Сигурно си внушавам, но дано се задържи така. Разбираме се идеално и виждам в него и съчувствие в някакви моменти, което много ме радва. Помага ми вкъщи, вече сам казва кога иска да си ляга (явно започва да разпознава някои сигнали на тялото), вечер се гушваме на дивана и гледаме за животните във Фермата, няма дивеене, няма щуреене, чак се чудя какво се случва и кога ще свърши тази идилия... Детската е седмица на пауза заради гърло и хрема, но пак закърпихме положението без кой знае какви премеждия... Нямам търпение да ги надраснат малко тези чести боледувания, всички казват, че към 4тата година настъпва подобрението, та чакам....
Ние открихме, че много обича снежни човеци, така им се смее и им радва, стана фен и да рине сняг

Сега и малкия почна да показва характер и да се тръшка и цирка е пълен.
Има драма като трябва да ляга за сън и почва пазарлък - иска, вода, храна, гърне, безброй приказки... Моята мъка са кашлиците и болестите.Препоръчани теми