В момента чета...86

  • 60 891
  • 757
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 285
Прочетох втората книга на Джорджия Кар ,, Ти не ме притежаваш '' . Много ме грабна , 3 дни не спрях да я чета , така ме увлече . Започнах третата , но май ще я зарежа . Повтаря се едно и също .

# 121
  • Мнения: 7 146
В момента чета " Хлебарките" на Ю Несбьо, преди нея избутах " Прилепът" пак от него. С огромно нетърпение събрах всичко от този автор и  бях се настроила да се насладя на Хари Хуле за дълго време, за който чета само суперлативи. Не ме грабва обаче и това си е. Прочетох вече 1/4 от втората книга и се чудя ще се случи ли нещо и какво изобщо се случва. Не искам да се отказвам, дайте ми кураж, че нататък ще се променят нещата и следващите книги ще са тези, за които чета невероятни отзиви от мнооого почитатели на автора.
Обожавам криминалния жанр, не ми е първа среща със скандинавски автор, не разбирам защо ми се случва вечер да заспя на криминален роман, вместо да нямам търпение да обърна сладващата страница?
Обичам да чета книгите в поредността на написване, а не безразборно и така започнах и Несбьо. Но, ако някой ми подшушне, че някоя от следващите истории на Хари Хуле е УАУ, бих сменила поредността, само и само да ме зариби и да ме грабне.
И така, помощ! Има ли смисъл да опитвам друга книга на автора или просто не е моя човек?

# 122
  • Мнения: 6 207
Зареди се с търпение. От третата книга стават по-интересни.

# 123
  • Мнения: 6 663
При мен Несбьо като Бакман се развива ... никакъв интерес не будят колкото и похвали да съберат. Пробвах, не са мои, довиждане.

# 124
  • Мнения: 8 429
При мен Несбьо като Бакман се развива ... никакъв интерес не будят колкото и похвали да съберат. Пробвах, не са мои, довиждане.
и при мен така
но, попаднах на Хипнотизаторът, на Кеплер, реших да дам още един шанс, и ...се случи чудо.. Sparkling Heart
сега чета Договорът Паганини

# 125
  • Мнения: 6 663
Аз и Кеплер не харесах, нито пък Руслунд и Хелстрьом, Рагнар Йонасон, Торким Дамхауг,  Шила и Ролф Бьорлинд. Изобщо, май не се разбирам особено със скандинавците, въпреки че харесах пък много Самюел Бьорк, Линдквист и Ирса с дългата фамилия. От жените почти нищо не съм чела и само ги побутвам настрана засега.

# 126
  • София
  • Мнения: 17 329
Само Лекгберг харесах от скандинавците, не ми допада цялостната атмосфера от техните криминалета, отвсякъде отчаяние, безнадеждност, лудост и психопатии, начело с работещите в полицията.

# 127
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 234
Бях на същото мнение за Несбьо, сега е един от любимите ми автори, а Хуле- вероятно най- любим литературен образ.

# 128
  • Мнения: 7 146
Благодаря момичета, явно повредата не е в моя телевизор. Ще си довърша книгата и ще дам шанс и на следващата, ако пак не потръгне временно ще се разделим и ще опитам пак след време. Може би съм свикнала на динамиката на американските криминалета, но пък изчетох преди време на Карин Фосум всичко за нейния инспектор Сейер и много ми хареса, Несбьо си го пазех "за десерт" дето се казва, а то пък...Relaxed.  Но съм дала обещание на дъщерята, която тази година я приеха Скандинавистика, че ще започна скандинавските автори, за да съм съпричастна с усвояването на новите езици Laughing, та ще ми се наложи да си удържа обещанието Smiley.
Благодаря на всички за включването!

# 129
  • София
  • Мнения: 7 502
Бях на същото мнение за Несбьо, сега е един от любимите ми автори, а Хуле- вероятно най- любим литературен образ.
Ако бях почнала от първите две книги, сигурно никога нямаше да прочета другите. Но случайно подхванах от средата и постепенно изгълтах всички. Даже ми е мечта да отида в Осло, има специален тур "Хари Хуле". Той и поредицата за отдел Q са ми най-любими. Лекберг въобще не я харесвам, Юрт и Русенфелт що-годе.

# 130
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
От "Червеношийката" нататък се разгръщат наистина добре. Но всички твърдят, че бомбата е в "Снежният човек" Simple Smile Така че дайте му шанс на Хари и Несбьо.

Аз реших да прочета наново "Десет малки негърчета" преди да бъде осъвременена. Бях забравила какъв хубав език има Агата Кристи и колко е увлекателно.

# 131
  • Мнения: 6 663
Но всички твърдят, че бомбата е в "Снежният човек" Simple Smile
Е, точно от бомбата започнах, гръмна и приключих. Ако това е пикът наистина, то не виждам смисъл да чета друго негово. И филма не харесах, въпреки че Харито беше симпатяга там, пък в книгата дори противен. Че той беше пиян в 80% от времето, накрая чак не става ясно какво пък толкоз свърши.

# 132
  • София
  • Мнения: 17 329
Сетих се за един скандинавски автор, който много ми хареса и няма купища откачалки. Издаван е по соца още, явно тогава норвежците все още не са били толкова изтрещели. 😃 Гюнар Столесен с два романа - "Нощем вълците са черни" и "Докато смъртта ни раздели".

# 133
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 063
Но всички твърдят, че бомбата е в "Снежният човек" Simple Smile
Е, точно от бомбата започнах, гръмна и приключих. Ако това е пикът наистина, то не виждам смисъл да чета друго негово. И филма не харесах, въпреки че Харито беше симпатяга там, пък в книгата дори противен. Че той беше пиян в 80% от времето, накрая чак не става ясно какво пък толкоз свърши.

Ами не знам, на мен ми хареса. Аз буквално ги прочетох на един дъх всичките и съм си оставила последните три, защото не знаех, че няма да има повече. На мен лично филма не ми хареса, беше ми безобразно не по книгата и естествено типично американски, въпреки че Фасбендър беше прекалено красив Хари Simple Smile, не ми хареса самата екранизация, но книгите от първата до последната прочетена ме държаха в напрежение и ми доставиха истинско удоволствие. Но аз чета много криминалета и американските автори вече ми се повтарят и са ми малко скучни Relaxed Та скандинавските ми идват точно на място Simple Smile

# 134
  • Мнения: 1 068
Малкото, което прочетох от Лекберг, не ме увлече. Несбьо също не особено.

"Dark Iceland" серията на Рагнар Йонасон започна малко тромаво и главният герой беше дори скучен, но в следващите романи, образът му се разви доста по-добре. Последната книга от поредицата ми хареса най-много.

Напоследък изглежда е модерно детективите да имат някакви психически или други притеснения. И в британски романи го откривам.

Общи условия

Активация на акаунт