А бащата не трябва? Той трябва да даде най-висок приоритет на новата жена?
- Публикувана: 18 авг. 2023, 12:42 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2023, 07:23 ч.
Отношения между доведени деца и родители
А бащата не трябва? Той трябва да даде най-висок приоритет на новата жена?
Втората, третата и т.н жени не са майки на детето. Дали ще се грижат за детето, дали и как ще общуват е въпрос на избор на бащата и детето и естествено и на жената, доколко е съгласна с решението на първите двама.
Тези неща се договарят. Не се подразбират и т.н защото после идат проблеми.
За майката най-важно е нейното дете. Но и за бащата е така, не само за нея. И ако този приоритет пречи на връзката не се женят. Това е.
Разбира се не визирам ситуации, в които детето играе хоро на главата на баща си и он мълчи. И такива има. Но тогава пак е по - здравословно да не си в конфигурацията, защото е болна.
Бих бягала с 300 от мъж, който прави деца вижда ги от дъжд на вятър и е баща по документ. Обаче има жени, които много им се радват и деца им раждат
добър сигнал е, че мъжа на авторката не е от тях. 
В едно семейство има място за повече от един приоритет. И ако държат един на друг, ще намерят място и на своето, и на чуждото, и на половинката. На мястото на авторката бих се запитала, какво изпитва едно дете, когато се появи друг в живота на родителя. Дали се страхува, че ще бъде изоставено? Че ще стане излишно? Че не е било достатъчно? Често децата смятат, че те са предизвикали раздялата с нещо, защото са много себеотносни. В същото време се идентифицират и с другия родител, и той бидейки отхвърлен, това автоматично прави и тях отхвърлени. Всичко това може да избие в много посоки. Собственото дето вероятно минава през подобни емоции. Страхът, че ще бъде заменено, както е заменен другият родител, може да присъства много настойчиво. Родителите трябва да са наясно с тези чувства, да се интересуват има ли ги, да ги отразяват, да помогнат на детето да ги обработи. Не е лесна ситуация, но с адекватно поведение, нещата могат да се развият положително.
Авторке, има нещо (не случайно) наречено mini wife syndrome. Потърси обстойно и прочети. Пълно е с книги, статии и ръководства по темата за този синдром. Почети информация от патили и изследвали, не от “на чужд гръб и в интернет форумите съм много благородна” тип хора.
Не си напускай квартирата и не оставяй себе си и дъщеря си без покрив и на милостта на един прояден от вина човек.
Не си напускай квартирата и не оставяй себе си и дъщеря си без покрив и на милостта на един прояден от вина човек.
Трудно ще се развие връзката, седемгодишната женичка не Ви харесва и ще направи всичко възможно, за да попречи. И това, че мъжът звъни да кажи, как е разубедил дъщеря си и ще сте заедно е много лош знак, не е трябвяло изобщо да си отваря устата.
Бих останала в квартирата и продължила като гаджета още известно време.
Бих останала в квартирата и продължила като гаджета още известно време.
Доколкото разбрах, бащата е тип уикенд, а авторката е отглеждащ родител. Нито те, нито децата им са в аналогично положение, че да се сравнява кой кого трябвало да пренебрегне.
По принцип мисленето ми е родителите да си гледат децата, не да търсят поредния/та. Обаче тук има свършен факт - налична връзка и най-вече визия и желание за развитието ù (няма значение, че са 8 месеца). Едно дете да определя от-до какво да се случва в дома на родителя му, в който ходело 1-2-3 пъти в месеца, да се налага да бъде разубеждавано и увещавано за всяко нещо и да му се позволяват особени неща, че нещо да не му стане - не е нормално. Ако беше в стандартно семейство със собствените си родители, нямаше да е такова царче-господарче, обаче като са се разделили родителите - дай да го лигавим и нищо да не му се отказва. И след 15 години това дете ще е гаден нарцистичен възрастен, който вади картата с великата травма от развода и тропка с краче да стане на неговото.
Авторката да си гледа нейното дете да е добре, да си пази квартирата, да не бърза с общо дете и като цяло да не оставя да я правят на маймуна. Загриженият уикенд татко с разглезеното кандидат-травмирано детенце днес ги има, утре ги няма, нейното обаче остава.
По принцип мисленето ми е родителите да си гледат децата, не да търсят поредния/та. Обаче тук има свършен факт - налична връзка и най-вече визия и желание за развитието ù (няма значение, че са 8 месеца). Едно дете да определя от-до какво да се случва в дома на родителя му, в който ходело 1-2-3 пъти в месеца, да се налага да бъде разубеждавано и увещавано за всяко нещо и да му се позволяват особени неща, че нещо да не му стане - не е нормално. Ако беше в стандартно семейство със собствените си родители, нямаше да е такова царче-господарче, обаче като са се разделили родителите - дай да го лигавим и нищо да не му се отказва. И след 15 години това дете ще е гаден нарцистичен възрастен, който вади картата с великата травма от развода и тропка с краче да стане на неговото.
Авторката да си гледа нейното дете да е добре, да си пази квартирата, да не бърза с общо дете и като цяло да не оставя да я правят на маймуна. Загриженият уикенд татко с разглезеното кандидат-травмирано детенце днес ги има, утре ги няма, нейното обаче остава.
Винаги съм казвала - малки деца се гледат от родителите.
Съвместен живот, когато децата са поне на 15-16 (трудно), или вече отлетели.
Иначе ненужни нерви и драми.
Съвместен живот, когато децата са поне на 15-16 (трудно), или вече отлетели.
Иначе ненужни нерви и драми.
Порасналите деца могат да са много ревниви и също да попречат родителят им да влезе в нова връзка, има ли финансов интерес започват да го бранят като зверове. Имаме примери около нас за които сценарий за сериал може да се напише, не им е лесно, но нещо което е еднакво при всички е, че сякаш на бащите им е по-лесно да имат нова жена и деца докато от майката се очаква да остане сама и да гледа децата.
Е, колко се предполага да чакат двама възрастни индивиди преди да се решат да живеят заедно? Да не са гаджета на по 15 години, та да се чакат след 10 години.
Иначе от позицията на дъщерята на бащата отношението е ясно - аз мога да прекарвам ограничено време с баща си, веднъж на две седмици примерно, а тази нова особа ще живее постоянно с него, а и не само това, ами тпй ще отглежда и "чуждо" дете 24/7, което ще бъде с нейния си баща. Тук личността на авторката и нейното дете нямат никакво значение. Това са не една, а две нови жени в живота на баща й, които в 90% от времето ще прекарват повече време от нея самата с него.
Иначе от позицията на дъщерята на бащата отношението е ясно - аз мога да прекарвам ограничено време с баща си, веднъж на две седмици примерно, а тази нова особа ще живее постоянно с него, а и не само това, ами тпй ще отглежда и "чуждо" дете 24/7, което ще бъде с нейния си баща. Тук личността на авторката и нейното дете нямат никакво значение. Това са не една, а две нови жени в живота на баща й, които в 90% от времето ще прекарват повече време от нея самата с него.
Ролята на бащата идва след 7-годишна възраст на детето като авторитет. Преди това е малко като играчка и фигура без ясна цел.
Не са някакви лапетии, че да чакат 100 г., за да заживеят заедно, ама тук не виждам много-много да се мисли. Юруш на съвместно съжителство, че вече планове и за общо дете. Защото се оправиха с наличните 2, че с трето ще цъфнат и ще вържат. Ако авторката гледа само финансовата страна (малко на това докарва), хубаво да си помисли дали ще може да издържа нейното си дете и евентуално тяхно общо, ако връзката им не провърви, но избързат с бебе. И да не стане сметка без кръчмаря.