Отношения между доведени деца и родители

  • 12 982
  • 215
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 6 566
Не е ясно тук плановете за бебе дали са общи, или само на жената. Всъщност тя не се е включила повече в темата да отговаря на въпроси и нещо да поясни, или греша?

# 76
  • Бургас
  • Мнения: 6 125

Ако съм на мястото на авторката бих се съобразила само с това дали моето дете е готово за промяна.


Много думи и накрая това, което заличава всичко друго. Отново имаме моето дете и неговото, като важно е само моето.
На първо място една майка следва да усети и да се съобрази с детето си.

В първите месеци, ако не и години за детето на мъжа тя ще е най - много приятелка и може да е само подкрепа на мъжа си по отношение на детето му. Там няма нито какво да мисли, нито какво да решава. То просто не е нито нейна работа, нито нейно решение. Там е редно бащата да съобрази чувствата на детето си. Не е работа на авторката.

И ако за една майка чувствата на собственото и дете не са на първо място, то извинете, ама…
Извинена си, ама от големите ти писаници нищо съществено не казваш.
То да не е математика, че да има нещо съществено да се каже.
Ти какво съществено каза? Ох, видях. Мнооогооо е проницателно и някак кратко, но съществено. С 0 смисъл в него, но пък си наредила жената. Браво Simple Smile

Последна редакция: сб, 19 авг 2023, 14:34 от MeMyselfI

# 77
  • Мнения: 2 041
Всеки трябва да се оправя с неговото си дете при такива ситуации и в този случай мъжа е постъпил адекватно като е "преговарял" с дъщеричката си. Това обаче, че авторката не е сигурна той как ще реагира следващия път и дали пак ще "преговаря" показва някакви проблеми между тях двамата, а не толкова между нея и детето му. Вероятно просто прибързват със заживяването заедно. А момиченцето се държи напълно очаквано за такава ситуация, децата ревнуват от новия човек, някога са подстрекавани и от околни, много ситуации има. Нужно е търпение и да не се забравя, че това е дете, което си има родители. И може да поиска да приеме и доведен родител, но може и да не поиска и тогава възрастните някак трябва да избалансират ситуацията. Което няма как да стане, ако не са напълно уверени в собствените си отношения.

# 78
  • Мнения: 5 174
Carrie_SI, а как мислиш, че ще се отрази всичко това и промяната на твоето дете?
Много егоистично бързате със съвместно съжителство и планове, според мен, без да дадете време на децата да свикнат и опознаят.

# 79
  • Мнения: 2 674
Ако дъщерята на мъжа не иска да прекарва време с новата жена, или иска да си има време насаме с татко не виждам нищо лошо в това.
Може и въобще да не харесва гаджето на татко, тя не живее с тях.А в дните, които са за нея, бащата може да отдели време само на дъщерята Не може насила да се накара едно дете или възрастен да приеме или заобича някого.
Авторката да си се държи добре с нея, но няма нужда да се натрапва.

Реално ако този мъж би изхвърлил жената до себе си от живота си, защото детето му така е казало, значи не си заслужава авторката да се занимава с такъв мъж.

Със сигурност не бих избързвала с дете, поне една година да мине, да види как ще се държи мъжът, ще я подкрепя ли , или пък не.

# 80
  • Мнения: 2 359
Много прибързано е да живеят заедно в такава сложна ситуация.
Детето на бащата сигурно идва два пъти в месеца за събота и неделя.Авторката да прояви тактичност и да не се натрапва в тези дни.
Много е оптимистично да се смята ,че като заживеят заедно,двете деца ще се прегърнат и ще станат близки като сестри.
В тази сложна конфигурация,има нужда от повече време за напасване.След осеммесечна връзка пък да се мисли за общо дете при две налични.....

# 81
  • Мнения: 247
Има и друг вариант.
Баща ми и майка ми са се разделили, когато съм била на 2 годишна възраст, баща ми беше / е мъж, който не е за една жена.
Ами от всичките му гаджортии ( все с деца), съм харесвала само една ( респективно детето и също ). И определено не е беше от ревност , и не е защото съм била “ малката съпруга “ и искам татенцето само за себе си.
Не ги усещах като моите хора и това е.
Една дори откровено не я понасях + дъщеря и, и се сещам, че съм го молила да не ходим при тях ( живееха заедно ).
Както и мъжа на майка ми, също не го харесвах отначало, стъжнявах им животеца , НО тя ни запозна близо година и половина след като са имали връзка , заживяхме заедно доста по-късно и съм супер благодарна. Е, сега имам брат и сестра от този мъж и го обожавам.
Така че предполагам е до усещане и напасване.
Доста грозни коментари има обаче, направо отврат.

# 82
  • Мнения: 2 359
Не знам какво грозно видяхте в коментариите.Общо взето всички казват да не прибързва,да отиграе някои неизбежни ситуации ,да свали розовите очила и да проработи чувството и за самосъхранение.

# 83
  • Мнения: 772
Не знам от къде дойдоха предположенията, че тя сама си е мислела за общо дете.
Вероятно двамата са си говорили за това.
Дамата пише грамотно, звучи разумно, тревожи се за нещо тревожно, отчита емоциите на всички. Защо и от къде дойде това, че вероятно няма пари и иска да изкяри връзвайки мъж и че сама си е решила за трето...
Тя каза, че с детето прекарват Много време заедно Само трите. Едно 7 годишно ако изобщо не я харесва, просто няма да ходи с нея и дъщеря и насам натам и то много.

Първото нещо, което се сещам като видя хора да бързат е любов, но също и възраст. Може би нямат много време ако искат детенце:)

Предложенията да не се освобождава квартирата, са добри. Както някой каза, дори няколко месеца плътно съжителство може да покажат доста.

Има двама загрижени родители (дано и другите двама са ок), които ще си гледат с любов децата. Аз съм много "за". По-добре да се раждат деца в такива семейства.

Ще се адаптират децата, дори и да не станат първи приятелки - с грижа и много любов всичко би могло да бъде наред.
Родителите категорично не бива да спират да живеят, заради децата. Това винаги е грешка. Още повече ако са открили правилния човек, с който да си живеят спокойно и след като децата поемат своят път. Защото кой знае ще срещнеш ли пак?
Повечето си търсим другарче да си пътуваме и да си живеем, да създадем деца, да си дремем пред камината/парното, да се подкрепяме в болежките.

# 84
  • София
  • Мнения: 1 282
Прибързали сте и продължавате. Прекалено рано сте се запознали с децата, на втория месец, вие самите не сте се познавали добре. Сега и ще си оставяш квартирата. Няма нужда. И на вас и на децата трябва повече време да се опознаете и свикнете едни с други, но в по- лежерни обстоятелства от съвместно съжителство. Гостувайте си, излизайте, свикнете един с друг по естествен начин. Твоето дете може да е по- адаптивно, но си има нужда от вниманието на майка си и да усеща, че ти е приоритет. Неговото също не виждам да прави нещо по- различно и драматично от нормалното за дете на тази възраст, което е преминало през драстични промени в домашния живот и продължава да преминава. Никакъв Макиавели не е, а нормално седемгодишна момиченце.
Време, търпение и разбиране ви е нужно на всички. Засега си стой у вас.

# 85
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Авторке,  защо избяга?

# 86
  • Мнения: 2 674
Не съм съгласна с това, че 7 годишно ако не харесва някого просто няма да излиза с него.

Това е дете, то иска все пак да е щастлив татко и прави някои усилия.

Когато бях на 11, а сестра ми на 6 дядо си беше хванал една приятелка (баба ми почина като бях на 6)

Много, ама много я мразехме, но се държахме любезно и й ходихме на гости, за да се радва дядо.
Беше много голям стрес за мен.Сестра ми също не я харесваше, но търпеливо ходеше и тя.

Пък и реално едно дете винаги според мен в началото няма много да се радва, че баща му е с друга жена.Времето може да помогне.

Просто няма нужда авторката да се засяга от мнението на детето.

# 87
  • Мнения: 6 566
Защото не сме на нейния акъл и не я насърчаваме да се нанесе и да си направи бебенце с новата любов.

# 88
  • Мнения: 3 412
Скрит текст:
Друг случай - аз бях навън и той се обади да ми каже , че тя го е помолила ние да не сме там тази вечер. Били поговорили и я "разубедил". Много мед ядоса тази ситуация - не ние трябва да зависим от решенията на децата, а те от нашите (или поне аз така мисля).
Помисли добре защо изобщо приятелят ти ти се е обадил да ти ги каже тези неща. Въпросът не е какво казва едно момиченце, което ревнува от новата на татко си (напълно нормално), а и децата често са груби и сурови дори със собствените си родители. Но защо той се е обадил да ти ги изпее тези неща? Обсъдили са го, той й е казал, че не може, край на разговора, защо ти се обажда? С каква цел? Да те види как ще реагираш? Да ти стане неприятно от ситуацията, но уж той е героят, че я е разубедил?
Не бих оставила квартирата в никакъв случай на този етап.
Ми, може пък да й е споделил защото много хора споделят и обсъждат различни ситуации от ежедневието си.
Или пък защото не е програмиран робот, който във всеки момент знае как точно правилно да постъпи. Защото за пръв път попада в такава точно ситуация и той самият се чувства несигурен кое да позволи, кое да не позволи, как да лавира между всички страни.

Аз също смятам, че не пречи още няколко месеца да живеят отделно, както и че е добре на първо време да запази квартирата си, но и не мисля, че тези апокалиптични сценарий са най-добрият подход. В живота човек никога не знае и понякога малко риск е нужен.
Изначално не харесвам мъже, които нямат цедка на устата и всяват несигурност и интрига там, където преспокойно могат да си премълчат. "Майка ми каза, че не те харесва", "дъщерята каза, че не иска да идвате, ама я смилих" и т.н. За мен е абсурдно да запознават децата с новите си партньори след два месеца и да се местят да живеят заедно у тях след още 6. Повечето хора не действат толкова прибързано дори без деца от предишни връзки и без никакви усложнения. Особено щом са несигурни, не знаят как да постъпят и как да лавират. Това е моето мнение.

# 89
  • София
  • Мнения: 18 769
Авторката пусна тема и изчезна. Нищо, дано поне да чете и страничните гледни точки. Да си дам и моето мнение, не че е важно.
Авторке, зарежи го този и си търси мъж без деца.
Нека ти и твоето дете да сте единствени за него. Да не го делите, да нямате речено-казано с друго дете и неизбежно бивша съпруга.
Ние с дъщеря ми така направихме и вече 20 г. сме много доволни от избора си. Гаджето също е доволен и е най-любимия дядо на внуците.
Сега сериозно - не ми харесва, че приятеля споделя как детето не ви искало. Спокойно може да си говорят двамата, да я убеди, че не е права. Но предполагам, че е изплашен от бързото развитие на събитията и той дава назад.

Общи условия

Активация на акаунт