Майки на единствено дете!

И ние си останахме с едно дете. И аз малко съжалявам, да си призная. Така че те разбирам много добре. Т.е. при мен е малко "хем боли, хем сърби" - хем съжалявам, хем не съвсем. Има моменти, в които много се кахъря, но се научих бързо да отхвърлям това настроение, като си напомням колко други хубави и смислени неща има в живота.
Ние не сме съвсем престарели де, ама като си представя сега да мина отново цялата дандания с безсънието, пелените, ревовете, детските градини, неработенето... и бързо ми минава меракът.
Освен това плюсът при нас е, че детето ми има браточведи, с които израсна, виждаха се и все още се виждат почти ежедневно, особено единият буквално живееше у нас. Също много каним приятелчета на сина ми вкъщи, сега вече като са и малко по-големи даже ги взимам само с нас (без родителите им) и ги водя на разходки извън града, на басейни, колко от тях с мързеливи родители сме ги качвали на Мусала и къде ли още не... та винаги има детска патардия около нас.
Но пък това, че при вас не е така, не означава, че детето ти в бъдеще ще бъде само - ще има приятели, ще създаде свое семейство...
Относно осиновяването. За мен това е най-благородното нещо, което човек може да направи в и за живота си. Но съвет може да даде само този, който е минал по този път.

Защо не пробвате като приемно семейство? Не знам какви са условията и дали може да се случи при вас. Така ще видите дали може да приемете друго дете, дали наистина искате още едно дете.
За осиновяване знам, че има повече хора, които искат да осиновят отколкото деца. Повечето хора чакат с години. Просто родителите изоставят децата си, без реално да се откажат от родителските права.

Родих на 35, но ми се отели вола. Моя юнак също е много палав, редовно ще ни видиш в парка или на центъра да тичаме след него. В момента не ми се мисли за второ. Предполагам, че в един момент ще стане по лесно, но тогава и аз ще съм на още години и май няма да се навия на второ.
Не разбирам хората, които казват, че всичко се забравяло, все още си помня безсънните нощи и ревовете, носенето на ръце. При мен нещата са така, че трябваше и да работя през майчинството и още по трудно беше.

Няма как да забравя 2 години безсъние и нерви, просто няма как, хроничните болки в гърба и кръста ще ми напомнят до живот Това го казват жени, чиито деца са ревали сигурно 5 пъти за това време, познавам такива. На една приятелка първото дете беше "където го оставиш, там седи и мълчи". Второто е пълен набор от колики, никнещи зъби, рев с и без причина и към 6ти месец ме пита с мъка в гласа "кога ще свърши този ад"..

+100% Моята дъщеря има братовчедка, но са много различни и за момента, въпреки не голямата разлика ( 2 г.) са много далече една от друга.
Имам проблясъци на съжаление, че не родих още едно, но тя е късно  дете и така......

Прочетох само поста на авторката, но само да кажа - майка ми ме е заченала на 43, родила на 44г и всички са и казвали, че аз няма да оцелея. Ей ме на, на 30+ години. И това, че ме е родила на 44 не е причина за астмата ми. И на 30 да ме беше родила, пак сигурно щях да я имам. Със заболяванията няма гаранция, че млад да го родиш няма да има нещо. Тъй че не е невъзможно да се случи в момента второ дете и не е задължително да има заболявания и тнт.

Детето ви е малко, тепърва ще има много приятели. Освен брат ми, съм доста близка с 3 мои приятелки още от детството.
Концентрирайте се върху какво имате, а не какво нямате. На детето няма да му липсва брат/сестра, защото не знае какво е да имаш.

С всяка година вероятността за бременност по естествен път намалява. Тези 2 г. от 43 до 45 са огромна разлика за бременност. Бременност по естествен път на 45 е по-скоро чудо. Първо ще пробват 6 месеца и то ако мъжът ѝ е на същата вълна. Ако не е, да добави още няколко месеца за убеждаване. Следват прегледи, подготовка, като започнат опитите ще е на 46-7 г., а до успех не се знае кога ще стигнат. По-близо ще е до 50-те, отколкото до 40-те като майка ви.
Има значение и дали е първо дете. Ако нямаше деца е друго. При нея обаче предшният опит показва, че не е издръжлива психически. А сега към факторите ще има и друго дете в пубертета и тя в период на пременопауза или направо менопауза.

Наистина не зная дали си струват проблемите около евентуално инвитро и износването, все пак възрастта си е фактор, колкото и да се отрича. Но ако наистина всеки ден го мислите и съжалявате, не виждам причини да не осиновите. За мен питането на голямо дете иска ли друго е меко казано нелепо. Детето не е партньор и някой ден ще се изнесе от къщи.
Моят опит е, че дори да имате второ биологично, пак няма гаранция, че връзката ви ще е така силна. Любовта към детето не е 24/7/365, постоянна и неизменна, всеки понякога изпушва.
За протокола - имам 2 биологични, с 16 години разлика, от един мъж. Първото наскоро се ожени.
Въпреки че в момента Тити Папазов е в немилост, адмирирам, че въпреки наличието на син, е осиновил дете.

И аз да се впиша. Ние сме с едно дете, вече на 12. Много иска(х)ме второ, но не се получи. На 40 съм.

Родих дъщеря си на 30, имаше кошмарен бебешки период и искаг да упражня физическо насилие към всеки дръзнал да ми каже "почивай си сега,че кошмара започва когато стане на 1 - на"..До към 3-тата и година темата за второ беше забранена дори да се обсъжда..После решихме да пробваме за второ, но не ни беше фикс идея - казахме си ако стане стане, ако не така е трябвало... Гаранция дали ще е само, дори и още 5 да родите - няма, както и дали няма да е заобиколено от обичащи го хора, които не са му братя или сестри....Живота не свършва с това да гледаш n - на брой деца, важното е да даваме любовта и да имаме стремежа от детето/децата ни да направим човек/хора..

Аз винаги съм искала да имам едно дете, направо ме отвращава мисълта за второ. Ние си го гледаме сами от самото начало, много труден бебешки период беше с моето - силни колики дълго време, зъбките и те много го мъчиха, а и не спеше цели четири години. Смачках се от безсъние и умора. Но не това е причината, моята мечта е просто едно дете и всички плюсове от този факт, най-вече доста повече свободно време, стабилно здраве, разходки, образование и много внимание и спокойствие. Говоря за всички в семейството, не само за детето. Не се виждам без достатъчно време не само за детето, но и за нас с мъжа ми, както и за собствените ни удоволствия поотделно - всеки си има научни области, в които се развива и така. Обаче това не е вашата мечта, вашата е още едно дете. Аз не бих се отказала от мечтите си, затова моят съвет е да родите второ дете. Вие искате две деца, не едно. Да, рисково е, да, на 45г. сте, да, могат много неща да се объркат, но нищо хубаво в този живот не се случва без риск. Много неща могат да се объркат и при 25-годишна бременна жена. Ами, ако не се объркат?  Няма по-лошо от човек с несбъднати мечти, според мен. Щом го искате, борете се да го имате. Пак ви казвам, аз никога не съм искала да имам второ дете, за мен това е някакъв страшен ужас, обезличаване, сигурна съм, че и не съм способна да осигуря на второ дете такъв живот като на моето дете; летвите са били много високо вдигнати винаги и няма как да се изградят при още едно, най-малкото аз съм изхабена вече до някаква степен от всички положени усилия, но това съм аз с моите мечти. Вие сте друг човек и много искате второ дете. На ваше място бих рискувала и бих опитала да си сбъдна мечтата.

На 45 год точно е време да се радвате на живота.Не си причинявайте насила проблеми.Няма никаква гаранция,че дори да родите дете,децата ви ще са близки.Даже при голяма разлика това е малко вероятно,просто ще имат различни интереси.И само си представете на 60 год как ще се разправяте с тийнеджър.
Осиновяването също е много рисково.
Намерете си забавления и си вземете куче,като толкова нямате какво да правите.

Да, вземете си куче! Емоцията е много силна, ангажимента е равносилен на това да имаш бебе.

Сериозно ли е като бебе?
Аз обмислям да си взема куче, но с идеята да ме весели, не да ме натоварва...

Като бебе, което обаче не пораства Много голям ангажимент е, много! Ме бих съветвала никой да си взима куче, освен ако не е суоер супер убеден и обожава да се занимава с животни.