Майки на единствено дете!

  • 16 074
  • 281
  •   1
Отговори
# 60
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 474
Ох, Господ е този, който разпорежда. Ние и да се опитваме да правим планове ако не е писано няма как да стане!
Аз съм с едно дете и също си мисля дали не сгрешихме,че останахме с едно! Но всяко дете идва на този свят със своя си късмет и карма!Знае ли човек може то да има голямо семейство с 3-5 деца?

# 61
  • Мнения: 97
Като чета голяма част от коментарите тук, мога да си представя какво може да предизвика моя коментар, но пък аз не търся мнение, така че ... Годините ми са приблизително като на авторката, първото ми дете е осиновено и с радост бих осиновила/родила и второ при наличието на партньор с моите разбирания.

# 62
  • Мнения: 2 159
Като чета голяма част от коментарите тук, мога да си представя какво може да предизвика моя коментар, но пък аз не търся мнение, така че ... Годините ми са приблизително като на авторката, първото ми дете е осиновено и с радост бих осиновила/родила и второ при наличието на партньор с моите разбирания.
Не се сещам за много неща, по-достойни от това, което ти си направила Hands Clap Simple Smile

# 63
  • Мнения: 35 746
Слънчоглед 66, браво за нагласата ти. Пожелавам ти го, щом искаш, да ти се сбъдне.

Иначе по темата за 45+ и здрави бебета  - абсолютно си е възможно, дори обратното е малко вероятно. Да, в по-голям риск е, но все пак има тестове, които определят с голяма точност и родителите могат да преценят какво да правят. И вероятността не е изобщо толкова голяма, както се опитват да я представят тук. Както ми беше казал един лекар, вероятността е по-малка от 1%, плюс това се разбира още около 12 г.с.
 Стига и двамата да искат и да могат да имат дете на 45+, понеже, както казах, за бащата ок, ама майката вече не е като на 25 с възможността за забременяване.

# 64
  • Мнения: 97
Като чета голяма част от коментарите тук, мога да си представя какво може да предизвика моя коментар, но пък аз не търся мнение, така че ... Годините ми са приблизително като на авторката, първото ми дете е осиновено и с радост бих осиновила/родила и второ при наличието на партньор с моите разбирания.
Не се сещам за много неща, по-достойни от това, което ти си направила Hands Clap Simple Smile

Вярвайте ми, само в очите на страничните хора сме такива извършили достойнства, ние го правим от чист егоизъм ... просто защото ние го искаме. Съжалявам, ако изказвам мнение за повече хора, да нямам право на това, но съм посъбрала доста информация и от други, които са минали по този път. Не съм срещала някой който да се въприема по друг начин, освен като чисто и просто човек станал родител, просто защото го иска.

# 65
  • Мнения: 35 746

Вярвайте ми, само в очите на страничните хора сме такива извършили достойнства, ние го правим от чист егоизъм ... просто защото ние го искаме.

Това важи за абсолютно всички. Да станеш родител е потребност, която човек задоволява чрез детето.

# 66
  • Мнения: 8 093
Има тестове за генетичните синдроми.
За психичните и тези на ЦНС и ПНС , няма.
Тестовете показват нарушения в гените и физиологията /примерно съдечно-съдов проблем/, но не и нарушения във функциите и инервацията. Т е. Може да види ако има Даун или друго генетично, но ДЦП, аутизъм и другите психични разстройства, няма как. Някои увреди се случват в късните месеци на бременността или по време на самото раждане или след това. Така, че това няма как да се знае от никой. На всеки може да се случи, колкото и тестове да се правят, но тук темата е "да рискувам ли да съсипя живота на още четири човека само защото на 45 съм се сетила, че много искам бебЧИ" Не говорим за жена, която няма деца, все пак. Тя има вече едно дете, з акоето трябва да е адекватна физически и психически и емоционално да се грижи. Да мисли за неговото бъдеще да е по-леко, а не да го товари с отговорности за по-малки брат/сестра. Дори и да си е живо и здраво, те пак си остават стари и накрая на голямото дете ще легне да поддържа малкото като родителите се пенсионират, щото на две пенсии лесно ще издържат студент, мхмммм

# 67
  • Мнения: 35 746
Специално за психичните заболявания повечето се наследяват и не зависят от възрастта на родителите. Аутизмът пък съвсем няма нищо, свързано с възрастта, нито с гените.

Ако авторката (или някоя друга жена) го иска, кои сме ние, че да ѝ даваме наклон дали да има или да няма дете.

Има хора, които имат две-три...повече. Ако имат желание и възможност, защо не? А животът е такъв, че и на 20 и на 50 г. няма гаранции за нищо.

# 68
  • Мнения: 14 870
Еднакво достойно е, както и да родиш. Отглеждаш дете, не захвърляш дете.

# 69
  • Мнения: 8 093
Никой не й дава наклон. Тя сама си е пуснала тема и пита. Отговарям.

# 70
  • Мнения: 35 746
Никой не й дава наклон. Тя сама си е пуснала тема и пита. Отговарям.

Ами опитваш се лекинко.....

но тук темата е "да рискувам ли да съсипя живота на още четири човека само защото на 45 съм се сетила, че много искам бебЧИ" Не говорим за жена, която няма деца, все пак. Тя има вече едно дете, з акоето трябва да е адекватна физически и психически и емоционално да се грижи. Да мисли за неговото бъдеще да е по-леко, а не да го товари с отговорности за по-малки брат/сестра. Дори и да си е живо и здраво, те пак си остават стари и накрая на голямото дете ще легне да поддържа малкото като родителите се пенсионират, щото на две пенсии лесно ще издържат студент, мхмммм

# 71
  • Мнения: 11 962
Не е наклон, а друга гледна точка. Някои хора сме по-практични и мислим в дългосрочен план. Някои хора са импулсивни и искат бебе тук и сега, независимо от много фактори и после реват. По-рано писа съфорумката, която има и отделна тема, дето има голямо дете, искала второ и сега реве, че не издържа.. ами за това е хубаво добре да се обмисли.

# 72
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 845
Той самият въпрос е такъв, че само и единствено авторката може да отговори на него и си касае лично нея. Ние каквото и да пишем, това си е нашата собствена гледна точка и нищо повече. Това че аз не бих родила второ дете на 45+, не знам с какво може да помогне на някой друг човек.

# 73
  • Мнения: 35 746
Има известна разлика да кажеш своята гледна точка и да се опитваш да изкараш чуждото желание/избор като погрешен, както звучи постът на maiathebee, според който второто дете задължително ще е някаква тежест и тегоба за цялото семейство, вкл. и брат си.

Последна редакция: чт, 17 авг 2023, 15:51 от Soul Free

# 74
  • Мнения: 1 681
Като чета голяма част от коментарите тук, мога да си представя какво може да предизвика моя коментар, но пък аз не търся мнение, така че ... Годините ми са приблизително като на авторката, първото ми дете е осиновено и с радост бих осиновила/родила и второ при наличието на партньор с моите разбирания.

Какво може да предизвика твоя коментар? Хубаво е, че си осиновила дете и че си щастлива с избора си. Повечето жени тук, не са против осиновяването, а че то крие рискове, за които може да не е подготвен човек. Информирано решение. Това е.

Общи условия

Активация на акаунт