Какво ви пречи да шофирате?

Това с вдигането на ръцете ти доказва, че не си за шофьор, просто не е за всеки. Майка ми беше същата и имаше книжка , но е шофирала няколко пъти (за щастие).
Шофирам активно от 19 години. Блъскала съм куче, за което много съжалявам, но ситуацията беше или кучето, или всички в колата. Това не ми повлия така, но когато катастрофирахме... Въпреки че караше мъжът ми, аз никога повече не приех шофирането като удоволствие. Катастрофата не беше по наша вина и осъзнах, че колкото и да си внимателен, не знаеш какъв човек кара около теб. Минаха вече почти близо 8 години... Шофирам, защото се налага, но не е както беше.

Страха и излизането ми от зоната на комфорт.За всякакви пътувания до село,до вилата ни в дивия Северозапад,за еднодневни екскурзии ползвах брат ми.В един момент ми писна все уговорки и мрънкане,че не му се ходи и реших да си опресня знанията.Беше по времето на ковид,мъжа ми лекар на първа линия започна да взима повече пари и успяхме да съберем за две години достатъчно за нисан.Отидох при стария си инструктор,но се оказа,че се е променил и изобщо нямаше търпение(аз имах книжка от 15 години и през тях нито веднъж не бях шофирала,тоест бях забравила и изгубила всякакви умения).Намерих жена инструктор,която ме запона от началото А,Б.Толкова,колкото беше нужно тя да каже "стига".Имахме вече купена кола и с брат ми започнах да карам градско,извънградско,до вилата ни в северозапада.Месец някъде и чак тогава започнах сама.Днес във фейса ми излезе спомен на днешната дата преди 4 години-първото ми шофиране сама със семейството ми в един парк в града.Започнах леко-полеко да обикаляме близките населени места на около 50 км диаметър около нашия град.После увеличавах диаметъра пак леко-полеко.Сега след 4 години шофиране сме ходили до Гръцката,Турската,Румънската и сръбската граница,Варна,Бургас,Резово,Несебър.
ПП.мъжа ми има книжка но не става за шофьор,притеснителен е много.Той изобщо не кара,само аз съм.Ако исках да имаме възможност за екскурзии,само аз трябваше да карам,друг вариант за нашето семейство няма.И да,има хора които просто не стват за шофьори.Тип нервна система,притеснителност..И да,по добре за всички нас е да не карат.Те са пък силни в други области

Имам книжка, карала съм 1 път. Имам астигматизъм, по принцип нося очила, но въпреки това не смятам, че мога адекватно да определям разстояния и да се ориентирам в обстановката, особено вечер, при дъжд, мъгла и т.н. Затова и не карам. Никога и не съм искала да карам, баща ми ме натисна и плати, до момента всички роднини ми мрънкат, че не съм карала, пък аз съм на мнение, че като не ти идва отръки - няма смисъл. По-добре и за мен, и за околните. Дори да карам бавно и внимателно, нкога не знаеш кой откъде ще излезе, а не смятам реакциите си за достатъчно бързи и адекватни.

До аптеката в градчето нямаш никаква нужда от кола в общия случай.

Офтопик, за купените книжки - конкретния случай няма да го коментирам, но ми се случи един да ми разправя, че в България всички книжки, ти да видиш, били купени, вкл. моята, само че някои не го знаели за собствената си книжка, защото плащането се разигравало между инструктор и даиджия във вид на уговорено късане, после уговорено пускане и между тях допълнителни часове. Но това го знаем, също и всички жени са златотърсачки и к**ви поне по характер, всички в съда са корумпирани, всички изборни резултати са фалшиви, всички конкурси са нагласени и така нататък.

Напълно съм съгласна. Един тук се обясняваше как неопитните им пречели, защото не знаели къде да не спазват правилата или нещо такова.

Нищо не доказва вдигането на ръцете освен, че няма опит и няма приоритети и има прекалено много “ами ако” в главата си. Ти си единствения човек, който сам си пречи. Прочети отново мнението на bella-cao. Докато имаш кой да го прави вместо теб никога няма да се научиш.
Приоритети: трябва да си напълно наясно, че седнеш ли зад волана може да контролираш само себе си и носиш отговорност за поведението на колата. Не за котката, не за гълъба, не за кучето. Караш и наблюдаваш какво се случва - деца, пешеходци, кучета. В готовност си ако пешеходеца дава знаци, че може да пресече, но не спираш рязко понеже имало пешеходец, който … спрял да си чопли носа и да говори по телефона. И освен това ти не си сам на пътя - и другите имат очи и спирачки.
А пък това, че тук не е София може да се окаже, че трябва да те радва. Трафика в малко населено място не може да се сравни с този в големия град, защото там имаме и колоездачи и трамваи и тролеи и многолентови пътища, светофари, камери ….

Аз изкарах курса на 25 г., понеже се чуваше, че много щели да поскъпват, а ни бяха дали някакви бонуси и викам ето сега е моментът. В процеса на каране на курса много ми хареса да шофорам, имах чувството когато стигна обратно вкъщи, че съм голям герой:innocent: Но никога не карах сама в началото, може да в някой без книжка, но ми беше по-сигурно с някого в колата, и сега е така.  В началото с баща ми, който ми даде много съвети от практиката и на които инструкторът не е обърнал внимание Карах няколко години, но заминах за чужбина и когато се върнах за постоянно изкарах опреснителен курс и от тогава страх не страх неволята ме принуди да карам, макар и не всекидневно.
И мен ме е страх да шофирам, да - кучета, котки, хора… Най-вече ме е страх от другите шофьори, аз съм внимателен шофьор, не си ръчкам телефона докато карам, гледам да не се разсейвам с разговори. Интересно ми е някой като каже как предпочитал да кара извън града. На мен пък в града ми е по кеф. Извън града се кара бързо, затова мисля е по-опасно, не че в града не може да стане нещо фатално. На мен ми е проблем паркираането, по супермаркетите е ок, но ако трябва да спра да взема някого от някъде голямо мислене позволено ли е, преча ли, не преча ли, но в днешно време мисля, че няма как да се живее без да шофираш, независимо къде живееш.


Нищо не ми пречи и изпитвам искрено удоволствие от шофирането.

Не винаги е било така, разбира се. Аз съм от тези, които за пръв път седнаха на шофьорското място в учебната кола. Бях на 22. Купих си собствена кола 3 години след като изкарах книжка и за този период не бях карала и бях забравила всичко. Взех няколко опреснителни часа при уж препоръчан инструктор, защото моят вече работеше друго, но не ми хареса как се държи и реших, че сама ще се спасявам. Всеки ден си измислях разни задачки из града, които да свърша с колата - целенасочено в различни квартали и по различни маршрути. От предната вечер подробно изучавах маршрутите в Гугъл Мапс - разглеждах кръстовища, маркировки и знаци в Стрийт Вю, за да съм по-подготвена на пътя. Карах само извън пиковите часове. Най-трудно беше като отивам в центъра - само от мисълта как ще трябва да паркирам някъде успоредно, ми прилошаваше и буквално ми се повръщаше от паника. И така след шофиране всеки ден без изключение, чак на шестия месец придобих някаква увереност и комфорт, позволих си да шофирам с пуснато радио и т.н. Вече шофирам активно от над 10 години - основно във Варна, но често и извънградско, и в София, и в чужбина. Опасните ситуации на пътя съм ги приела като нещо стандартно от ежедневието. Смея да твърдя, че отдавна имам адекватна преценка и успешно предвиждам тъпотиите на останалите - това, което ме спасява да нямам нито едно ПТП. Първият ми инструктор казваше, че шофирането е 10% да пазиш околните и 90% да се пазиш от тях. Това идва с опита. Категорично няма как да станеш шофьор с 40 учебни часа.

За ръчни скорости става въпрос.
До аптеката казах, щото миналия месец, ми свърши едно лекарство, а трябваше да приема в даден час. Не си купих предварително от лекарството, щото обърках с друго лекарство, което има същия вид и си помислих, че имам още от лекарството.
Например щях да взема лекарството в 12:00-13:00ч, аз обаче не бързах, реших да приема към 12,30ч. После осъзнах, че опаковката била на друго лекарство, хукнах до аптеката, Най-близка, затворили, хукнах до друга близка, нямало, а откъдето купувам лекарството, не е чак толкова близо, е пак си е в града, но докато излизаш от къщата, обличаш се, изключваш котлона, заключваш вратите минава време.

Ди солели каза много точно. Имам много "ами ако" в главата си. Вече съм осъзната след този случай никога не вдигнах ръцете от волана, мога и да карам по-добре от преди, осъзнах, че контролът е в моите ръце. Но ми пречи "ами ако"то. Дават ми кола, ето практикувай, отказвам, щото си мисля, че ако почна да карам и точно този ден блъсна животно, ще почернея живота си и цял живот ще ми гризе на съвестта.
То един път даже елени си появиха на пътя, зайчета.

Иначе миналото лято, за съжаление към пътя за Гърция няколко пъти бях свидетел как изпреварват на завой. Бе можеше да се появи пред мене и да ме убие. Ужасена съм от такива шофьори, ние бяхме зад тях и треперехме от страх, докато изпревари на завой.

Други имам да шофират вместо мен, но в този случай трябва да съм в крак с тях винаги.

Минаха 5 години, на опреснителни курсове как се шофира и изпитват ли наново. И по време на опреснителните курсове, ако върша грешка с учебната кола, отнемат ли се точки?

Здравейте,и аз съм от тези шофьори които си разнасят книжката в чантата.Но работата ми изисква шофиране или въртене яко на крачкокиометраж,та пробвах с мъжът ми извънградско ,той постоянно подскача в колата ,не така,защото така и както и да е ...Реших и си взех моя кола ,малка и удобна стара за да не ме е яд ако я ударя.Язех няколко часа с инструктор и сега се пускам по малко в не натоварено време да шофирам .В началото много се притеснявах,но като тръгна знам правила и знаци просто по бавно карам .Не се отказвай толкова бързо.

tornado790, супер, точно така се прави! И на мен ми беше в пъти по-спокойно и продуктивно сама в своя малка градска количка, отколкото с дуднещ мъж до мен, който подскача при всяка дупка, в която вляза   сакън да не му разбия скъпоценния 20 годишен кошник.

Карай на кратки разстояния, сутрин рано или привечер, когато няма движение. Може с мъжа ти, но не постоянно, да не ти дудне. После 10 км, после 20 - на ненатоварено място, между села. Гледай знаците и ги спазвай. Избягвай да караш по тъмно в началото.

Ако трябва да отговоря директно на въпроса Ви - никога и нищо не ми е пречило. Нямах търпение да мина курсовете и да мога да го правя. Обожавам да шофирам, с и по стечение на обстоятелствата благодарение на това си умение спестих много неудобства на цялото си семейство. Преди години ни се налагаше често да пътуваме до Истанбул. Щом се престраших да се пуснат и в трафика на мегаполиса. Но тук ,,вина" има ММ. Благодарна съм му, че ми е помагал да преодолея собствените си съмнения в това дали мога да се справя. 
Майка ми е паника голяма, няма книжка и не е шофьор точно поради тази причина. Много често като пътуваме така реагира, че подскачам на седалката. Много пъти съм и правила забележка, обяснявам ѝ, че по този начин вкарва стрес, които не е просто ненужен, а дори е опасен и въпреки това продължава с реакциите си. Да не говорим, че се върти наляво - надясно докато правя маневри и често ми закрива видимостта за секунди, а знаем, че и секундата зад волана може да бъде решаваща. Баща ми не беше така, имаше над 40 години стаж зад волана и въпреки, че в началото на моята практика като шофьор със сигурност му е идвало да реагира остро никога не го правеше. След това ми е казвал какво да коригирам.
Най-голямото за мен признание беше, когато в един момент забележките спряха - той сядаше и със сигурност се чувстваше комфортно като пасажер. Когато съм включвала мигач, за да изпреварвам, понякога ми казваше кротко ,,изчакай", ,,не е сега момента" или ,,закъде бързаш".
Леля ми след претърпяна доста сериозна катастрофа дълги години не беше сядала зад волана, в един момент просто реши, че има нужда да го направи. В началото се усещаше как кара ужасно напрегнато, сега вече е уверена и сама казва, че е трябвало да преодолее този си страх много по-рано, заради комфорта и свободата, която дава шофирането.
Преценете сама дали можете да се справите със собствените си страхове и неувереност. Започнете с кратки и леки маршрути, добре е да имате пасажер шофьор, който да ви вдъхва поне малко спокойствие и увереност. Сигурна съм, че след 2-3 години ще усетите как страхът ще бъде победен!
Успех и безаварийно!


П.П. сега се смея, че баща ми никога не пропускаше да ми каже ,,върни се и мини пак през дупката, не успя да разбиеш колата" 😂

И аз така почнах на кратки разстояния, но селото където той упорито ме води е пълно с животни, даже случвало се е на пътя да вървят хора или да спират с коли.
Човека спрял върху лентата, върху която се движа аз, правят разговори. Аз като видях пред мен така стояща кола се паникьосах, отзад също идваше друга кола, от другата лента също.
В същото време и котка се беше появила. Направо се бях ужасила. Помолих го някъде другаде, но отказа. След хиляди моления, ме заведе в празен паркинг вечерта в града, тогава си покарах най-нормално, нито котки, нито нищо.
Даже направих няколко обиколки до близкия светофар. Появи се само една кола в кръговото, спрях и то си мина. След това щях да карам още в града, но отказах, ако се появи полицай щях да се притесня и да действам неадекватно пак.
Хвана ме страх да не ми отнемат книжката и спрях дотам.
И аз винаги казвам "не сега е момента".

А, и аз не съм ходила след гимназията на курс - като писах, че съм карала курса, имах предвид преди 2-3 години, не по-отдавна. И преди това не съм опитвала изобщо (поради пълна липса на любопитство по въпроса), което незнайно защо озлоби инструктора.

И в крайна сметка - ако се наложи, просто не става - като много неща в живота. Приемаш ограничението.