Семейни проблеми

Проблема е, че с такова отношение вероятно ще се стигне и до физическа саморазправа, обикновено спора с такива хора особено в интоксикирано състояние води само до ескалация.

Абсолютно. Да отговаряш на пиян човек въобще не е добра идея.

Не знам защо очакваш форумът да вземе решение вместо теб. Седни и реши как си представяш живота след 5-10 години с този човек? Той ще спре ли да пие и да те обижда или ще продължи? Как ще ти се отрази тази среда, както и на детето, което ще разбира все повече и повече от ситуациите?

За да напуснеш някой не ти трябва само желание. Трябва ти план. Имаш ли лични доходи? Ако да, супер - спрямо тях се ориентираш за жилище и се изнасяш. Ако не, какво следва - намираш си работа, правиш план да спестиш в следващите няколко месеца и тогава търсиш жилище. Вариант 3 - отиваш при близки, което за мен, не е най-добрият вариант, но ако е наложителен и временен, става.
Детето ходи ли на ясла/градина, за да може ти да работиш?

Всичко друго е вятър и мъгла и плюнчене на клавиатурата. Не познавам една жена, която наистина да е искала да се раздели и да не е успяла. За съжаление, повечето просто искат да помрънкат и толкова. С партньора имат зависими отношения тип жертва-насилник, с теб не мога, ама и без теб не мога.

След като детето е на 2 год.,Вие живеете с този човек поне от три години.Винаги ли е бил такъв или има някаква промяна.
Дайте си сметка,има ли причина ,която го е променила или просто до сега сте си затваряли очите.
Ако се решите на раздяла,направете план-детето на ясла,Вие на работа,събирате малко пари за квартира и така.Щом пие/не пишете дали редовно/надали полага кой знае какви грижи за детето.При развод ще му се определи режим на свиждане,така,че ако иска пак ще се грижи за детето.
Ако само искате да помрънкате,съчувстваме,но няма как да помогнем.

Трябва ти план?
Веднага ти го казвам.
Той се напива събота - неделя, ти стисни зъби и не отговаряй. Спи при детето.
Понеделник - той тръгва на работа.
Ти - веднага след него, хващаш куфар, пълниш дрехи за теб и детето и бягаш.

E тя си го знае, но не всички мъже са мачовци, всъщност повечето не са, само на думи им е лесно и то главно защото не очакват съпротива.

Няма да давам съвет за раздяла или не, там авторката си знае най-добре и тя ще си реши. Ще дам съвет за детето. Ако вече си решила да се махнеш, не се бави. Децата колкото са по-малки, толкова по-лесно свикват с промените. Аз като приключих с бившия само за това съжалявах - че не съм го направила по-рано, докато детето беше още по-малко.

Аз се разделих с БНД поради подобни причини.
Нямаше злоупотреба с алкохол, но отношенията ни бяха крайно токсични.
Вечно не бях достатъчно добра, все нещо трябваше да надграждам в личността и уменията си, все ме обиждаше, подиграваше ми се, крещеше ми, заплашваше ме.
Аз лично не виждам причина да се живее така.
Много ми беше трудно да взема това решение.
Още по-трудно ми е да го отстоявам - вече втора година. Заради детето, разбира се. Иначе, без него се чувствам страхотно!
Никой няма право да тормози патрньора си с обиди, подигравки, заплахи и всякакъв друг вид насилие.
Ако го прави, значи страда от сериозен дефицит, или е лош човек, или не ви обича и сте някакъв компромисен вариант.
Може би е добре да поговорите с него ясно и категорично, но ако любовта вече се е загубила от ваша страна.........звучи ми като невъзможна мисия.

Разделих се с БНД точно по същите причини след повече от 30 години съвместен живот. Единственото, за което съжалявам, е че не го направих много по-рано. Сега се чувствам спокойна, свободна и щастлива. Мъжът ти няма да се промени, по-зле ще става. Бившият ми даже не осъзнава, че неговото отношение е причината, ако го слуша човек, той толкова много ме уважавал и обичал, пък аз как съм можала да направя такова нещо, да си тръгна. Не се живее в такава токсична среда...

Средата и за теб не е добра. Говорили сте и явно за кратко помага, тоест този човек не е съвсем пропаднал, но чак да живеете заедно ми се струва прекалено.
Въпросът е наистина как ще се оправиш сама. Мъжът ти ще дължи някаква издръжка за детето, ако минете през съд (което според мен е задължително), но такива издръжки са недостатъчни. Следователно без бързане виж какви са ти възможностите за твои доходи, жилище под наем (имаш ли нещо твое?), имаш ли близки, които да помогнат - дългосрочна преценка за справяне с живота без този мъж.
Нека си го обича детето, нека си общуват, но да не ти преминава животът в разправии и негативни емоции, а детето да не е свидетел нон стоп на грозни сцени между хората, които обича.

Не трябва въобще да го причиняваш нито на себе си, нито на детето.
Просто потърси подкрепа от родителите си или приятели и го напусни. Всичко ще си дойде на мястото.Много често дадена ситуация ни изглежда без изход, но всъщност дори едно побутване и непреодолимата стена рухва.Важно е да не се чувстваш подтисната и да имаш волята да устоиш на това, което ще последва.
Той обаче няма да се промени!
Катарзис при такива хора е почти невъзможен!

Бягай момиче.
Направи го заради себе си и заради детето.
Покажи достойнство и себеуважение.
Защо ще търпиш пиянство,обиди,скандали?Това ли заслужаваш?Такава среда е вредна за детето.
Потърси подкрепа от родители,близки,приятели.
Ще се справиш.

Недей да влизаш в конфликт с него,когато е пиян.Може да ти посегне.Пази се,опитай се да си заделиш някакви пари.

Понеже съм живяла в такава среда, ще си кажа моите две думи по темата: Махай се колкото можеш по-бързо!
Баща ми ни обожаваше със сестра ми. Гледаше ни като писани яйца, глезеше ни... но се отнасяше с майка ми отвратително. Всичко започна с унижения и скандали като пие, а с годините прерасна във физически тормоз. До побоища не се стигна, но трошене на чинии, блъскане, стискане за врата, заплахи. Въобразяваха си, че не виждаме и не чуваме. Пред нас се правеха, че всичко е наред. Не беше. Това не е детство. Да виждаш майка ти да страда не може да се компенсира с никакви подаръци и никакви изиграни сценки на семейно щастие. И колкото повече расте детето, толкова по-добре го осъзнава. И започва да живее с някакво чувство на вина, че едва ли не то е причината родителите му да са вързани заедно и да се мъчат. И това нещо си остава травма за цял живот, не си мислете, че ще мине с щракване на пръсти.
Та нашите се разделиха най-накрая след последната ескалация, при която освен трескане на шкафове и чупене на посуда, имаше и вадене на нож (на това и аз станах свидетел). Само крещя и го размахва, но на майка ми ѝ стана ясно, че това не е нормална среда за деца и просто си събра багажа и ни отведе при баба ни.
Вече бях на 8. Всичко разбирах. Вече имах изградена среда, приятели... светът ми се преобърна при тази промяна. Трябваха ми години, за да се адаптирам към новото място, новата среда, да изляза от черупката си на дете, живяло в скандали и да се превърна в нормален, отворен към света човек. Както казвам - травмата е голяма, макар да си въобразявате, че децата не разбират. Разбират и още как! Може да не правят ясни причинно-следствени връзки, но са наясно, че нещо не е наред. Крясъците не са нормална среда за живот. Ако раздялата се беше случила по-рано, докато бях на 2-3-4 години, сигурна съм, че щеше да е доста по-лесно.

Та цялата тази тирада я пиша, за да кажа едно - не чакайте! Ако не заради себе си, направете го за детето.

Ако и трезвен е такъв - няма какво да го мислиш. Ако обаче само под влияние на алкохола става такъв, говори с него за това, когато е трезвен и ако трябва и ултиматум му постави заради детето. Детето със сигурност има нужда от семейство, но не и от такова в което само се вика и тряска и псува.

Едва ли ще се промени той. Изчезвай. И заради себе си, и заради детето.