Паническо разстройство - 59

  • 50 384
  • 771
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 60
Същата съм + обливане в пот, сънена и замаяна. Да идва вечеееее.
имате ли някакви заболявания?

# 181
  • Мнения: 388
освен нервите и инсулинова резитентност уж няма друго Simple Smile

# 182
  • Мнения: 60
освен нервите и инсулинова резитентност уж няма друго Simple Smile
аз имам малък възел 0.5 мм и хипотериодизъм

# 183
  • Мнения: 1 673
Сънливост има и при мен х 100.. мога да спя 24/7.

# 184
  • Мнения: 388
о и аз имам същото възелче. Хормоните са в норма и за сега само наблюдаваме. Но честно да ви кажа вече не знам от какво по-напред ми е зле и спрях да се фокусирам толкова.

# 185
  • Мнения: 1 673
На мен ми дойде лелята.. Идните дни очаквам поредица от възходи и падения.. Поне ще ми олекне после малко 😁

# 186
  • Мнения: 60
о и аз имам същото възелче. Хормоните са в норма и за сега само наблюдаваме. Но честно да ви кажа вече не знам от какво по-напред ми е зле и спрях да се фокусирам толкова.
и на мен са ми в норма хормоните само дето има задух от няколко дни и си мисля дали има нещо общо тоя възел или е друго

# 187
  • Мнения: X
Здравейте, не ми се прави нова тема и пиша в тази. Не знам дали се води паническо разстройство , защото четейки  симптомите ги нямам в този вид , в който някои от вас. Нямам панически атаки със загуба на контрол и почва под краката , но имам кризи , които са съвсем съзнателни. Не страдам от хипохондрични мисли , но имам натрапчиви и много черни мисли относно реални здравословните проблеми , които са един след друг и някои до живот на поддръжка. Не намирам смислена причина "да се боря" и ако имаше безболезнено и сигурно хапче отдавна да съм го взела. Намирам съществуването си за напълно безсмислено защото е изпълнено с негативни събития върху които нямам контрол , а аз нямам капацитет за повече болка. Няма баланс с нещо положително. И наистина вярвам , че човек не е създаден само за да се мъчи и да се буди в ада. Освен това съм заобиколена от здрави и относително щастливи хора , което постоянно ме подтиска , караме да се чувствам непълноценна и буди въпроси защо аз и то с всичко , а те не. Единствено мислите ми са по- силни от мен , не мога да се абстрахирам и през 5 минути каквото и да правя , само за даден проблем мисля , оглеждам , планирам колко по- зле ще стане.
Не съм пробвала антидепресанти тъй като са противопоказни на няколко от нещата , които имам. Може просто настройката ми да е много крива и  да не мога да приема да водя този живот , който частично ми е отреден. Това което зависи от мен не може да компенсира другото , което за мен е с много по- голяма тежест. Както за всеки смятам - здравето е единственото , без което наистина не можем.

# 188
  • Мнения: 4 089
Анонимен, очевидно е, че си интелигентен и разумен човек. Със сигурност има положителни неща, които балансират негативните. Просто така е устроен света. Може би си твърде фиксиран (а) върху негативните и не можеш да ги оцениш. Работил (а) ли си с терапевт? Наскоро посетих такъв и мога да кажа, че с 2 посещения нещата при мен се промениха значително.

# 189
  • Швейцария
  • Мнения: 2 726
Анонимен, съжалявам за това, което преживяваш. Звучи като да имаш сериозна депресия. Посетил(а) ли си психитър? Той ли ти е казал, че за теб антидепресантите са противопоказни?

# 190
  • Мнения: 586
Анонимен, ти явно си в сериозна депресия. Моля те, не се предавай! Purple Heart
Аз също в началото имах доста такива мисли като теб. За хапчето, за страданието, за щастието, за ада. Наистина е по-силно от теб самия и не можеш да го контролираш. Обаче, ти си умна , интелигентна, начетена. Моля те, ако трябва изкрещи за помощ. Имаш ли близък до себе си човек? Посети психиатър, трябва да има начин за съвместими АД. Мен те ме спасиха... Колкото и да не исках да се пречупя, колкото и да водих борба със себе си, че не ми трябват, но те бяха патерицата, която ме измъкна от ада.
Господ е с всеки от нас и не трябва да го разочароваме с постъпки заради моментите на слабост.
Пиши често тук . На мен и това ми помогна, защото се чувствам сред своѝ, макар и непознати. Срещам разбиране, състрадание, подкрепа от хора със същите или подобни мъки.
Не се предавай, насилвай се да си сред хора или да правиш нещо. В началото няма да се получава, но после ще се получи. Изпращам ти прегръдка и знай, че не си сама!

# 191
  • Мнения: 1 673
Анонимен, кураж! Заедно сме в тази борба. И на мен ми звучи като да имаш сериозна депресия. Не споделяш какви са заболяванията ти и защо АД са противопоказни. Потърси професионална помощ и работи върху себе си, колкото и трудно и невъзможно да ти се струва това в момента. Не се предавай! Истината е, че главно сами и с помощта на специалисти наистина, ако не напълно то поне наполовина може да излезем от този ад.... Прегръдки!

Аз исках да питам жените забременели по време на терапия, колко време след спиране на лекарствата (изключвам АД) започнахте с опитите и съответно как се повлияват АД на бременност?

Последна редакция: вт, 26 сеп 2023, 10:26 от Kamille252

# 192
  • Мнения: 2 264
Аз започнах с опитите за бебе веднага след като спрях всички лекарства.. включително и АД...според моята пси ако станеше докато ги пия ще измислим какво да правим,но за нея не беше много ОК...По добре без АД

# 193
  • Мнения: 1 673
По прогноза за сега ще ги пия около 6 месеца, като вече 2 минаха. Надявам се да се закрепя и да ги спра окончателно като му дойде времето. Клонарексът го спирам вече по схема, абизол пия по 5 мг вечер, но предполагам ще го продължа от 2 до 3 месеца. Пу-пу.

# 194
  • Мнения: 2 264
Пожелавам ти всичко да е наред и да ти се случи това за което си мечтаеш!

Общи условия

Активация на акаунт