Мъжете обичат/не обичат майката, респ. детето. Толкова е елементарно. Не знам защо много жени не са го разбрали.
- Публикувана: 21 авг. 2023, 21:33 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2023, 16:49 ч.
Женени заради детето
Знам, чувала съм го, виждам го, но наистина не разбирам. По тази логика те не би трябвало да изпитват нуждата да имат деца без жена насреща. Тоест това желание за оставяне на поколение да им е чуждо. А има много такива мъже - казват искам деца, а нямат все още жена до себе си. Също обичта към жената е интимна любов, не е вечна, условна е и е свързана с други обстоятелства. Обичта към детето е безусловна - не го разлюбваш, ако срещнеш по-добро дете или ако погрознее, или ако не стане такова, каквото си очаквал. Как смесват двете неща ми е непонятно.
Оххххх,свга да обясняваме елементарни неща. Хилядолетия наред мъжете не са знаели дали реално са бащи на децата си. Затова за тях "оставянето на поколение" има друго измерение и е свързано с жената, чието е детето, а не със самото дете. При жените е обратното, защото носят в себе си, и е част от тях, затова винаги за нас има разлика между "мое" и "чуждо". Възприятието на двата пола се разминават заради биологичните им роли.
Не мога да си го представя, защото моя баща обичаше и мен и сестра ми много, дори смея да твърдя повече и от майка ми.
Сигурна съм, че ако имаше развод нямаше да ни зареже.Така го усещам, дори като възрастни винаги сме се виждали и споделяли.
Не е нормално за мен баща да приеме детето като придатък на майката.
Сигурна съм, че ако имаше развод нямаше да ни зареже.Така го усещам, дори като възрастни винаги сме се виждали и споделяли.
Не е нормално за мен баща да приеме детето като придатък на майката.
При някои може да е така, и аз съм се чудил как има мъже зарязват собствените си деца да гледат чужди, има го- факт. Обаче в много от случаите кофти отношение с майките, правене на номера, използване на детето като средство за отмъщение- всичко това отблъсква мъжете и просто предпочитат да стоят далече. Не е оправдание, но е обяснение на ставащото. Особено като имаше насреща едно настроено негативно дете, което не иска при баща си, действа крайно демотивиращо.
добре, че на майките не им действа така крайно демотивиращо ужасното отношение на бащите и настройването на децата срещу тях, че няма да останат хора отглеждащи децата след развод, по тая логика..
Зависи… моята братовчедка така я настрои баба й срещу майката, че като стана на 12 заведе дело да я дадат на бащата.
Същата тази баба е голяма змия, аз много я мразя и избягвам да контактувам с нея…
Баща й е добър баща, но майка й също си беше нормална майка.Само дето след цялата операция не контактува вече много с дъщеря си.
Смисъл донякъде я разбирам, обидно е детето ти да те зареже така.
Допускам, че може да е имало някакви скрити конфликти, но поне на мен с опита ми с тази баба и с героите на историята не мисля, че майката заслужаваше това.
Същата тази баба е голяма змия, аз много я мразя и избягвам да контактувам с нея…
Баща й е добър баща, но майка й също си беше нормална майка.Само дето след цялата операция не контактува вече много с дъщеря си.
Смисъл донякъде я разбирам, обидно е детето ти да те зареже така.
Допускам, че може да е имало някакви скрити конфликти, но поне на мен с опита ми с тази баба и с героите на историята не мисля, че майката заслужаваше това.
Втория ми баща ме е гледал без да ме дели от неговите деца. Аз го гледах до смърта му, макар и да се разведоха с майка ми.
Никой не обвинява никого.
Децата са общи и като са правени, са правени от двама. Просто в България правната уредба е остаряла и патриархална. Откъсната е от разбиранията за равенство между половете, пазарни, свободни отношения и т.н.
В Западна Европа упражняването на родителските орава по презумпция е 50:50 при равни други условия. Няма презумпция, че някой не е читав, ако не е болен, с увреждания и т.н.
Децата са общи и като са правени, са правени от двама. Просто в България правната уредба е остаряла и патриархална. Откъсната е от разбиранията за равенство между половете, пазарни, свободни отношения и т.н.
В Западна Европа упражняването на родителските орава по презумпция е 50:50 при равни други условия. Няма презумпция, че някой не е читав, ако не е болен, с увреждания и т.н.
Изобщо не е така. Има тълкувателни решения, може да прочетете и практика на съда защо децата се дават преимуществено на майките. Майчината грижа не може да я замени никой, нито баща, нито баба, нито дядо. Да не се лъжем, но масово, когато детето е три дни при бащата, то се отглежда от баба...
Тук се говори дори само при развод - https://marripedia.org/effects_of_fatherless_families_on_crime_rates.
https://www.fatherhood.org/father-absence-statistic - като натиснете върху картинките, излиза резюме и източник.
Има и други проучвания.
С това не казвам, че хората нямат право да се разведат и че това понякога не е решението. Но не е редно да се омаловажава ролята на бащата, така че при един развод жената да не си прехвърля романтичните разочарования в настройване към детето.
безспорно ролята на бащата или мъж въобще в отглеждането на деца е съществена, няма спор..
за съжаление повечето мъже след развод не искат да продължават да са бащи на децата си, факт..
и не защото майката им прави номера в повечето от случаите, а защото просто не искат да носят никаква отговорност за никой, освен собствения си г*з и го раздават волни птички..
за съжаление повечето мъже след развод не искат да продължават да са бащи на децата си, факт..
и не защото майката им прави номера в повечето от случаите, а защото просто не искат да носят никаква отговорност за никой, освен собствения си г*з и го раздават волни птички..
безспорно ролята на бащата или мъж въобще в отглеждането на деца е съществена, няма спор..
за съжаление повечето мъже след развод не искат да продължават да са бащи на децата си, факт..
и не защото майката им прави номера в повечето от случаите, а защото просто не искат да носят никаква отговорност за никой, освен собствения си г*з и го раздават волни птички..
за съжаление повечето мъже след развод не искат да продължават да са бащи на децата си, факт..
и не защото майката им прави номера в повечето от случаите, а защото просто не искат да носят никаква отговорност за никой, освен собствения си г*з и го раздават волни птички..
Такива бащи няма как да се грижат след раздяла с майката. Още повече, ако има утежняващи фактори - скандали, правене напук, нов партньр и т.н.
Линда, въобще не ме вълнуват статистики, защото това работя и тези неща ги виждам с очите си.
Кой оспорва ролята на бащата? Не прочетох някой някъде да е написал, че бащината фигура не е важна. Напротив, точно толкова е важна, колкото и на майката. Тук обаче говорим какво реално се случва при разделени родители. Не е възможно да се отглеждат деца при разделени родители, както са се отглеждали при живеещи заедно родители. От една страна при споделеното родителство детето е по равно и при единия, и при другия родител, но доста често това местене през определен период е мъчение за детето чисто битово, а най-вече емоционално, защото се откъсва от средата, с която е свикнало, приятели и т. н., особено когато има и по-далечни разстояния.
А всъщност реалността е, че бащите просто абдикират от задължения по децата след като се разделят с майките им, вече писах за това, да не се повтарям. Искат детето уж, пънат се в съдебните заседания колкото да правят мизерии на майките, след което, когато съдът постанови решение с родителски права за майката, обикновено забравят, че имат деца.
Кой оспорва ролята на бащата? Не прочетох някой някъде да е написал, че бащината фигура не е важна. Напротив, точно толкова е важна, колкото и на майката. Тук обаче говорим какво реално се случва при разделени родители. Не е възможно да се отглеждат деца при разделени родители, както са се отглеждали при живеещи заедно родители. От една страна при споделеното родителство детето е по равно и при единия, и при другия родител, но доста често това местене през определен период е мъчение за детето чисто битово, а най-вече емоционално, защото се откъсва от средата, с която е свикнало, приятели и т. н., особено когато има и по-далечни разстояния.
А всъщност реалността е, че бащите просто абдикират от задължения по децата след като се разделят с майките им, вече писах за това, да не се повтарям. Искат детето уж, пънат се в съдебните заседания колкото да правят мизерии на майките, след което, когато съдът постанови решение с родителски права за майката, обикновено забравят, че имат деца.