Какво ви пречи да шофирате?

  • 1 627
  • 48
  •   3
Отговори
  • Мнения: 502
При мен - тревожността.
След години се осмелих да опресня шофирането си, преди ме беше страх въобще да карам, щото имах здравословен проблем и не можех да се концентрирам. Благодарение на лекарствата вече се ориентирам по-лесно и бързо.  
Дотук всичко беше ок, почнах да практикувам и не ме беше страх толкова вече. Всичко вървеше добре, докато не видях котка на тротоара, не скочи под колата, но секунди след като минах изкрещя ужасно. Те там няколко котки почнали да се нападат. Аз изведнъж помислих най-лошото и оставих волана от страх, мъжа до мен полудя как така съм щяла да оставям волан, докато карам. Знам, че е прав, но от страх го направих. От тогава не мога да карам.
Друг път го помолих да ме води в някакъв по-удобен и празен път да карам, почнах и хоп, всички животни се появиха. Даже едно куче застанала точно върху средата на моята пътна лента и ме гледа. Колко пъти виждам котки изведнъж да скачат, а колко са прегазени...
Аз имам котки, преди почина един мой котарак, още не мога да го преодолея, а ако дори без да искам нараня животно? А и гълъбите се махат в последния момент и от тях ме е страх.
За да преодолея тези мисли и да шофирам, професионална помощ ли трябва да взема, вие взели ли сте? Или ако сте преодолели страха, как?

# 1
  • Мнения: 42 936
Аз се отказах - след като минах курса (без особени гафове) и си взех листовките без грешка (още ме е яд, че ходих на този изпит - послушах чужди съвети, бях под натиск), реших, че няма да ходя на изпит, защото мразя шофирането и просто не отидох. Не съжалявам никак.
Тогава даже бях коментирала в една тема във форума и много хора ми писаха съвети за изпита - не знам защо, след като написах, че нямам намерение да ходя...

И да го бях взела и да имах книжка, нямаше да карам - преди да започна курса все ми повтаряха колко е хубаво, как ще се почувствам свободна и не знам какво - мразех всяка минута от карането, за мен беше пълно разочарование (не защото е било трудно - много неща не са трудни, но не ги харесвам).

# 2
  • Мнения: 41 621
Пречи ми това, че не мога да шофирам и нямам книжка.
И не искам Grinning

# 3
  • София
  • Мнения: 16 578
Страхът. Имам 26-годишна девствена книжка. На един очен преглед преди 3-4 години се оказа, че окомерът (преценката за разстоянията до движещи се обекти) ми е некоректен (аз съм с астигматизъм и късогледство по наследство) и това, че не съм шофирала е било правилно решение...Сега чакам колите да се движат автономно и да не се налага Simple Smile. Дотогава - ММ.

# 4
  • Мнения: 1 906
Мен също ме объркват плахи и несигурни шофьори, както и бързи и нетърпеливи. По-добре да не са в трафика, ако е възможно.

# 5
  • Мнения: 24 975
Пак наизлязоха жълтите книжки уикенда.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 20 665
Нищо не ми пречи. Едно време и на мен един инструктор ми разправяше, че не било нужно всеки да кара и нямало да стана шофьор - смених го и станах. Та не ги слушай, ако искаш да се научиш. Шофьорите все те са най-добрите и все "неможещите" им създават опасности, пък някак виновни за загиналите на пътя все се оказват едни много самоуверени и умели, дето са толкова умели, че няма нужда да спазват ограниченията. Е, и на помощно гориво, мерено в градуси, често - но със сигурност не са персонажи като тебе.
Ако обаче те е страх и не ти се кара, ако и не ти се налага наистина, не се напъвай. Наистина не е задължително.

Котки дават фира много, особено по междуградските пътища. Така е било и така ще бъде. Докато те е страх, едва ли ще прегазиш някоя - газят ги пак тия бързащите и умелите. Волан не се пуска, не е грях да удариш спирачка обаче, ако видиш котка пред тебе. (И не, не са виновни за нищо рязко спиращите, а нахендрящите се в тях "можещи".)

# 7
  • Мнения: 3 775
А, да. Като вдигне ръцете от волана, защото видяла гълъб, другите ще са виновни, разбира се.

# 8
  • Мнения: 12 602
И аз бих ти казала, че е по-добре да не караш, щом не се чувстваш уверена. Не е страшно, ако си по-бавна, страшно е, когато се паникьосаш и загубиш контрол. Тогава можеш да направиш куп поразии за секунди. А като те чета виждам, че често се плашиш и панираш.

# 9
  • Down south
  • Мнения: 9 497
Ако шофирането не се налага да бъде част от ежедневието ти, не се напъвай и стресирай излишно.
Частта с вдигането на ръцете от волана, е достатъчно  доказателство
Бъди пътник, спаси живот Stuck Out Tongue Winking Eye

Има места по света, в които не можеш и хляб (образно и не само казано) да си  купиш, ако не шофираш, радвай се, че не живееш в такова.

# 10
  • Мнения: 4 876
Взех книжка на 32 г., защото си я платих. Изкарах листовките без грешка, но инструкторът ме подкокороса, че трябва да си платя, иначе ще не скъсат и ще имам да плащам изпити до безкрай. А това, че не ме беше научил на елементарни неща - друг въпрос. Явно беше с някаква схема с даяджията.
След това съм карала само на извънградско с мъжа ми, уж да се уча, но забременях и ме хвана страх. И изоставих кормуването.
И аз съм от тия, дето биха вдигнали ръце от волана, ако почне да ги лае куче на пътя, освен това съм с астигматизъм и не виждам особено добре на пътя. Преди носех очила, които го коригираха, но сега съм с операция и само това ми остана, а не искам да си правя очила специално затова. В ежедневието не ме бърка астигматизма, но при шофиране - определено. 
И да, след изброените факти - смятам, че в София виреят още купчина некадърни шофьори, че да се бутам и аз. Живея в централната част на града, ГТ колкото искаш, с метро съм по-бързо, отколкото с кола в много случаи, няма главоболия къде да паркирам. Ако закъснявам - взимам такси. Драмата ми е с пазаруването, но и там съм измислила варианти. 9 годишният ми син е особено добър шерп и ще надгражда, а след някоя и друга година - ще ми стане и личен шофьор Stuck Out Tongue Winking Eye.

# 11
  • Мнения: 502
Ми тогава осъзнах, че не бива да губя контрол, вече няма да оставя волана, но и не искам да прегазя животно.
Проблема е, че тук не е София и да си шофьор е много важно. Понякога се налага да ида на село, което има доста път. Да си имаш и да караш кола е все едно си завършил Оксфорд при нас. Все едно не караш ли, не те одобряват.
А колко работни места пропуснах, колко хубави предложения, само и само, че не мога да карам.

За София и големите други градове нямам желание или за магистрали, аз просто исках поне на село да мога да ида или до аптеката например в градчето.

# 12
  • Down south
  • Мнения: 9 497
Каква кола караш, с ръчни скорости или автоматик?

# 13
  • Мнения: 4 876
Честно казано, ако съм в малък град или на село, бих се престрашила, ако карам автоматик.

# 14
  • Мнения: 11 132
Най-много пречи , че не ти се налага наистина и че има кой да те разкарва насам-натам.
Най-тъпото в случая е , че един ден ако няма кой да играе шофьор или не може или не му се занимава ... оставаш да хленчиш и да се оплакваш на всякакви близки и роднини . И като ти кажат имаш книжка се започва едно - ама колко е страшно ами ако ми се случи ... Ами то за теб не е по-страшно от за всеки друг и на другите може да се случи и принцеси няма. Т.че ... как ми пречат такива ! Все неможещи.

Общи условия

Активация на акаунт