След определена възраст въпроси като "искаш ли да си бъдем гаджета" не звучат адекватно. Нито "искаш ли да си бъдем приятелки". Затова в твоята глава фактите изглеждат като нарочно измислени причини.
Но всеки си има граници докъде може да се отпусне и прескачането им го кара да се чувства некомфортно.
Затова жената споделя как стоят нещата при нея и ни задава индиректно въпроса къде да го срещне при нейния начин на живот и според нейната ситуация.
Това каква връзка има с написаното от мен?
Който иска, намира начин, а не си търси оправдания... преодолява зоната си на комфорт в известна степен.
Аз може да не съм на 50+ и да нямам опит с дейтинга в този диапазон, но в социалния кръг имаме познати на около 50, успешно обвързали се отново след развод, така че не пиша теории, както се вменява. Но и нагласата им е коренно различна от това, което чета тук, в по-голямата част.
