Майки на единствено дете!

  • 16 113
  • 281
  •   1
Отговори
# 120
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 603
И аз гледам снимките на Мик Джагър с младата му жена и малкото им дете и се чудя нормално ли е това? А моя работа ли е и кое е нормално? Тук като чета има баби на по 30 години, с такова мухлясало мислене, че..

Не съжалявай, че си останала с едно дете! Така е било писано. Има ли значение колко са, като важното е как ги гледате, как живеете.

# 121
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 003
В сходна ситуация с Анонимната,  имам съвсем противоположно мнение.
Моите родители също са възрастни, само че ми се струва, че отглеждането на дете (сега-внуци) ги запази здрави и добре по-дълго.
Изобщо не са ме интересували коментарите на хората като дете, необичайно е, ще ги има, разбира се.
Разликата в поколенията понякога е била проблем и сме имали трудни отношения, но пък за сметка на това са били много по-търпеливи родители, отколкото съм аз сега, около 30те.
Моят живот просто се стече така, че имах възможност за семейство и деца по-рано.

По основната тема - било ми е мъчно без братя и сестри, у нас също се обсъждаше осиновяване. По-мъчно ми е сега, когато всички приятели са фокусирани в своите неща и често няма на кого да се обадиш, да си споделиш.
Но това е въпрос на характер, първо. Второ, със сигурност не е достатъчна причина за още едно дете, а за огромен ангажимент като осиновяване - съвсем. Трябва да има много сериозно желание.

# 122
  • София
  • Мнения: 44 821
Не искам да прозвучи зле, но всички знаем, че 99 процента от децата за осиновяване са "специални". Трябва човек да е наясно с това.

Това означава, че рязко слагате спирачки на всякакъв вид кариера, която имате на 40+ и още поне 18 г сте на половин работен ден, а другата половина сте по психолози, логопеди и пр.

# 123
  • Мнения: 3 103
Ами, аз както вече писах родих на 40 г. и 42 г. и противно на теориите и статистиките, смея да твърдя, че децата ми напредват по-бързо от връстниците си. Синът ми на 2 г. говореше доста добре, а елате сега да го чуете, когато е на 5 г. Впечатлява с изказ,  с подбор на думи, на фрази. А колко ТВ е изгледал...
Това, че ще бъде проблемно едно или друго е просто хипотеза. Не е изобщо задължително.
Стига сте я плашили жената какъв ужас е да родиш късно, какъв огромен 100%-ов риск за умственото развитие има на детето.
Има всякакви случаи, на всякакви възрасти. Няма гаранция за нищо.
Другият аспект - с липсата на физически сили, на енергия го приемам повече, както и факта, че на 60+ г. родители децата тепърва ще поемат в живота.

# 124
  • Мнения: 35 754
Ами, каквото такова. На теб така ти се е подредил животът, такова е положението.

Против съм категоричните изказвания като на анонимната - "....над 35, абсурд!!!!" . Тя, ако не иска, никой не я кара да ражда над 35 години, но подобни изказвания не са ок. Всъщност все тая де, големи хора сме, едва ли пост на някоя си анонимна ще промени коренно нечие мнение по въпроса.

Единственото, което съм си мислила, че не ми е ок и то откъм отглеждане, т.е. ако майката няма помощ от баба примерно, е раждането без мъж на 40+. Понеже знам какъв ангажимент е, всяко излизане, всеки сопол, поне 10ина години напред. Не, че е невъзможно, но е доста трудно.

# 125
  • France
  • Мнения: 16 058
Като дете не възрастни родители (около 40те и двамата, в зората на 90-те) аз още преди години се зарекох, че след 35г няма да раждам. Някои от причините:
 - да, колкото и да не ви се вярва, това с "Дядо ти идва да те вземе" тежи. Вероятно не на всички, но на мен ми тежеше. Много.
- късните родители са по-слабо адаптивни, чисто психически, към външни кризи. Чуха се вече мнения от опит,  че има разлика да си с бебе на 25 и на 40.
- късните родители са, по мое мнение, по-склонни да са прилепчиви към децата си, повече им треперят, с което и повече ги задушават. Особено ако е дълго чакано, "ах, най-накрая син/дъщеря", не дай Боже 1во/2ро дете. Готово мамино дете. Е, ще взривя форума, ясно ми е, ама... Имам и такива примери в обкръжението си, детето е типичното мамино глезанче, което не знае думата "не" какво значи, от 3-годишно взимаше и хвърляше телефона на майка си, когато тя говори, в момента е безконтролен тийнейджър.. Тепърва ми е интересно що за човек ще стане.
- и като съм тръгнала с взривяването, да довърша - да, да обикаляш по доктори и болници и да решаваш проблемите на старостта, вместо да си уреждаш живота на 20-30г не го пожелавам на никой. Едно е да се сблъскаш с тия неща, когато имаш семейство, стабилност и уседналост на 40+. Съвсем друго е още да се ориентираш в живота на 20-30г и да се чудиш своя ли живот да гледаш, или техния да крепиш. Не е ок, семпло казано. Правила съм и правя всичко по силите си. Но бих се чувствала провалена като родител, ако трябва дъщеря ми един ден да минава през същото.
Моите родители също са били по-близо до 40, отколкото до 30, когато съм се появила. В средата на 80те на миналия век.
- бъркали са мама с баба ми, но никак не ми е тежало. Дори с гордост обяснявах, че е следвала дълго медицина и затова ме е родила късно
- моите родители са преживели ужасни кризи и бяха страхотни. Аз не мога да кажа същото за себе си. И до ден-днешен ме учудват с куража и адаптативността им.
- толкова са били "прилепчиви", че когато изявих желание да следвам в чужбина, ме подкрепиха изцяло.
- за съжаление и двамата имат сериозни медицински проблеми в момента. Ходят си по лекари сами и дори ми спестяват подробности. Над 70 са. Мама още работи.

Най‐прилепчивата и разглезваща майка, която познавам роди нейните деца още студентка - на 21 и на 23. Да си лош родител не се обуславя от възрастта.

# 126
  • Варна
  • Мнения: 25 836
И аз това се чудя! Само много елементарен и комплексиран човек би бил засегнат от това какво били казали някакви хора по повод на възрастта на родителите.
Ъх, благодаря. Значи щом не искам да раждам на 46 значи съм елементарна и комплексирана. Полезно ми беше да го знам Joy Някои в тая тема изплискаха легена. Забавлявайте се, аз отивам да теша комплексите си другаде hahaha

# 127
  • Мнения: 35 754
Едно е да не искаш да раждаш по каквато и да е причина (твоя си някаква), друго е да не родиш, щото някой си можело да каж енещо си. Това е смисълът на написаното.

# 128
  • Мнения: 3 449
Майка ми ме е родила на 40 години. Да бъркали са я с баба ми, но не ми е било голяма драма.
Аз родих на 37, просто така се стекоха нещата в живота. Мисля, че сега възрастта на раждане е доста по висока и едва ли ще ме наричат баба.
За мен преимущество на ранното раждане е че след като "свършиш" с децата, може да се фокусираш над кариера. При по късно раждане трябва да спреш или да намалиш за известно време. Също и че имаш време да направиш второ, а първото да поотрасне.

# 129
  • Мнения: 7 131
Майката е майка, възрастта е просто цифра. Няма никакво отношение. Ако искаш да имаш дете, имаш го, иначе не. Аз съм от жените, които не желаят дете на възраст след 35. Не ми се занимава вече с бебешки истории и лапешки инати, докато детето стане на възраст, в която физически ти е леко отглеждането и няма нужда да си подчиняваш цялото ежедневие на режима и нуждите на малко дете. Така съм го решила, това ясно го бях заявила и на мъжа ми.
Така че ако ви тормози и е камък на шията липса на следващо дете, ами направете постъпки. Но само ако наистина го искате, а не за норматив или да не остане само детето. Значи, родих те за да си брат/сестра на брат си/сестра си.

# 130
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 848
Като родила млада, на 23, мога да кажа само позитиви. И някак си по-леко се гледа дете като си по-млад, и не си чак толкова вторачен и придирчив родител, а и имаш много време за учене и кариера. Поне при мен така се стекоха обстоятелствата. Започнах да уча, когато детето беше на 10 години, достатъчно голям, за да има нужда да му отделям цялото си внимание, и да градя кариера, когато беше 10-11 клас. Майка ми също ме е родила рано - на 19 години. Доста са ме подхвърляли на баби да ме гледат, и то работещи млади баби, но все таки съм станала човек. Майка ми стана баба на 42 години. Въобще не ми е помагала, защото си беше активно работеща жена, но аз и не съм търсила помощ. Сега на тия години +45, ми е време да си гледам кариерата, да си ходя по почивки, имам достатъчно време за мен, за приятелки, събирания, пътувания... На този етап се чувствам супер с този начин на живот. Ако имах малко дете, бебе или ученик.... не мога и не искам да си го представям даже.

# 131
  • София
  • Мнения: 44 821
Аз родих голямата на 29, малкия на 35. Ами много си го обичам, обаче беше голямо предизвикателство. Смених си изцяло професията заради него. Чак като стана 2 клас, ми се отвори малко повече свободно време и записах да доуча, за да си повиша квалификацията в тази професия.
Голямата вече гони 19.
Аз не мога да си представя сега да съм с малко дете.
Но, може някоя жена да има различен поглед за този период от живота.

# 132
  • София
  • Мнения: 20 752
Има хора, които на младини са се наживели и не са против на тези години да са с малко дете.
Друг е въпросът доколко се справят/ме, че и аз съм в този кюп. И дали са имали идея като как е

# 133
  • Мнения: 3 103
Сега за сведение - имам колежка три години по-голяма от мен с внучка на годините на дъщеря ми. Ами, тя жената, е родила на 19 г. 🙂

# 134
  • София
  • Мнения: 44 821
Малкият, като проходи, на към 2-5 г беше "бебето беглец". В смисъл бягал ми е и съм го губила поне 10 пъти. Ако това стане сега, в съчетание с премено.., вероятно нещата ще отидат на инфаркт.

Последна редакция: пт, 18 авг 2023, 14:08 от Rockstar

Общи условия

Активация на акаунт