“Мамин син”

Като прочетох това „струваш ми се болен” и ми стана смешно, защото ми напомни случка.
Моята свекърва казва „да не би да си болен” на ММ, когато откаже да яде, което се случва често, просто той яде, когато е много гладен и хапва по малко. Тя обаче си втълпява, че му има нещо и през пет минути - „защо не се облечеш, сигурно ти е студено, да ти направя чай”, на които той казва „не, остави ме”, обаче от нейна страна не се спира…
Изглежда ми много смешно отстрани и се чудя дали и аз така бих дундуркала сина си, ако имах такъв. Надявам се не, а ако го направя, то да има някой, който да ми се скара, понеже е абсурдно.
И да, напълно съм съгласна с Лъвица, че родителите трябва да оставят децата си да пораснат, но май все по-рядко така се случва.

Ама, Римона, той и за жените каза нещо..

Как може такива неща ( което твоято свекърва казва) да те впечатляват? Това е толкова безобидно, че даже не бих го и отчела сигурно.

Допълвам:

Баба ми всеки път като ми се обажсаше ме питаше дали ям, дали се обличам, дали се пазя и т.н. Баща ми също. Присъствала съм на идентични разговори между мои приятели и родителите им. Не го намирам за абсурдно. Отговарям бързо, бързо или пусна мухата, че обожавам да гладувам и да ми е студено и се приключва.

Дайте като навършим 18 години и чрез държавен вестник да скъсаме фамилните връзки! 😃

Сетих се за него, като прочетох израза.
По принцип сигурно е признак на загриженост.

Мамините синчета са в емоционално инцестна връзка с майка си.
Изобщо не става дума за яж и облечи се.
Не видях също така сценария на низвергнатите мамини синчета, чиято майка е студена, но и ги прикотква понякога и те цял живот се въртят около полата ѝ, да се засвидетелстват и да отвоюват внимание.
По мои наблюдения, когато се превърнат в ергени, започват едни подробности - и сега купих на мама еди- коет си питие, че тя го обича, сега ще водя мама на фризьор да я боядисат, 5 седмици се търси парфюм за мама.
Гледала съм няколко такива от първия ред и добре, че нямат приятелки.

Болна е връзката, ако дъщерята е привързана към баща си прекалено много. Не към майка си. Фройд добре го е описал. Затова има двоен стандарт м/у мамино синче и мамина щерка. При щерката е инфантилизъм и невъзможност да се справя сама с живота, при синчето е опит за 'жената в живота му'. Нейните капризи, нейното мнение, нейните нужди, нейните празници и т.н.
Досега не съм чула нечия майка на щерка да си измисля болежки и да всмуква дъщеря си точно когато двойката се наслаждава на някакъв момент/период/почивка. Мъжки майки, които играят тия номерца- бол обаче.

Не си чула, защото прага на чувствителност и чувството за собственост при мъжете е една идея по - притъпено.

Не са много мъжете, които ще мрънкат, че жена им си говори с майка си, че и търси съвети и т.н. Бас ловя, че на 50-70% изобщо не им пука.

Не са много мъжете, които ще гледат тъща си в ръцете когато гледа, храни децата им и т.н.

Ако мъжката майка и е лошо - симулира. Ако на женската майка и е лошо - лошо и е.

Ако майката на момата звъни всеки ден да пита здрава ли е момата и децата - загриженост. Ако го прави мъжката - обсебва го….

Не са само майките, ами и очакванията и отношението към тях.

Колкото до притесненията на майките за здравето на синковците, вероятно и за дъщерите се притесняват така. Колкото и да пускаме децата и да са самостоятелни, ако иде реч за здраве, са ни деца докато дишаме. За моето здраве знам, че само майка ми ще даде всичко, нищо, че съм на 40. И ако съм болна ми звъни по 4 пъти на ден. Вдигам и се обяснявам, защото знам как се притеснява майка за детето си. По същия начин давам и обяснения на майката на ММ

А не може ли да не съм чула просто защото не е така. Няма такъв вариант
Нека всеки сподели наблюденията си. Моите са такива.

Де ги намирате тези мъже, които следят жена им колко пъти звъни на майка си или да седнат по мъжки (я с колеги, я на по бира) да мрънкат, че тъщата искала щерка и да я заведе на лекар идея нямам. (Това си е типично женска работа. От там идва и чуването на разни неща за живота на хората)

Обаче, се сещам за един смелчага, който се оплака във форума, че тъща му, купила чаши без да го пита. Аз лично умрях от смях.

Напротив, майки и на момичета, и на момчета могат да изпаднат в самосъжаление и да търсят внимание чрез болежки. Лично съм свидетел и потрпевш и проявявам разбиране към жена, изгубила съпруга си, а децата заети със своите деца и своя живот. И номерът с привличане на внимание се прави и на дъщеря, и на син, на снаха и прочие. Не съм видяла да се прави на зет, в интерес на истината, но на внуци - да.
До човека е, не до пола на детето.
Играе се театър на по-високо ниво от Народния. Но може да е безобидно, да е желание за повече контакт, за да се увери, че още е обичана от някого и че не е съвсем ненужна, след като е стара.
След като й трябва внимание, дайте й го това внимание, не се знае колко ще живее тази жена.

А ако е коз, за да накара сина / дъщерята да се върти около нея като планета около Слънцето във вреда на собственото им семейство, партньор и тежко увреждайки правото им на личен живот - тия "дечица" глави нямат ли, чувствителност нямат ли, за да забележат и ограничат попълзновенията...

Винаги съм смятала, че симулирането на заболяване се е ползвало и преди, а не само когато детето е създало семейство. Дали за внимание, дали от хипохондрия, дали по друга причина. Смятам и, че не е атака към половинката на детето, а просто е заучено поведение.
В тези моменти няма място за сръдни и хлипане, а се търси решение. Не да тропаме с крак “тегли една на майка си”, ами да търсим начин да и помогнем да разбере, че така не става. То детето и е отраснало с тези симулирани заболявания/хипохондрия и т.н. За него/нея са нормално явление.

Че има кукувици, които изискват от децата си едва ли не подчинение и отглеждане, има. Но масово не е така.

Даже не си представям защо бих се лепнала за семействата на децата си и то за децата си, ами не за внуците (ако ми дават да ги гледам де). Значи гледам го аз 18-20години и после пак държа да го отглеждам още толкоз. Еми не. После почивка, айляк, разходки и харч на парите, защото и аз съм човек.

Аз съм наблюдавала от първа ръка случай на мамина дъщеря - силна привързаност, обожествяване на майката, надъхване срещу мъжа, който никога не е достатъчно добър, налагане на общата с майката воля.

Аз свидетел на повече такива ситуации, отколкото обратните. В родата ми има такива семейства. Мамини синове нямаме като се замисля. Преди няма и месец гледах сцена "тъща" поставя на място зет си, да не му знае устата пред хора. Много нормално се прие. На мен ми беше неприятно за слушатне и гледане. Жена му грам не и направи впечатление. Ако обаче неговата майка се беше държала така с нея, щеше да има война.

И преди съм писала, че бащата на голямото ми дете беше здраво залепен за майка си, докато бяхме женени. То обзавеждането ми избираше майка му, цевятата ми носеше и държеше да ги гледам, самонастаняваше се у нас. На всеки празник трябваше да сме при нея, защото "тя баба ли била или лукова глава". На Нова година ставаш от масата с приятели в 00:30 и при бабата. Важните финансови решения не се обсъждаха с мен, а с техните и т.н. Еми, трудно беше за изтрайване. Както и да го погледнеш "мамин син". Еми хубаво, ама със следваща партньорка нямаше помен от това. Пуснал се е. Не съм се чудила много защо. Ясно беше. Просто тогава е бил готов да се пусне. Майката е същата, синковеца се е пуснал.

Аналогично ММ беше описан като мамин син, преди да се вземем. Еми от 12 години тоз мамин син не се е показал още. Да, има здрава връзка с майка си. Уважавам тази връзка, защото съм майка и я разбирам. Но нито веднъж не е имало намеса за семейни решения, гледане на деца и т.н. Т.е. той е син на майка си и мой съпруг, без в нито един момент да е имало помен от "мамин син". Просто той също се е пуснал.

Абе, майките колко дъщери са развели, щото той е не знам какъв.  Колежката хем 2 деца имаше и все не беше достоен той, ма кога реши да се развежда той - що така. Ми щото му писна (майката също беше колежка, та лично съм чувала).
Вярно, че като цяло внимават майките на момичета, че да не я "оставят" щерката, ама всякакви има.

Има, има. Моя приятелка майка й я разведе. Всяко нещо, като се обсъжда с майката, се взимат общи решения - формира се едно "наше" мнение. Ако има мааалко дистанция от тази майка, "нашето" мнение ще се формира в младото семейство.

Тръгнат ли други хора да се месят в една връзка, без значение свекърва, тъща, чинка, стринка - нещата не са на добре.
Колкото по-далече, толкова по-добре и пак си зависи от родата. Но понякога не е възможно да си много далече. То затова са двама, не 3,4, 5 или цялата рода. Да почне да ти се меси за деца, за обзавеждане и подобни, не мерси. Всеки има право на мнение, да си го казва, но да не налага.
 Като цяло българската майка не пуска синчето, дори да се задоми. Ще го разкъсат с жената, такова е. Има такива, дето ако има как и между двамата да легнат.Или синчето си води жена в стаята, понеже е нормално до 40 да живее с мама и мама се върти и влиза в стаята 10 пъти или търпи по коридора да слухти.

Все попадам на мамини синчета,колкото съм самостоятелна -толкова намирам все привързани към майките си мъже.
Такъв случай разби брака ми ,който продължи 10 години,след което се срещах с мъж ,тогава на около 36 години,който живее все още с майка си-тя разведена.
След като се разведох се изнесох на квартира,защото не исках да тежа на нашите ,а и вече бях свикнала да съм самостоятелна,новият момък дойде при мен да живее ,тъй като отказах да живея с майка му,тя звънеше всяка вечер,как можел той да излиза с разведена жена,имал такава сериозна професия/военен/,всяка вечер звънене и скандали,на което той не отговаряше нищо,само ревеше...
Реших че тоя цирк повече няма да го играя ,събрах му багажа и при мама,след 30 мин тя ми звъня да ми каже ,че искал да се самоубива-значи хем искаш да не е при мен ,хем не искаш при теб ...
Проблемът бил ,че не съм искала да живея с нея
Този човек и до ден днешен е сам,няма и приятели