След години се осмелих да опресня шофирането си, преди ме беше страх въобще да карам, щото имах здравословен проблем и не можех да се концентрирам. Благодарение на лекарствата вече се ориентирам по-лесно и бързо.
Дотук всичко беше ок, почнах да практикувам и не ме беше страх толкова вече. Всичко вървеше добре, докато не видях котка на тротоара, не скочи под колата, но секунди след като минах изкрещя ужасно. Те там няколко котки почнали да се нападат. Аз изведнъж помислих най-лошото и оставих волана от страх, мъжа до мен полудя как така съм щяла да оставям волан, докато карам. Знам, че е прав, но от страх го направих. От тогава не мога да карам.
Друг път го помолих да ме води в някакъв по-удобен и празен път да карам, почнах и хоп, всички животни се появиха. Даже едно куче застанала точно върху средата на моята пътна лента и ме гледа. Колко пъти виждам котки изведнъж да скачат, а колко са прегазени...
Аз имам котки, преди почина един мой котарак, още не мога да го преодолея, а ако дори без да искам нараня животно? А и гълъбите се махат в последния момент и от тях ме е страх.
За да преодолея тези мисли и да шофирам, професионална помощ ли трябва да взема, вие взели ли сте? Или ако сте преодолели страха, как?
. Дотогава - ММ.
