Няма "трябва" тук. При зрелите хора това е личен избор.
Ако щеш дори дудненето на свекървата да засили вътрешната ти убеденост, че постъпваш правилно.
Казвате - искали да се налагат. Цял живот са държали кормилото, имали са някакво мнение за себе си и обществения си образ. Изведнъж се сблъскват с реалността пенсионерска и всичко (дори живота) започва да им се изплъзва с бясна скорост. Остава им едно последно място, на което си мислят, че имат думата - семейството.
И те имат думата в семейството си, разбира се. Но в тяхното, не в моето. Както аз не съм човекът, който може да им дава наклон на тях и да им се бърка в семейството, защото това е неуважително към тях, така и те не могат да се бъркат в моето семейство и да ми дават наклон, защото това е неуважително към мен. И явно не са наясно с най-новата съкратена версия на семейство.
Колко да е нова тази версия? "Гераците" отдавна не са масов вариант.
Интересно ми е вашите майки също ли са ви само роднини. Ами ако се разведете с мъжа си - стават ли те ваше семейство отново?
Ще подкрепя граховата теория. Сина ми расна с мен и баща си, силно привързан, повлиян и попиващ неговия мироглед. Познайте какво - стана на 20+, изправи се насреща ми и започна да ми говори с думите и репликите на дядо си - моя баща. За неща, които никога не е чувал или да са обсъждали с дядо си. По-лошо - мисли и постъпва като него.
Айде да си говорим за възпитание и гени като ви пораснат бебетата.
Според мъжа ми съм приличала много на свекъра ми и затова с него бяхме на нож. В немалка степен съм съгласна с мъжа ми.
П.П. Понеже и аз съм учила биология в 8-и клас (поне по соц време тогава я учехме), но нямам никакъв спомен да сме учили, че характерите са наследствени и то точно по линията свекърва – внучка и тъст – внук. Според тогавашната биология други неща бяха наследствени.

..горе долу..трябва да си пазим нервите.