Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.
- Публикувана: 18 авг. 2023, 13:50 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2024, 14:56 ч.
Случи ми се нещо странно XXVIII
Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.
Това не искам и да си го представям даже ,ама рискове на професията все пак и между другото е интересно и по темата 
Покрай темата се сетих за една случка. Когато дядо почина, ходехме с мама до погребалното. Жената която работи там беше със счупена ръка и понеже майка ми я познава и я попита какво е станало. Жената каза, че била подготвяла погребение и обличала покойника ( някаква възрастна жена). Както я обличала, жената се събужда и започва да крещи “ гладна съм, жадна съм, студено ми “, при което тя си изкарва акъла, залитва и си чупи ръката. А относно “ починалата” жена, живяла е малко време след това и отново е починала.
Това не искам и да си го представям даже ,ама рискове на професията все пак и между другото е интересно и по тематаПо тази причина са слагали звънче на гроба и са прекарвали някакво въженце вътре в ковчега.
Последно знам, че подобни практики са били актуални през 19 век най-вече поради факта, че медицината не е била напреднала и дори епилептичните припадъци са се тълкували като окончателна смърт. Заради фаталните случаи през този период бдението над починалия за денонощие се превръща в традиция. Поне това аз знам.
Преди време гледах клипче как приписват смърт на сравнително млада жена - към 50те години, организира се погребение и т.н. Жената се събужда по време на службата и осъзнавайки какво се случва, от шока окончателно умира. Случаят е съвременен и не е история отпреди 2 века. Мъжът осъжда болницата и в предаването се задава въпроса - “Що за лекар си, щом не можеш да различиш мъртъв от жив човек?!“
Същия въпрос си задавам и аз - Наистина ли е възможно да се допусне такава грешка? И има ли оправдание за това?
Преди време гледах клипче как приписват смърт на сравнително млада жена - към 50те години, организира се погребение и т.н. Жената се събужда по време на службата и осъзнавайки какво се случва, от шока окончателно умира. Случаят е съвременен и не е история отпреди 2 века. Мъжът осъжда болницата и в предаването се задава въпроса - “Що за лекар си, щом не можеш да различиш мъртъв от жив човек?!“
Същия въпрос си задавам и аз - Наистина ли е възможно да се допусне такава грешка? И има ли оправдание за това?
Най-странната случка, която ми се е случвала, при мен е с много голяма давност и не еднократна.
Първият път беше, когато бях малко дете, на 10 или 11 години, но си спомням много ясно всичко. Седях в хола у дома и бях в много добро настроение, защото се бях уговорила с приятелката им от 4-ти етаж да излезем веднага след обяд и да играем навън, докато се стъмни вечерта.
Изведнъж съвсем неочаквано у мен се появи някакво странно и плащещо усещане, а с него и мътна представа - как стоя отвън до някаква болница, мирише на смърт наоколо, а вътре е гадно. Някой умира. Умирам аз. Толкова ме уплаши тази представа, че веднага побягнах в кухнята при майка ми, която готвеше. Не й казах нищо, не знаех какво точно да разказвам, и говорихме разни ежедневни неща, с които се успокоих, а като излязах навън, напълно забравих страха си.
Това усещане продължи да се появява понякога при мен, много рядко, може би в следващите 40-45 години да се е появявало около 5-6 пъти, но го помня. Като възрастен човек понякога съм се питала това ли ще е краят ми, в някоя шибана болница..... и си казвах, че най-вероятно ще е това...
Преди 4 години майка ми почина след уж успешна операция. Баща ми се разстрои много и след 2 седмици получи инсулт. Настаниха го в интензивното, а ние със сестра ми се редувахме да ходим всеки ден там и да питаме за него, не ни пускаха. При моя ред един ден отидохме с мъжа ми. Слязох от колата и веднага ми се зави свят, защото се появи онова усещане, но вече съвсем наяве. Бях пред болницата и вътре някой умираше и на мен ми миришеше на смърт. Казах на мъжа ми да иде сам да пита, че ми е лошо. Като се върна, каза да дишам спокойно, защото баща ми се оправя, щели да го преместят в отделението и ще можем да го видим. Надявах се, че така ще стане, даже казах така и на сестра ми, но вътрешно знаех, че ще умре.
Баща ми почина след два дни на 19 март 2019 година, в деня, в който аз навърших 55 години. Пред последните 40-45 години съм предусещала смъртатта на баща си. Объркването с представата за моята смърт явно се дължи на датата, той почина на рождения ми ден. Сега си задавам и други въпроси.
1 Кой е източника на информацията, която ме преследва почти през целия ми живот?
2. Защо източника се обърка, че става въпрос за мен и дали наистина се обърка?
Мисля обаче, че денят, в който ще си идем, ни е определен много отдавна. Затова се опитвам да гледам на този момент като обстоятелства, които са се подредили в определена конфигурация, защото така е трябвало да стане.
Първият път беше, когато бях малко дете, на 10 или 11 години, но си спомням много ясно всичко. Седях в хола у дома и бях в много добро настроение, защото се бях уговорила с приятелката им от 4-ти етаж да излезем веднага след обяд и да играем навън, докато се стъмни вечерта.
Изведнъж съвсем неочаквано у мен се появи някакво странно и плащещо усещане, а с него и мътна представа - как стоя отвън до някаква болница, мирише на смърт наоколо, а вътре е гадно. Някой умира. Умирам аз. Толкова ме уплаши тази представа, че веднага побягнах в кухнята при майка ми, която готвеше. Не й казах нищо, не знаех какво точно да разказвам, и говорихме разни ежедневни неща, с които се успокоих, а като излязах навън, напълно забравих страха си.
Това усещане продължи да се появява понякога при мен, много рядко, може би в следващите 40-45 години да се е появявало около 5-6 пъти, но го помня. Като възрастен човек понякога съм се питала това ли ще е краят ми, в някоя шибана болница..... и си казвах, че най-вероятно ще е това...
Преди 4 години майка ми почина след уж успешна операция. Баща ми се разстрои много и след 2 седмици получи инсулт. Настаниха го в интензивното, а ние със сестра ми се редувахме да ходим всеки ден там и да питаме за него, не ни пускаха. При моя ред един ден отидохме с мъжа ми. Слязох от колата и веднага ми се зави свят, защото се появи онова усещане, но вече съвсем наяве. Бях пред болницата и вътре някой умираше и на мен ми миришеше на смърт. Казах на мъжа ми да иде сам да пита, че ми е лошо. Като се върна, каза да дишам спокойно, защото баща ми се оправя, щели да го преместят в отделението и ще можем да го видим. Надявах се, че така ще стане, даже казах така и на сестра ми, но вътрешно знаех, че ще умре.
Баща ми почина след два дни на 19 март 2019 година, в деня, в който аз навърших 55 години. Пред последните 40-45 години съм предусещала смъртатта на баща си. Объркването с представата за моята смърт явно се дължи на датата, той почина на рождения ми ден. Сега си задавам и други въпроси.
1 Кой е източника на информацията, която ме преследва почти през целия ми живот?
2. Защо източника се обърка, че става въпрос за мен и дали наистина се обърка?
Мисля обаче, че денят, в който ще си идем, ни е определен много отдавна. Затова се опитвам да гледам на този момент като обстоятелства, които са се подредили в определена конфигурация, защото така е трябвало да стане.
Не е линейно, абсолютно..
И на мен преди няколко дни съдбата ми праща сигнали, че нещо много лошо ще се случи. Мощно дежа-вю от тия, дето предшестват винаги големи неприятности. но аз бях толкова вглъбена в работа и притеснена, че не направих нищо. И на другия ден се случи. Така съм скосена. Не съм била в подобно състояние на безтегловност от толкова много години, че съм забравила какво е усещането. Такова състояние на тревожност, че я усещаш като физическо тяло, което минава през теб и те разрязва на пластове. Мозъкът ти изтръпва и боли, все едно минава ток през него. Болка, такава болка. И ярост, че си безпомощен да въздадеш справедливост и знам, че Бог ще ги накаже, тези, които сториха всичко това, заради което сега съм в това състояние. Едва от вчера започна малко да ме отпуска и да идвам на себе си. Яд ме е, че имах ясен сигнал, че ще се случи нещо много лошо, а не го разчетох. И се опитвам да се успокоя с мисълта, че така е било писано. 🥹🥹🥹
И на мен преди няколко дни съдбата ми праща сигнали, че нещо много лошо ще се случи. Мощно дежа-вю от тия, дето предшестват винаги големи неприятности. но аз бях толкова вглъбена в работа и притеснена, че не направих нищо. И на другия ден се случи. Така съм скосена. Не съм била в подобно състояние на безтегловност от толкова много години, че съм забравила какво е усещането. Такова състояние на тревожност, че я усещаш като физическо тяло, което минава през теб и те разрязва на пластове. Мозъкът ти изтръпва и боли, все едно минава ток през него. Болка, такава болка. И ярост, че си безпомощен да въздадеш справедливост и знам, че Бог ще ги накаже, тези, които сториха всичко това, заради което сега съм в това състояние. Едва от вчера започна малко да ме отпуска и да идвам на себе си. Яд ме е, че имах ясен сигнал, че ще се случи нещо много лошо, а не го разчетох. И се опитвам да се успокоя с мисълта, че така е било писано. 🥹🥹🥹
Все си мисля, че каквото и да усещаме или предчувстваме, не можем да избегнем това което трябва да се случи.
Не е линейно, абсолютно..
И на мен преди няколко дни съдбата ми праща сигнали, че нещо много лошо ще се случи. Мощно дежа-вю от тия, дето предшестват винаги големи неприятности. но аз бях толкова вглъбена в работа и притеснена, че не направих нищо. И на другия ден се случи. Така съм скосена. Не съм била в подобно състояние на безтегловност от толкова много години, че съм забравила какво е усещането. Такова състояние на тревожност, че я усещаш като физическо тяло, което минава през теб и те разрязва на пластове. Мозъкът ти изтръпва и боли, все едно минава ток през него. Болка, такава болка. И ярост, че си безпомощен да въздадеш справедливост и знам, че Бог ще ги накаже, тези, които сториха всичко това, заради което сега съм в това състояние. Едва от вчера започна малко да ме отпуска и да идвам на себе си. Яд ме е, че имах ясен сигнал, че ще се случи нещо много лошо, а не го разчетох. И се опитвам да се успокоя с мисълта, че така е било писано. 🥹🥹🥹
И на мен преди няколко дни съдбата ми праща сигнали, че нещо много лошо ще се случи. Мощно дежа-вю от тия, дето предшестват винаги големи неприятности. но аз бях толкова вглъбена в работа и притеснена, че не направих нищо. И на другия ден се случи. Така съм скосена. Не съм била в подобно състояние на безтегловност от толкова много години, че съм забравила какво е усещането. Такова състояние на тревожност, че я усещаш като физическо тяло, което минава през теб и те разрязва на пластове. Мозъкът ти изтръпва и боли, все едно минава ток през него. Болка, такава болка. И ярост, че си безпомощен да въздадеш справедливост и знам, че Бог ще ги накаже, тези, които сториха всичко това, заради което сега съм в това състояние. Едва от вчера започна малко да ме отпуска и да идвам на себе си. Яд ме е, че имах ясен сигнал, че ще се случи нещо много лошо, а не го разчетох. И се опитвам да се успокоя с мисълта, че така е било писано. 🥹🥹🥹
Звучи ужасно,дано да е поправимо !
Ън, близка ли беше с баща си? Смъртта му отрази ли се много на живота ти?
Източникът си е винаги там, ние сме тези, които се свързват, мисля аз. В някои моменти сме по- податливи на прозрения.
Източникът си е винаги там, ние сме тези, които се свързват, мисля аз. В някои моменти сме по- податливи на прозрения.
Ами...баща ми е. Смъртта му се отрази дотолкова на живота ми, че изгубих и двамата за 20 дни. Това обаче на фона на обстоятелствата, че бях 55-годишна жена, така че нямаше някакви ексцесии. С майка ми бях по-близка, но за нея нищо такова нямам. След смъртта им започнах да осъзнавам, че най-вероятно с баща ми духовно сме на по-близки нива, отколкото с майка ми. По сънищата го усещам. Същото важи за родителите на баща ми, които ме отгледаха. Това много ме учудва. В живота беше различно....
Препоръчани теми