Въпросът ми е следният - това може ли да се разгледа като повод за протест и ако да, срещу кого и срещу какво би следвало да бъде насочен той? Срещу убийците на пътя, които карат безнаказано всеки изминал ден? Срещу маргинализираните групи, организирани на етнически принцип, които шетат из провинцията и трепят не по-малко безнаказано? Срещу политиците ни, които нехаят за подобни събития и гледат да си им вървят заплатите? Или най-добре по стар наш обичай да си кротуваме и да оставим нещата да се случат спонтанно?
Точно това едва ли е повод за протест срещу "убийците на пътя", защото нямаме данни камионът да е карал бързо, а пише, че детето е скочило внезапно на платното. Та вината е най-малко на шофьора и много повече на пияните безхаберни родители, чието нехайство е допринесло за нещастието. А детето, ми то си е дете, не може да му се търси вина, родителите са отговорни за него.
Виж, срещу въпросните мургави събратя, които имат само привилегии и закон не ги лови, поводът е идеален. Ама не е политкоректен и няма как да се бунтуваме срещу етнос.
Най-добре срещу политиците, които могат да стъпят на врата на маргиналите много лесно - с нулева толерантност към деянията, не към етноса. Глоби, затвори, конфискации, отнемане на деца за провинения, не за етнос. А ако случайно ударените са най-вече цигани това ще е съвпадение. Но не искат, защото циганите са електорат.
И още по-голяма вина имат политиците, защото на практика са забранили всякаква реална самозащита, като са обявили защитата на населението за монопол на полицията и прокуратурата. Обаче монополистът не си гледа работата и клетият малък човек е прецакан отвсякъде.
