Ами аз пак лаишки ще питам, защото вече нямам капацитет да повярвам на това, което чета...
Пробацията да не би при нас да означава, че можеш да си вършиш всякакви престъпления, но само точно едно определено "не"?
Пробацията да не би при нас да означава, че можеш да си вършиш всякакви престъпления, но само точно едно определено "не"?
Предвидените от Наказателния кодекс на Република България пробационни мерки са шест:
1. „задължителна регистрация по настоящ адрес“ /с продължителност от шест месеца до три години/,
2. „задължителни срещи с пробационен служител“ /с продължителност от шест месеца до три години/,
3. „ограничаване в свободното придвижване“,
4."включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие",
5. „поправителен труд“ /удръжки от заплатата на лица, работещи по трудов договор, в размер между 10 и 25 процента от брутното трудово възнаграждение за срок от 3 месеца до 2 години/ и
6. „безвъзмезден труд в полза на обществото“ /между 100 и 320 часа за срок от 1 до 3 години/.
Край на цитата.
Пробацията представлява мерки за превъзпитаване на престъпника, но няма закон, който да му забрани да върши същите или други престъпления.
Така както на излежалите ефективна присъда никой не може да забрани да убият пак, да се дрогират или продават наркотици пак.
Панацея няма нито в медицината, нито в правото.
Конкретния индивид е добре подготвен, според мен, щом съвестно изпълнява наложените му " превъзпитаелни" мерки, очевидно вещо е нанесъл разрезите, така че да има съмнение за застрашеност на живота на жертвата, знаел е, че правосъдието няма да си мръдне пръста да доказва емоционални щети. Всичко навежда на идеята за опасен психопат, само прокурорите и съда в Ст. Загора не мислеха до онзи ден така.
