Накратко жена на 30г. омъжена , независима финансово от мъжа си. … имаме дете на 4 г. , мъжа ми много много пъти го хванах да ми изневерява , писмено… снимки… разговори … всичко имал е връзка с друга от половин година и такива работи… простих му 1 път ,2пъти, 3пъти…всеки път с обяснения колко ме обича , подаръци, че е сгрешил и такива глупости…мисля че след всичко това не го обичам , безразличен ми е … след последната изневяра отново моления , да сме ходили на почивка с детето , че всичко щяло да е различно… иначе към детето много си го обича и глези, към мен също винаги се е държал добре … но вече не знам дали имам сили да съм с него.. заради детето и мисълта мама и татко да са до него “да сме семейство в неговите очи” …егоист ли си ако мислиш за своето щастие, пред щастието на детето… или просто да си женен пред всички и да се правиш на щастлив и след 20 години, когато детето поеме по свой път да съжеляваш за изгубените си години и останеш с него и си казваш “ можех да имам друг живот …. и т.н
Някои си казват нали те гледа , обича си детето … какво ти пука .. не си разваляй семейството… а всичко преживяно , което никога няма да го забравиш… снимките и разговорите с други жени… скандалите и те ли с времето ги преживяваш…
Поговори с него, защо го прави и какво му/ви липсва, скандалите не носят нищо. И недей въобще са вярваш, че детето ти не разбира "театъра" ви. Понякога не са нужни думи. По-добре разделени, но щастливи и спокойни. Ти можеш да се усмихваш и се правиш на весела, но енергийното ти поле не можеш скриеш, то се усеща. Човек или приема една ситуация и остава доброволно в нея или търси решение, да излезе от тази ситуация.