Отношения между доведени деца и родители

Ако и той така мисли за себе си и своето дете

Авторке, напълно нормално е дъщерята на мъжа да реагира негативно. Та тя е малко дете. Представи си, до вчера ти си живяла в този дом, от днес там живеят чужда жена и нейното дете на твоето място. Малката ще ви възприеме като заплаха, все едно баща и я заменя с друго дете и предпочита него. Много е сложно, особено когато децата са на почти еднаква възраст. Сигурна съм, че на този мъж не му е лесно, опитвайки се да балансира между новата си връзка и дъщеря си. А на детенцето сигурно му е много объркано всичко.
Присъединявам се към съветите по-напред да не бързаш с пренасянето за постоянно, поне на този етап.

Защо бързаш да се местиш у тях, че и за общо дете сте се засилили? Искаш да не плащам наем и да си осигуриш някакво бъдеще като родиш още едно дете от мъж, който де факто не познаваш. Осем месеца са нищо, вие сте още във фазата с пеперудите, а вече имате огромни различия.

На мен също би ми било неприятно, ако бях в описаната ситуация с дъщерята. Тя го манипулира, той се поддава, а ти къде си в картинката? Ако не беше я "разубедил" и ти беше исвободила квартирата, къде щяхте да спите с твоята дъщеря? На улицата“ На хотел? В приятели? Нали ти е ясно, че това може да случи пак и пак и пак?

На твое място бих си стояла в моето жилище. Мисля, че прекалено бързо действаш, а обстоятелствата ви са утежнени.

Авторката не ми се струва да ги мисли особено нещата. Иска й се щом нейната щерка е кротка и тиха, дъщерята на мъжът също да е такава.

И на мен би ми се искало.
Изначало не харесвам деца, да не кажа по- силна дума и да взривя форумната общественост.
Баща с чувство за вина и дете, което даже и пубертет не е помирисало - дабеда.

Аз точно заради това никога не съм искала да се занимавам с разведени мъже с дете/деца - нямам нерви да търпя глезотиите на чужди деца и да "се боря" за вниманието на мъжа.

Винаги съм казвала - малки деца се гледат от родителите.
Съвместен живот, когато децата са поне на 15-16 (трудно), или вече отлетели.
Иначе ненужни нерви и драми.

Ако някой ден се разведа с мъжа ми, хич няма да искам съвместно съжителство с друг, особено пък ако има малки деца. Не обичам да си усложнявам живота и да си създавам драми. А тук авторката вече мисли и за общо дете, че малко са й проблемите.

Изначално трудна връзка, в която ще хвърлиш много усилия  нерви и търпимост....дано я притежаваш и дано си заслужава.
За общо дете, според мен е абсурдно да мислите още. Както и да си напуснеш квартирата.
Също, не смятам, че и собственото ти дете, макар и разбрано ще е много въодушевено от вашата идея. Комфорта му е там, където е живяло досега. Помисли най- вече за него.

Нетърпелива,  бързаща, нахлуваща , планувала общо дете само след осем месечно познанство авторка. Не звучи добре. Пари за наем ли нямаш, че даваш такъв напън?

Много бих се замислила да отида да живея при мъж, когото познавам едва от 8 месеца, с 5 годишната си дъщеря, освобождавайки мястото си на живеене. Хайде, да съм сама иди - дойди, с добра сума пари заделени мога много бързо да си тръгна. Но да имам дете на 5 години и да се оставим толкова бързо на волята на мъж, когото познавам едва от 8 месеца - мне, твърдо не. А ти плануваш и общо дете. Добре, с евентуално ваше дете и твоята дъщеря и утре този мъж реши, че не сте един за друг , имаш ли възможност да се справяш, обмислили ги тези неща?
Съвсем отделен е въпросът с негова дъщеря, за която за мен е разбираемо да се грижи и да взима впредвид чувствата и.

Много теория, много нещо. То деца посмачквахте, то мащехи властват. Глупости.

Едно 7 годишно пробва не по - малко граници и когато е с родните си майка и баща, но драмата е по - малка. Не роним сълзи кой майка, кой баща, кой доведен.

Авторката трябва да знае, че ще има моменти, в който бащата ще се съобрази с дъщеря си. В това няма нищо лошо. Ако беше общо ваше дете, това нямаше да е проблем нали така? Изключително мило и нормално един баща да излезе сам с децата си, ако е в брак с майка им. Време за татковци. Обаче ако е в ситуацията на мъжа на авторката ги лигави? Не. Време баща - деца. Нещо безценно. Всяко дете трябва да го получава от баща си.

От друга страна бащата трябва да усети кога да сложи граница на детето си. Едно е да подпомагаш труден момент, друго е да те върти на пръста си 7 годишно.

В ситуацията описана от авторката няма нищо лошо, странно, притеснително. Едно дете реагира на промяна в живота на баща му. Има право на това. Работа е на бащата да покаже на детето си, че това е неговия път. Работата авторката е да бъде търпелива. Какво ще се случи само времето ще покаже.

И какво значение има дали след 8 месечна връзка планират дете? Форума е пълен с “Бяхме 10 години заедно. Родих и се промени.” Гаранции няма. Ако ще и 20 години да сте заедно и тогава да родите дете, какво точно ви гарантира, че на 21та няма да се разделите? Нищо.

Ако съм на мястото на авторката бих се съобразила само с това дали моето дете е готово за промяна.

Всеки нормален баща ще изпитва смесени чувства от това какво ще породи промяната в живота им у децата им. Виждат ги рядко, не живеят с тях. Не им е лесно. Тук всички ги редим и смятаме, че знаем какво трябва да правят, как трябва да се държат, но нито една не е с детето си по 6 дни месечно. И нито една не се е разкъсвала между това да е с детето си или с партньора си.

Развод преди 2 години, дете на 5 и квартира - не, нямаше да искам бебенце и съвместен живот след 8 месеца.

Много думи и накрая това, което заличава всичко друго. Отново имаме моето дете и неговото, като важно е само моето.

На първо място една майка следва да усети и да се съобрази с детето си.

В първите месеци, ако не и години за детето на мъжа тя ще е най - много приятелка и може да е само подкрепа на мъжа си по отношение на детето му. Там няма нито какво да мисли, нито какво да решава. То просто не е нито нейна работа, нито нейно решение. Там е редно бащата да съобрази чувствата на детето си. Не е работа на авторката.

И ако за една майка чувствата на собственото и дете не са на първо място, то извинете, ама…