални. Само един поддържаше връзка с биологичните си родители, силно казано, някакви задочни честитки по празниците и евентуално веднъж на година или две среща със семействата им - и децата, които са задържали при себе си. На повечето родителите бяха хора, които колкото са негодни били тогава, толкова и 15-16-20г по-късно. Майката на бившия ми - осиновен на 3 месеца от много любящо семейство - беше/се оказала алкохоличка на социални помощи. Родила на 16-17, родителите ѝ бяха починали той като се запознал с нея като тийнейджър, те също били алкохолици. Не получи това, което търсеше той от срещата с нея. Баща си реши след това да не търси.
Дори и да не е получил хепиенд,е получил отговори, както и всички други. Поне могат спокойно след това да се съсредоточат върху живота, който наистина имат, и да оценят родителите и близките, които действително са тяхното семейство.
Няма значение дали разбирате или не разбирате, нито има защо да се сравнява и да се мери кой е по-прав и чия ситуация е по-несправедлива. Майката има право да не общува или да откаже контакт с вече голямото си дете, това дори без да го е давала за осиновяване. Детето има право да иска да си зададе въпросите, но ако майката не желае да ги изслуша и да отговори, това е. Животът е несправедлив и това е положението.
Споделям си моето усещане за нещата, на което пък аз имам право. Реално никой нищо не е длъжен, но това не изчерпва моралния аспект на нещата. Да, животът е несправедлив и всеки може да реши да обърне гръб. Но може да реши и друго. Отговорността не е лесна за носене, но е много по-трудно, когато трябва да носиш чуждата.
Ами не, не получи. Точно поради тази причина се отказа да търси баща си, защото каза, че е очаквал да му олекне, но всъщност срещата го е изпълнила с ярост и гняв. Нищо конструктивно. Както и повечето от другите ми познати, няколко са осиновени, не успя да получи това, от което имаше нужда.
Titina, за психично болните момичета и жени, които ги чукат хормоните си има противозачатъчни инжекции, които се слагат веднъж на 3 месеца, вътрематочни спирали и връзване на фалопиевите тръби.
Прекрасно е, че сте се грижили за нея, но защо не сте се погрижили детето и да остане в семейството? Добре, дадено е за осиновяване. Не искате ли да разберете живо ли е, здраво ли е, осиновено ли е, каква съдба има? Ако ви потърси, няма ли да установите контакт, да му разкажете за майка му, бабите и дядовците, да кажете кой е баща му?
Прекрасно е, че сте се грижили за нея, но защо не сте се погрижили детето и да остане в семейството? Добре, дадено е за осиновяване. Не искате ли да разберете живо ли е, здраво ли е, осиновено ли е, каква съдба има? Ако ви потърси, няма ли да установите контакт, да му разкажете за майка му, бабите и дядовците, да кажете кой е баща му?
Ако беше майка ти, ще спреш да я уважаваш, а ако е дъщеря ти- сина ти, какво щеше да стане?
Не е ли ясно какво ще стане ако дъщеря ми се окаже в такава ситуация?! Разбира се, че ще си го отгледам докато си стъпи на краката.
Нямате ли жал към човешко същество? От къде сте сигурни като си оставите детето/внучето в какви ръце ще попадне и дали изобщо ще бъде осиновено?
Добре, че нямам такива хора около мен с подобни ценности!
А за майка ми даже бих се дистанцирала максимално от нея, да не вземе да ми се случи и на мен нещо, че то човек не знае.
Titina, за психично болните момичета и жени, които ги чукат хормоните си има противозачатъчни инжекции, които се слагат веднъж на 3 месеца, вътрематочни спирали и връзване на фалопиевите тръби.
Прекрасно е, че сте се грижили за нея, но защо не сте се погрижили детето и да остане в семейството? Добре, дадено е за осиновяване. Не искате ли да разберете живо ли е, здраво ли е, осиновено ли е, каква съдба има? Ако ви потърси, няма ли да установите контакт, да му разкажете за майка му, бабите и дядовците, да кажете кой е баща му?
Прекрасно е, че сте се грижили за нея, но защо не сте се погрижили детето и да остане в семейството? Добре, дадено е за осиновяване. Не искате ли да разберете живо ли е, здраво ли е, осиновено ли е, каква съдба има? Ако ви потърси, няма ли да установите контакт, да му разкажете за майка му, бабите и дядовците, да кажете кой е баща му?
Наши комшии имат дете, тоест жената има, не е биологично на мъжа. Много бедни хора са, жената има и някакво отклонение, не толкова сериозно, но го има. Ами, това дете по цял ден е гладно, къде яло, къде не. Виждала съм го да плаче от глад, храня го, но не мога да съм винаги до него. Детето е голямо- момиче на 8-9г, онзи ден по един потник БЕЗ ГАЩИ, без панталони, чисто голо, тича напред-назад. А, да не ви обяснявам, колко бой яде. Душата ми се къса, но нищо не мога да направя, никой не предприема нищо, а целият град ги знае, дори кмета, веднъж говорих да викнем социалните- всички ме нападнаха. Детето не посещава училище, няма нито 1 ваксина. За това съм на мнение, че е по-добре да го дадеш за осиновяване, да го вземат хора, които да му се радват и да го направят човек, след като нямаш капацитета ти самият да се грижиш за детето, не да го обричаш.