НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 9

Джинкс, както вече не един път съм писала и моето момче има подобно поведение и е на 5 г.
Ако мислиш, че с времето ще се изпари всичко, което те влудя, то аз базирайки се на своя личен опит, ще те обезкуража като ти кажа, че още няколко години вероятно ще бъде така. Такова ти е детето. В комбинация с още едно дете с една миниатюрна разлика между тях, положението се влошава.
Аз едвам издържам и трабва да ти кажа, че Оги е още малък, но след една година като започне и да го копира...Моето момиче в присъствието на брат си се променя. В каква посока е ясно.
Допълнително и ти си изнервена от постоянните грижи. Разбирам те перфектно. И аз съм главен герой в такова ежедневие.

Rainbowww, благодаря за откровеното мнение, по никакъв начин не ме обижда, напротив - даде ми допълнителна перспектива. Същата вечер споделих с моя мъж за пореден път опасенията ми и той подкрепя идеята за специалист, но в същото време ми припомни, че Борко се държи така само в мое присъствие. Когато е с баща си, с баба си и дядо си, с леля си, се държи като съвсем различно дете. В яслата имахме проблеми, но бяха временни, около 2 седмици. Съответно си мисля, че ако наистина беше хиперактивен, щеше да проявява съответните симптоми навсякъде.
Така се успокоих или по-скоро пак се върнах в изходна позиция, защото евентуалната диагноза щеше поне да ми помогне с план за действие. А сега пак има да се чудя как да го укротявам.

За днес все пак да ви ъпдейтна, че положението беше много по-добре. Всъщност в Борко няма промяна, има в мен. Приех си съдбата и реших да се оставя на безпорядъка. Съответно почти не съм  крещяла или ревала (за разлика от вчера). Дори си изкарахме страхотно, танцувахме, гонихме се, смяхме се много. Почти нямаше конфликти и с Оги с малки изключения. Там имам една малка победа, която не мога да не споделя. Борко пак беше изпаднал в "мое, мое" и не искаше да дава нищо на Оги. За малко да се изтърва и да се скарам, но се стърпях и казах на глас "Борко не иска да дава нищо, това са си неговите играчки и той не иска да ги споделя. Неговите са и не иска Оги да си играе с тях!" Имаше мигновен ефект, без да преувеличавам, Борко започна да дава играчка след играчка на Оги и чак му струпа купчина.

Уф защо не мога всеки ден да реагирам нормално, само това се чудя... Знам си какво работи за Борко и какво не, но въпреки това ми е много трудно понякога да се събера.

Иначе днес пак е ултра кочина в нас, но някакси не ме напряга толкова. Ще подреждам след като заспят като всеки път.

И аз съм така, Джинкс, ако съм спокойна, знам как да владея положението, но невинаги успявам. Особено за спането, което от 2 месеца е кошмар, и за обяд, и за вечерта, докато не се се развикам и не заключа 3,4,5,6 играчки на балкона, просто не ляга и това е. Има дни, когато съм спокойна и знам как да реагирам, за да не се стига дотам, но както казах има такива дни. 🤷‍♀️
Понякога и аз искам да говоря със специалист, относно себе си 🤣

На мен ми писна от пазарлъци и уговорки с тоя сън, плюс това нямам никакво време, защото обикновено през това време Оги стои сам. Реших си проблема като му казах, че няма нужда да спи, може да си играе, но ще стои в стаята си, защото аз имам нужда от почивка. За да не излиза постоянно, го заключвам, но го гледам и слушам на камерата. Никога не си играе - директно ляга и заспива. Първите два дни имаше протест (рев не, но мрънкане, крещене, сърдене), съответно се връщах и излизах сигурно по 10 пъти в стаята, за да го успокоя, но и му заявих ясно, че искам малко тишина и спокойствие, пък той е свободен да прави каквото си иска през това време. На третия ден дори не измрънка. Може да е варварско, ама поне сега сме спокойни всички. А преди беше брутално.. Оги реве в другата стая, Борко ме разиграва, докато не избухна и не се развикам и накрая всички ревем, никой не спи. Затова реших да действам кардинално и безкомпромисно.
Вече 2 седмици, откакто е вкъщи, действам така за дневния и нощния сън, и сме бетон.

Следя темата, с последни сили ще избутам  до 01.09 когато каките ще тръгнат на градина. С бебето изобщо не се разбираме крайно е недоволен и реве почти през цялото време. Провървя, очаквах малко да ми олекне. Еми не същия ревльо, който си беше продължава. Малката кака вашия набор само се криви и отказва всичко. Голямата кака само се сърди и недоволства. А аз съм в мега зле положение. Няма къде на глас да си призная затова тук ще си призная 🤣 не искам да ги гледам, просто не искам искам да си живея сама даже таткото не го искам 🤣
Бяхме на море, на басейни по паркове и стадиони с 3 деца 90% сама опитвам се, влагам много усилия и все са си недоволни, само се карат и се съревновават момичетата, всичко до мм трябва да е еднакво. Малкия реве почти през цялото време, еми не става просто не смогвам искам да избягам 🤣дали е опция?🤣🤣🤣

И аз като остана с двамата и се изнервям и откачам.

Аз не съм влизала от доста време, чак и нова тема сме имали
Благодаря за новата тема и цопвам да следя.
Ще се включа към старите дискусии... стана много дълго ...

Виждам, че сте коментирали имунитета и боледуването. Калоян в началото (говоря за първите 6м) беше болен през дни-седмица, после започна да разрежда и стигна до месец посещения. Да, застъпа се и с хубавото време и повечето излизане навън, но ето, че последно боледува началото на юни.

Миналия месец имаше доста голяма почивка при бабите и се отрази зле на всички ни - още на 1 седмица като отиде на ясла беше със сополи, отделно това му беше първата раздяла от мен и много тежко го преживя (отчитам го като моя грешка, но ще си взема поука).

Последно като го водих на пулмолог тя ми каза "Ще боледуват и първата година от градината. Да не кажа, че ще спре чак като спрат да спят в общо помещение (демек 1 клас). Самите бактерии живеят дълго по повърхността на мебелите и играчките и за да "умрат" трябва поне 1 месец да няма никой в стаята."
За мен Диди е права и имунитет се изгражда, така че по-добре да ходят и да го изградят. За сега аз лекувам само с хомеопатия и витамини и съм доволна.

Злати има една книга "Братя и сестри без вражди", още не съм я чела (по обясними причини ), но е много хвалена. Ако все още не си я чела може да я погледнеш. До сега в книгите, които аз съм чела се казва, че винаги и двете страни са виновни. Аз запонах с приятелчетата да прилагам тези методи "ако не можете да се разберете как да играете с ***нещо си*** ще го взема и двамата няма да играете с него." Звучи ми логично да се "скараш" на двамата.

А за сливиците не съм компетентна, аз страдах главно от уши. Брат ми е имал, но сама е изсъхнала. На мм са им казали или море или операция, завели са го на море и се е приклюило. Двамата с брат ми все до гърлото им е стигало след това, никора не са имали друго "болно място". Аз много боледувах, главно ухото, имам 2 операции на него. Първата ми пълна упойка е била на 2г тук съм нищо ми няма, имам поне 5-6 вече, ако мога да успокоя поне някой с това ще се радвам. Явно си е до дете, децата на кака ми са гледани по съвсем различен начин - каката чак на 5г тръгна на градина и не е боледувала никак, малкия от 2г е на ясла и едва сега в 1 клас видяха малко почивка (при него беше все с кашлици, белодробни и подобни, даже съмнения за астма имаха).

За плажа е нормално ако не ходите често, нашите първи 5 ходения беше с нито едно влизане в морето, сега не можем да го спрем на пясъка. За съжаление морето много се обърна и е с много силно течение, вчера ходихме и освен огромните вълни много дърпа и не е ок да се влиза, а май стана и инцидент, защото като си тръгвахме имаше и линейка и полиция  Внимавайте много !!

Злати едното съседче е същото - диво, лудо НО само с майка си. Като е с баща си е най-доброто дете на света. Възможно е да има причина за това, майка му е ужасно изнервена постоянно, а той прави всичко напук - знае, че не може стои и я гледа и чак като се обърне към нея реагира. Няма нищо лошо да идете на психолог, тъкмо ще ти даде съвет как да реагираш ти, щом само с теб е така.

Моят опит с моето дете е, че колкото по-малко хора сме с него е по-кротък и послушен. Има си и лошите дни, но за моя радост са малко. Смея да кажа, че вече имам малък човек в нас, с който мога да се разбера само с думи.

Тъжно ми е... кога пораснаха

Да отворя тема за детската градина!
Георги божава яслата, госпожите, лелите и ходи с огромно желание. Само за тях говори, колко ги обичал. Много са доволни от него, хвалят го, явно и затова държанието им е добро. Дотук супер. От няколко месеца го подготвям за детската градина. Когато го приеха, ходихме с колата, гледахме я, беше щастлив като видя децата. Това преди 2 месеца. Четем книжки, правим ролеви игри, 2 от неговите приятелчета, с които е всеки ден, също ще са в една група с него. Но когато чуе градина, агресивно започва да вика как не искал там. При въпрос защо, защото ще има госпожи, а той се срамувал от тях. От тези в яслата не се срамувал. Обяснявам, че като свикне с тях, ще мине, че и в яслата се е срамувал в началото, но и дума не ще да става за това. Когато правим ролеви игри, много се вживява, буквално влиза в играта все едно наистина е пред него човека. Играта беше качваме се на колата, пътуваме, спираме слизаме, вървим, през това време има окраски по пътя и виждаме госпожата. Здравейте г/жо Велинова, и той бам се обърна с гръб и наведе глава, наистина се засрами. Имам лошо предчувствие за адаптацията. Дайте идеи как да говоря, държа и всичко което би ми било полезно.

Mamsi11, почти не остана! Според мен се справяш страхотно с подготовката на Жорко! Аз в това отношение не съм правила нищо, освен, че казвам отвреме-навреме на Борко, че скоро ще ходи в нова градина, а не в Пам и Бу. На него също идеята не му харесва. Нормално е и общо взето няма какво да направим, освен да приемем чувствата на децата такива каквито са. Имат право да се сърдят и да не искат промяна.
Наскоро научих, че по закон имаме право да участваме присъствено в адаптацията на децата. Ако не беше Оги и имах възможност, със сигурност щях да се възползвам. Много майки обаче вече работят и не знам кой би си взел 1-2 седмици отпуск, за да ходи на детска градина с детето си по няколко часа на ден.
Ние ще сме в същата градина и мен също ме притеснява адаптацията, защото Борко е доста чувствителен. Директорката каза, че децата стоят целодневно от първия ден, а аз сякаш искам да бъде само до обяд в началото. И без това вече свикнах да съм цял ден с него и Оги. Не знам дали не е нож с две остриета, още се чудя и дори не съм обсъдила с таткото.
Също така много ме изнервя факта, че градината разполага със страхотен двор, а първа група не се допуска там и малките ще стоят затворени отзад в малък и смотан външен кът. Като кандидатствахе там, това ме грабна най-много, знаех, че Борко ще свикне лесно като прекарва повече време в такъва хубав двор, а като отпадна от картинката за първата година, се разочаровах страшно много.

П.С. Ние имаме повече време, Борко ще тръгва на 1ви октомври.

Ето ме и мен.
Марти беше на ясла до 31 август и също ходеше с огромно желание. От 15 септември тръгва на детска градина. От 2 месеца поне, му показваме градината, където ще ходи. Ще има познати само две дечица, едно момиченце от неговата ясла, с която са голяма партия, и друго момиченце от квартала, с което наскоро се запознахме.
Отначало казваше, че не иска на детска, а иска на ясла, но откакто му обяснявам, че детската градина е също като яслата, но там са по-големите деца и вече не срещам съпротива. В последно време самият той обяснява, че не е бебе и, че е голям.
Направило ми е впечатление, че е раздразнителен и всичко е НЕ, когато предходната вечер е легнал късно. Сумарно часовете сън нямат огромно значение, ако ще и сутринта да си навакса.
Jinx, не се настройвай така и не се ядосвай.  На Марти яслата беше със стара материална база, но пък целият персонал бяха страхотни. Последният ден със сълзи на очи им благодарих за всичко. Помогнаха ни страшно много. Марти беше само на 1 година и 2 месеца като тръгна на ясла. Имахме трудно моменти, но благодарение на тях съм убедена, че се справяме добре.
Много пъти съм ставала свидетел как спокойно обясняват на децата, когато правят нещо нередно. С прости думи. Мога да дам следния пример:
Отивам да взема Марти. Той така ми се зарадва, но не умеейки да контролира емоцията си и движенията си, изглежда все едно ме удря, а мен наистина ме болеше. Аз се ядосах и му направих забележка, но бях рязка в тона си и много кратка. Ефект 0
Сестрата се намеси и му каза: Марти ти се радваш на Марти, но нея я боли. Бъди внимателен. Недей да ръкомахаш, а я помилвай.
Той веднага реагира и промени държанието си.
Простичко, елементарно, но тези хора си имат подход. Надявам се да имаме късмет и с детската градина.

Kaк сте, хора? Да размърдаме малко тази тема. Повечето деца сигурно вече тръгнаха на градина - споделете как върви, харесва ли им на децата, вие доволни ли сте?

На Борко вчера му беше първия ден и нямам много за споделяне. Първата раздяла мина сравнително леко. До последно беше развълнуван, чак при шкафчетата се разхлипа и искаше много гушкане, но госпожата го примами с една писта и веднага й подаде ръчичка и каза "чао". После на прибиране каза, че е било хубаво и пак ще отиде.

Иначе засега като минус ще се оплача, че на родителската среща преди няколко седмици, госпожите споделиха, че няма да правят снимки на децата при никакви обстоятелства, дори и на рожденните им дни. Причината е - недоволни майки на предходни групи.
Но, както и да е, надявам се само това да ни е проблема, ще преживея без снимки, ако Борко е доволен.

Jinx, тъкмо си мислех, че отдавна никой не е писал в темата.
Дъщеря ми тръгна на градина от 1 септември и точно след две седмици пипна някакъв стомашен вирус. Изкара го много тежко '- една седмица вдигаше температура до 39 градуса, не искаше да пие ни лекарства, ни вода, някакъв ужас просто. Диарията също беше брутална и продължи две седмици. Та, си постояхме почти три седмици вкъщи.
На работа недоволни, че отсъствам, абе накакъв ужас просто.
То, сега ще започнат и есенно-зимните вирусчета, та не ми се мисли.
Иначе, при нея с градината не е имало някаква сериозна драма, ходи си и е доволна. Дано да е така и занапред.

Ехоо, децата ни порастнаха, а!
Само до онзи ден бях бебета, и като мигнахме в пъти и не спахме над 2 години и те взели че станалии цели човеци.
Мен обаченкакво ме мъчи. Всички говориха за the terrible two. Никой не споменаваше за третата година. Аз the terrible two почти не ги усетох, обаче напослвдък стана страшнооо.
Психиката ми вече едва издържа. Нон стоп са разправии, нон стоп някой се опитва да се налага и да си показва ината все повечеми повече. Тази седмица след градина, у дома са като стадо развързани животни. Едва издържам, и аз, и баща им.
Нямам идея колко време ще продължи тоя статус, ама е нещо ужасно
За капак бяхме нас 5 седници болни, сумарно ние индецата. Ние с баща им с бронхити, те май изкараха 2 различни вируси. Девойката още я мъчат някакви храчки, не може да ги откъртва, чак през нощта се буди. Аз бях 15 дни на антибиотик и още ще си изкашлям дроба. И сега след 5 дни на градина естествено пак се заформя запушен нос и се започна с кихането

Съчувствам много. Въртим се в същия кошмар - инат, спорене за всичко, борба за налагане. С голямото дете (момиче) определено на 3 беше започнало подобрение, а сега с малкия имам чувството, че е пикът (последните 3-4 месеца).

Здравейте и от нас.
Много бързо времето лети.
Кога беше бебе а сега е голямо човече.
При нас е следното.
Капризен относно храната.
Иска да му давам от кашата на слънчо мляко с ориз .
Хапва филийка със масло ,баничка,саламче ,кисело мляко със бисквитки  .От плодовете единствено банан.
Това е относно храната.
Понеже има много играчки най- различни
Във магазина от известно време започна да се налага което се опитвам по някакъв начин да се разбера със него но е трудно.
Иначе миналата седмица лекувахме стафилококус ауреус.
Като цяло сме добре.
Не ходи на градина защото изкара отит на лявото ухо.
Унг ни даде препоръки за есенно зимния сезон да не ходи на градина.
Във вкъщи се гледаме.
Вчера ходихме до педиатъра да взема  бележка за ваксините  .И имаше време понеже се намира близо до НДК видяхме коледния пазар.
Там присъстваше дядо коледа запътихме се да го видим пък нашия взе ,че се стресна.
При вас как стоят нещата.
Хайде не забравяй те темата.
Много отдавна не я посещава те.
Бъдете здрави.