Здравейте.С мъжа ми сме заедно от три години, имаме дете на годинка.Бързо създадохме семейство поради липсата и при двама ни на такова.Заживях с него понеже го видях че е изстрадал ,израстнал без семейство и добър човек който обикнах.Поради липсата на контрол с годините е тръгнал по лош път правил е дребни глупости заради които е бил и в затвора.Минахме през много неща понеже е свикнал приятели банкети,лъгане защото съм правила проблеми че често се събираше с тях . Много неща напаснахме с времето.Но от както сме заедно той не обича да говори и обсъжда сериозни теми и оттам много често понеже аз искам и се стига до караници през които ме е блъскал душил лек шамар,обиди с оправданието че го прави да ме стресне за да спра . Често сме се разделяли за по няколко дни като после отначало всичко е розово и до следващия път.Но никога не ме е удрял със сила от не вярвах че нещата могат да ескалират до няколко шамара блъскане и ритници което стана.Накрая пак аз бях виновна защото все съм искала да говорим и не го оставям на мира когато е нервен че не може да се владее .Близо от месец сме разделени отначало се държа гадно с мен като ме обвини за всичко а сега ми казва как си е осъзнал всички грешки това че ме е пренебрегвал,посягането и как иска да е с нас и няма нищо да е както е било.Много искам да сме заедно въпреки че няма и един човек който да ме подкрепя понеже ми казват че няма да се промени и че в момента ме манипулира защото търси семейство и сигурност.Искам да вярвам че всичко във връзката ни ще е друго но знам че съм подвластна на чувствата си и не мисля трезво.Страх ме е че ще се доверя и ако всичко е по стария начин трябва да изживее всичко отново.Имате ли сходни ситуации и мнение дали човек ако разбере че е изоставен наистина би променил толкова неща и осъзнал-обиди,посягане, пренебрежение и предпочитане на половинката си вместо останалите.Незнам дали има смисъл да му дам шанс или си губя времето като ми пречи да продължа напред
- Публикувана: 21 авг. 2023, 14:52 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2023, 19:57 ч.
Човек променя ли се
Няма да се промени. Освен към по-лошо. Спасявай себе си и детето, докато можеш.
Не знам как успя да вмъкнеш определението "добър човек" в цялата тази помия.
Прави са тези,които ви съветват да не се събирате.Щом веднъж се е стигнало до такава случка пак ще стане.Почти ежедневно в медиите излизат подобни истории и винаги,когато жертвата на насилие е решила да даде нов шанс нещата свършват зле за нея.Аз не бих се върнала при такъв човек...
Не мога да повярвам какво чета...
Ти не си го провокирала. Това трябва да ти е ясно. Както и да си се държала, неговата реакция не е правилна и оправдана. Жертвата на насилие е склонна да търси вината в себе си, знам го от опит. Ти не си виновна. Не ти трябва семейство с такъв човек. По-добре сама с детето. Той не е искрен. Казва ти каквото искаш да чуеш, за да се върнеш и да продължи да те тормози.
Ти общо взето си решила да се върнеш, и си търсиш сламка, за която да се хванеш. И другите мъже пият, ядосват се, дразнят се понякога на жените си, но не ги ритат, бият, душат. Надявам се си наясно какъв пример за "семейство" ще получи детето ти.
Беше почерпан незнам дали това го подтикна повече,но другите леки случаи не е бил.По скоро имам страх затова дали е редно да го отделя от баща му,ако останем сами след време дали ще се доверя,дали ще срещна подходящ човек за мен и детето ми
Толкова типичен случай си - търсиш вината в себе си и от страх да не останеш сама се буташ в шамарите. Но решението си е твое.