Не обмислих нещата...сега съжалявам

  • 6 658
  • 111
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 290
Не знам дали модератор може да заключи темата без изричното желание на автора, но мисля, че вече е чесане на езици и всеки иска да се изкаже, подготвен или не, а авторката няма нужда от това.
Както Radeva-87 каза отрицанието е напълно нормално като някой ти каже "в депресия си". Надявам се все пак авторката да го приеме и да потърси помощта, която и е нужна.
И да - човек, който не се е борил с депресия няма как да разбере какво е.
Скрит текст:
Няма как да разберете какво е да си гледаш детето и да си мислиш, че без теб ще е по-добре (и не говоря да си тръгнеш и да си гледаш кефа без дете, а за необратимото "без теб"). Да си убеден, че си лош родител и че всяко нещо, което правиш е в ущърб на детето ти (не го държа правилно и сигурно затова плаче, не го храня правилно и затова има рефлукс, тъжна съм и затова е нервно). Да трябва да полагаш усилия, за да се надигнеш от леглото, дори и когато знаеш, че детето ти има нужда от теб и искаш да му помогнеш. Да си убеден, че не заслужаваш хубави неща, не заслужаваш дете и в моя случаи да мислиш, че живота ти отне едното дете, защото не си добра майка за едно бебе, какво остава за две.
Борих се за детето си, забременях след инвитро, както писах вече загубихме неочаквано близнака му при раждането и изживях всичко описано по-горе, защото желанието за дете няма общо със следродилната депресия. И ако бях пуснала тогава тема, че се сблъсквам с такива мисли щяхте да ми кажете да се стегна или да си дам детето за осиновяване сигурно.
Мислете преди да пишете, хора. Думите ви имат последствия. Дори авторката да ги игнорира, дори и да сте прави, че тя не е в депресия, някоя майка която се сблъсква с подобни чувства и Е в депресия някой ден може да намери темата и да мисли, че сте прави и това да ѝ се отрази много. Както вече казах депресията не е лиготия. Не е просто умора, не е самота, не е твърде много време за мислене. 

# 91
  • Мнения: 2 153
eli_to55, много далече отиваш в предложенията. Много жени след раждането не изграждат веднага връзка с бебетата си, а им е нужно време.

# 92
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 292
2402,може да я заключи модератор

# 93
  • Мнения: 282
eli_to55, много далече отиваш в предложенията. Много жени след раждането не изграждат веднага връзка с бебетата си, а им е нужно време.

Съвсем не искам да се приема като предложение или съвет. Това е хипотеза, която очевидно предизвиква бурна и категорична реакция у нас като родители. И това е нормално, така работи майчинския инстинкт. При второ желано дете, той следва да е и по-силен. Това целя да се покаже и от там да тръгнат отговорите на въпросите защо, как и т.н.

# 94
  • Мнения: 42 396
Хормоналният дисбаланс няма общо с майчинския инстинкт. Жената си иска детето, само че не е готова да се справи със ситуацията в момента. Трябва и помощ, а не осиновяване. Вярно големи тъпотии се пишат понякога.

# 95
  • Мнения: 1 240
Ако и трябваше помощ, щеше да я потърси, при психолог/психиатър. А тя? Пуска тема след тема, как детето и пречи?! Очаква да излязат още 20 майки, на които децата им пречат, ами почти няма такива. Всеки човек създава дете с ясната представа, че това е ангажимент, за няколко години, че и за цял живот. Какво толкова пък може да направи новородено, освен да си иска млякото и да плаче от колики, това е. Бездействието и вайкането по форуми не помага, с нищо.

# 96
  • Мнения: 6 640
Е, понякога човек има нужда и да помрънка, да чуе, че не е единствен, че е нормално. Ако това помага на авторката, защо не?

Аз в нейното положение и работех. Понякога си поплаквах от безсилие. Децата спят, очите ми лепнат за сън, а хората ме чакат с работата... И в тези дни светът ми беше един такъв крив... Представям си да бях писала във форума, да се беше появила някоя супер мама да ме ошамари виртуално и да каже, че тя кара втора магистратура с трето новородено, нямаше да искам да я чета, колкото и да е добронамерена Joy

# 97
  • Мнения: 14
Не очаквам да излязат още 20 майки не съм си го и помисляла. Както казах доста ми е трудно в момента от недоспиването.. в родилното нямах такива лоши мисли след като излязох просто този страх и лоши мисли ме връхлетяха..имам моменти в които ми е добре и в друг момент нещо се включва и започвам да плача без да спирам започвам да мисля всякакви неща. Аз детето си няма да оставя никога предполагам,че с времето тези мисли ще изчезнат и после ще съжалявам,че съм мислила това. Не всеки може да се постави на мое място за това не го и очаквам. Има и такива които ме разбират и знаят за какво говоря. Някои веднага започват с нападките  човек да го е страх да си излее мъката пред някои вече.. и да понякога човек трябва и да мрънка.Защо Вие не мрънкате ли?? Или сте идеални. 🙂

# 98
  • София
  • Мнения: 1 394
Dilara090, с първата ми бременност тук във форума спретнахме страхотна група с термин юли ‘19, бързо се преместихме във Фейсбук и всеки божи ден си пишехме.
Със 7 от тези прекрасни дами имахме (и до ден днешен имаме) даже общ чат.

Ежедневното мрънкане и споделяне пред хора, които минават през абсолютно същото, беше БЕЗЦЕННО! Убедена съм, че тези жени са причината да не полудея в един момент и да мина максимално леко през този период.

Та, да- мрънкането помага! 😊
(Пиши ми лс ако искаш- насреща съм 😊)

# 99
  • Мнения: 282
Мрънкаме, разбира се. Недоспиването е убийствено, и аз лично до обяд съм един доста нервен и кофти човек. Да, има хормони, има несдържани емоции, но съжаление липсва. Не ми хареса аргументацията, че сте несериозни и като децата искаш нещо, докато не го получиш, но се надявам да е самобвинение, а не действителност. Радвам се, че да го зарежеш не е сред опциите. Значи ще се справиш с всичко, което предстои.

P.S. Ако в действителност усещаш, че имаш нужда от помощ, потърси я. Другите дами са дали добри съвети.

Последна редакция: вт, 15 авг 2023, 19:22 от eli_to55

# 100
  • Мнения: 15 068
Минаваш през по-тежък период, хормони, безсъние, нови отговорности, нормално е да изкрейзиш. Ще отмине, споко, както с голямото детенце.

# 101
  • Мнения: 14
А и съм заобиколена от хора които ми казват коолко трудно се гледа бебе...не е като животно да го родиш и след 5 минути да стане и да ходи и да яде само... казват ми еее наспа ли се как е. За какво ти е 2ро дете. Просто не съм ги питала за мнението им не съм го искала. На моята етърва майка и не веднъж след като родих ми казваше- малее много е трудно да гледаш дете. Веднъж беше казала на моя мъж ако можеше да върнеш времето назад би ли го направил... просто се очудвам на такива хора как може да питат и задават такива въпроси... самата тя (на етърва ми майка и)  е с едно дете правила е 3 пъти аборт, защото тя самата не е искала повече деца. И след такива въпроси още повече ми ставаше гадно. После се питах правилно ли постъпих като родих още едно дете въпреки,че мнението на хората не ме интересува щом съм го направила. Първото ми дете (момче) много се радва,че има сестричка. Като знам,че има деца които са много ревниви и искат вниманието да е само за тях,но моя син не е от тези деца. Благодарна съм,че имам такъв син. 🙂

# 102
  • Мнения: 282
Dilara, Вие сте по-богата от тези, които Ви обсъждат и задават такива абсурдни въпроси. Не се сравнявайте, Вие сте отделна уникална личност на първо място, а на второ различна двойка. Родителският капацитет се простира от нито едно до 3+ на брой деца. Отделно сте дали възможност на голямото си дете да открие една друга своя страна - на батко, на закрилник, а това би повлияло положително и на отношението му към жените като цяло. Особено с нашумялите напоследък проблеми при жените, не е никак малък принос. Включвайте детето в грижите с малки неща, на игра. На тази възраст им е интересно да помагат, чувстват се полезни, има възпитателен ефект. Постарайте се да създадете хармонична връзка помежду им, така, че да са си взаимна опора след години, когато Вие вече не можете да ги подкрепяте. Лесно в живота като цяло няма, но времето лети и всичко се променя.

# 103
  • Мнения: 63 188
След последните постове на майката виждам ситуацията в друга светлина.
Защото заглавието навежда на мисълта,че категорично съжалява и не иска детето
Щом си го иска, ще се подредят нещата.
Такива хора, които не помагат с нищо, но нагнетяват напрежение с излишни приказки, колко трудно се гледа дете, трябва да бъдат игнорирани.

# 104
  • Мнения: 1 502
А и съм заобиколена от хора които ми казват коолко трудно се гледа бебе...не е като животно да го родиш и след 5 минути да стане и да ходи и да яде само... казват ми еее наспа ли се как е. За какво ти е 2ро дете. Просто не съм ги питала за мнението им не съм го искала. На моята етърва майка и не веднъж след като родих ми казваше- малее много е трудно да гледаш дете. Веднъж беше казала на моя мъж ако можеше да върнеш времето назад би ли го направил... просто се очудвам на такива хора как може да питат и задават такива въпроси... самата тя (на етърва ми майка и)  е с едно дете правила е 3 пъти аборт, защото тя самата не е искала повече деца. И след такива въпроси още повече ми ставаше гадно. После се питах правилно ли постъпих като родих още едно дете въпреки,че мнението на хората не ме интересува щом съм го направила. Първото ми дете (момче) много се радва,че има сестричка. Като знам,че има деца които са много ревниви и искат вниманието да е само за тях,но моя син не е от тези деца. Благодарна съм,че имам такъв син. 🙂
Ама това не е, като да си почнал нова работа и да се чудиш сбърках ли, не сбърках ли. И какво,  ако решиш че си сбъркала? Би трябвало да си зряла жена, майка, а не някакво момиченце, на което разни етърви дават житейски пример. То ПА един пример, че чак да си откършиш от него, както казваше баба. 😀

Общи условия

Активация на акаунт