Баба ми, лека и пръст, като се женят с дядо ми в продължение на две години не може да задържи плода.
И свекъва и, прабаба ми, я хваща за ръка и я води "в града" на лекар. 40-те години на миналия век. Отиват при светилото и човека прегледал "булката" и питал свекърва й - "Дъщеря ли ти е, или снаха". Прабаба ми попитала "Снаха ми е. Защо ме питаш?". И доктора и казва - "Трудно ще е да забременее. Ако ти беше дъщеря щеше да е по-лесно". "Докторе, кажи какво и има на булката?". "Ами не трябва да работи, не трябва да вдига тежко, не трябва да стои дълго права. Трябва да си почива". И прабаба ми казва - "Това трябваше да ми кажеш, не глупавите въпроси за дъщеря ли е, снаха ли е". Баба ми след това има 4 деца. Две оцеляват, две си заминават още като бебета. Но свекърва й не е позволила на никой да й даде един стол да премести, или едно дърво да сложи в печката.
Има хора и хора. Има свекърви и свекърви.