В момента чета...86

Сега чета една беседа на Рудолф Щайнер GA- 354.

Доктор Щайнер: Вие, следователно, искате, разговорът да тръгне за отношението на хранителните
продукти към човека. Разбира се, преди всичко е необходимо да изясним това, което засяга храненето. За
основа на храненето се смята това, че човек приема хранителни продукти; през устата те попадат в
стомаха, а след това се отлагат в тялото, човек частично ги отделя и трябва да яде отново и така нататък.

Обаче това не е така просто, работата стои къде по-сложно. И ако искаме да си представим, в какво
отношение се намира човек към хранителните продукти, трябва първо да изясним, кои от хранителните
продукти са безусловно необходими на човека.
Виждате ли, първото, което е необходимо на човека, което той безусловно трябва да приема, — това
е белтъкът. Хайде да го запишем, за да е по прегледно. И така, белтъкът, както той, например, се съдържа в
кокошото яйце; впрочем, белтък се намира не само в кокошото яйце, но и във всички хранителни
продукти. На човека безусловно е нужен белтък. Второто, което е необходимо на човека, — това са
мазнините. И пак мазнините се съдържат във всички хранителни продукти. Мазнини има даже в
растенията. Третото название срещате не толкова често, но въпреки това, трябва да го знаете: това са
въглехидратите. Въглехидратите се явяват такива вещества, които преобладават, например, в картофите,
но и в другите растения има много въглехидрати. Въглехидратите са ценни с това, че когато ги приемем с
храната, те благодарение на навлажняването им със слюнка в устата и след това със стомашен сок, бавно
се превръщат в скорбяла. А скорбялата също е необходима на човека; но човек не употребява скорбяла в
храната, затова той яде такива хранителни продукти, които съдържат въглехидрати; те в него самия се
превръщат в скорбяла. И след това претърпяват още едно превръщане в процеса на храносмилане:
превръщат се в захар. Следователно, въглехидратите поддържат в човека съдържанието на захар.
Но има още нещо необходимо на човека: това са солите, които той приема. Той ги приема частично
като добавка към храната, частично като вещества, вече съдържащи се в състава на всяка храна.
Ако ние разгледаме белтъка, то ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие,
съществуващо между животното и човека от една страна, и растението от друга страна. Растенията също
съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък,
откъде то го взима? То го получава от почвата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; то е способно
да създава свой белтък от безжизненото, от минералното. Нито животното, нито човекът не могат това.

Дочитам "Пет дни" Дъглас Кенеди.Ако Аня не беше го препоръчала в темата,а с нея имаме много общи любими книги,не бих посегнала,не знам защо,донякъде и кориците на книгите му са ми една идея простовати.Със сигурност ми харесва много стила на Кенеди.И тук,както и в "Лице на заем",главните герои открехват врата към дълбоко прикритите проблеми в брака.А "Пет дни" е поглед към отношенията с децата,как родителите моделират щастието и нещастието на децата си,как лесно ги осакатяват,а в комбинация с един студен брак как целият живот се пропилява.Много житейска,тъжна ,но препоръчвам,всеки може да научи и нещо полезно покрай интересната завръзка.Финалът ме очаква довечера.

Започнах Градът на Огледалата, последната част от трилогията /Проходът, Дванайсетте/ на Джъстин Кронин. Нямам достатъчно време да се насладя, и крада за сега от съня си, но едвам съм жива на другия ден. Май ще остане за уикенда/ите, т.к обемът е сериозен. Мисля, че тук няма почитатели на трилогията, но аз силно препоръчвам на любителите на подобен жанр. Първата част е доста странна, т.к по средата на книгата има нещо наистина неочаквано, но постепенно нещата се подреждат.

Засега съм чела само първата книга, Проходът. Много ми хареса. Обаче мина доста време, докато се докопам до втората и третата, та не помня добре героите. По Коледа ще прочета отново първата и захапвам следващите.
Приготвила съм си и Холи-то на Кинг, но пак искам да си припомня другите книги.

В момента слушам една в Сторител, казва се "Икагай". А чета и една в книжен варянт - "Презареждане на мозъка".

Чета "Повелителят на мухите", вече 70 страници и чувството, което ме обзема мога да сравня с приближаваща, сигурна трагедия. В началото сякаш всичко е чудесно, лежерно, красиво, но усещам как дебне злото и че ще се случат лоши неща....

Повелителят все пропускам да я прочета тази класика,ще се коригирам."Пет дни" Дъглас Кенеди завърши също толкова силно,както и започна.В книгата са загатнати и други творби,покрай основното действие,които също прибавих към дългия си читателски списък.
Продължавам със "Следобеди с Изабел" Дъглас Кенеди,започна отново много интересно.

Заинтригувахте ме с този Дъглас Кенеди. Кориците на книгите му са наистина потресаващи. Никога не биха ме накарали да посегна към тях.
Включвам го към списъка си.

И аз така. Може би и аз ще прочета нещо от него, заинтригувах се (ма кога ли ще стигна до него е отделен въпрос).
Започнах "Симфония на времето" на Алваро Арбина. Обемът е доста внушителен, отзивите са добри, да видим.

Миж, на мен рядко корица на Колибри не ме е потриса, не се изненадвам, че те отблъскват. И все пак неговите са една идея по-поносими от други, в които ярките цветове са на преден фон. Но на мен Дъглас Кенеди не ми е сред любимците и не съм във възторг от неговите книги. Споменавата "Пет дни" направо ми вгорчи четенето към края, а си вървеше прилично през по-голямата част. "Страх от светлината" ми беше по-интересна, но не бих я препоръчала категорично. "Следобеди с Изабел" ме очаква, но ще съм с ниски очаквания, не искам ново разочарование, защото съм натрупала немалко книги се оказа.

Зарязах Мали Алмейда. Няма смисъл да препускам по страниците насила и без удоволствие.

Започнах "Детайлите" - Ия Йенберг. Струва ми се обрана, но и доста лична, имам очаквания към тази книга, дано се оправдаят.

Парацелз - Дончо Славчев

Запознава ни с живота и мъдростта на дълбокия окултен лечител и наблюдател Парацелз. Чрез него ние навлизаме в един нов, дълбинен и истинен подход към същината на истинния лекар - този, който лекува бъдейки инструмент на Бог. Истинският лекар бива да бъде едновременно: алхимик, мъдрец, маг и да притежава в себе си множество качества.

Ед и Лорей Уорън - "Ловци на духове" и  Пол Дохърти - "Храмът на Хор"

Пол Дохърти пише много увлекателно и интересно. Цялата поредица египетски загадки е страхотна. Доста се научава и за жената фараон Хатшепсут, и за съдебната им система и порядките в древен Египет, много са хубави книгите.

Прочетох "Момичето с гръмовния глас". Много ми хареса. За сега се очертава да е една от номинациите ми за книга на годината. Просто ми беше страхотно удоволствие да я чета тази книга. Само леко се разочаровах, защото се бях заблудила, че ще видим по-голяма част от живота на героинята, а не само няколко месеца от него. Искаше ми се да видя как реално се трансформира в момичето с гръмовния глас-5/5.
Продължавам със "Симон" на Абгарян.