Отношения между доведени деца и родители

За съжаление на  “бившите”деца, повето жени мислят като Айша.
Собственото е другото, пък мъжа някак си е длъжен да гледа нейните.

Аиша изобщо не говори за бивши, а за никакви деца.

Да, разбрах. Само, че няма толкова бездетни, свободни за втори брак.
Аз също не бих се занимавала с мъж с деца и бивша жена.Нищо, че съм яла попарата на втората съпруга на баща ми.

Както много жени не биха се занимавали с мъже с деца и бивша жена, така и мъжете обикновено не напират да се обвързват с разведени жени с малки деца. Дори такива мъже според мен са повече. Та не е много сигурно, че авторката може да си намери свободен ерген, който да е и достатъчно читав човек.

   
Не, никой не е длъжен да гледа чужди деца.
Гледала съм си детето сама, винаги мога да продължа сама.
Мъжа във връзката го възприемам като приятел, като човек, с когото да сме заедно, да се развличаме.
Но никога не бих поискала и 1 лев за моето дете. Ако сам реши, ок съм.
За мене жената трябва да може да се справя и сама.
Недопустимо ми се вижда да се преселя при някого. Ако много ме харесва - да заповяда у нас,  на моя територия.
Както и правенето на "бебчи" веднага като се съберат. Едно дете няма да ги обвърже завинаги по никакъв начин.
Затова подкрепям мнението да не бърза да освобождава квартирата или да наеме нещо по-малко.
Но да има къде да отиде ако не се разбират.
Както и за мене е добре,  гаджетата да си живеят всеки у дома. След като има намесени деца - те са най-важните за всеки родител. Поне би трябвало да е така.
Но, явно мненията тук не се харесаха на кандидат булката и изчезна.

Изчетох темата, и за разлика от повечето съфорумки, аз останах с обратното впечатление относно детето на авторката. Всъщност в напъните си да се хареса на новия мъж и неговото дете, точно нейното е неглижирано. Досадно било, бъбриво било, малко било. Мисли се за комфорта на чуждото, и нито дума за своето, освен че "понякога се чувства пренебрегната". Така изчетена темата, аз виждам една много влюбена и залетяла жена, която ще застане и на челна стойка и няма да се спре пред нищо, за да постигне идеята си за "перфектно" семейство. Накрая обаче ще загубят връзката и с двете деца - нейното ще продължи да се чувства все по-пренебрегнато, а с това на мъжа има няколко варианта, но никой от тях не е с добър изход.
Много се бърза, някакъв голям зор има в цялата ситуация, дано не е от финансово естество, защото тогава нахендрянето ще е още по-голямо.

Струва ми се, че така и няма да разберем защо е цялото това бързане. Авторката явно не получи отговорите, които очакваше, и се оттегли от дискусията.

Особено ми допаднаха мненията на Нарцѝса и Айша.
Според мен този мъж не е съвсем готов за ново начало с авторката и категорично не е готов за общо дете, независимо какво са си говорили.
Ако авторката е щастлива с него, не виждам защо просто не си продължат отношенията както са си.

Може би не я удовлетворява сегашната ситуация. Имам предположение. Възможно е някой от бившите партньори (или и двамата) да има вече успешна нова връзка и дете от нея, затова авторката се напъва да докаже, че и тя го може. Разбира се, само гадая.

Само че такива мъже са тесногръди "ганьовци", за разлика от широкоскроените чужденци, които си умират да се обвързват с жени с деца, особено ако са неособено привлекателни и/или с наднормено тегло.
Просто обобщавам масово ширещото се в публичното пространство мнение.

Е, все пак важна е вътрешната красота.

Още не живеете заедно, а планирате деца. Бих планирала брак, не деца първо. Особено е отношението към жена с дете, нанесла се набързо при мъж. Колкото и да е вече модерно обществото и повечето хора да живеят на семейни начала, ситуацията тук е различна. Като каква се наняса? Как ще я представя детето му - гадже, приятелка?

П. С. Повечето мъже са много ларж в правенето на деца като лапнат. За подпис обаче им е рано.

Хора с вече провален един брак,трябва да имат повече здрав разум.

Много много благодаря за всичко написано.
Нямах възможност да изчета всички коментари до сега. Но пък предприех доста действия.
Да поясня, дъщерята на приятеля ми е при нас 1 седмица и 1 седмица е при майка й (т.е. са 50/50). Аз винаги имам къде да ида, в случай че нещо се обърка - имам къща недалеч от София. Живея под наем, просто защото ми е по-комфортно да съм близо до работата ми.
След всичко написано много се замислих и имах сериозен и ужасно дълъг разговор с приятеля ми. Предплатих наема за още 3 месеца с идеята лека полека да пренасяме багажа към неговата къща, предупредих собствениците, той поръча нови мебели и решихме че може да се направи лек ремонт , така че и двете деца да имат собствени стаи.
Реално ние вече от повече от месец живеем тук, не сме оставали в нашия апартамент не знам вече от кога. Финансови затруднения нито аз, нито той имаме- работим на високи позиции и съответно на добри заплати. Чисто практично е решението обаче , че няма нужда да се плащат над 1000 лв на месец за място, в което никой не ходи, а и не го поддържам като не съм там.
Колкото до разговора ми с него- обясних му притесненията ми, че ако дъщеря му не ни иска там ние ще трябва много бързо да си тръгнем. Отговора беше доста бурен, каза, че колкото и да се опитва да балансира и да направи всички щастливи, ако се стигне до там ще намери правилния начин да говори с нея, но 7 годишно дете няма да диктува с кой да живее той.
Относно дете -не ме разбирайте грешно, не сме тръгнали да го правим утре, говорим в дългосрочна перспектива. Аз също съм дете  на разведени родители, но нямам братя и сестри и съответно не знам каква би била реакцията на другите деца в такава ситуация. Аз с жената на баща ми се разбирам чудесно, ако имам проблем първо звъня на нея, след това на майка ми. А когато бях малка си спомням страшни истерии,  които правех заради нея.затпва се опитвам да вярвам, че не всичко е крайно.
Започнах и срещи с детски психолог, за да мога по-добре да разбера нейната гледна точка , а и да се науча да контролирам себе си и абсурдните пристъпи на ревност, които ме обземат понякога.
Неговото отношение към моята дъщеря е чудесно и все по-чудесно става - сутринта ги намерих да се гушкат понеже сега нямало да се видят няколко дни.
В интерес на истината понеже утре идва дъщеря му, аз си бях направила планове почти всеки ден след работа да правя нещо - с приятелки, няколко бизнес срещи в края на деня, козметични процедури. С идеята да ги оставя да са си сами двамата повече време. Той обаче ми се накара, че не си живея живота както аз искам, а се съобразявам с това кой кога къде е и, че искам дъщеря му да свикне, че живея там, а в същото време постоянно ме няма.
При разговора ни той пришпори леки нещата с наема - общо взето беше "ок, остави го някакво време, за да не ни е трудно с изнасянето, но дай предизвестие".
Не знам дали е правилно.... според психоложката има някакви неща, които мога да коригирам в държанието си, но като цяло стъпката няма какво да я бавим.
Тук е момента да кажа - приятеля ми в никакъв случай не е "медуза", патриархално възпитан е , строг е към всички, включително към дъщеря си, та дори и към моята, проблема е там , че работи много и не отдава необходимото внимание на детайлите в отношенията.

До преди може би 2 месеца това беше и моето основно притеснение. Обаче една вечер ме изненада много - беше при моите родители, взех я и й казах, че ще останем в нашия апартамент да спим (просто вече беше доста късно). Не я бях виждала да реве така от месеци. Искаше "Да се прибере" в къщата на приятеля ми. Сигурно час ми отне да я успокоя.