Нямам отговор еднозначен защо се раждаме, какъв е смисъла на един човешки живот. Знам обаче, че съм жива, че ме има, че не съм сама и просто трябва да извървя земния си път. Чрез вярята хората се справят по-добре, ако имаш шанса да прозреш и някой простички истини без да ги преекспонираш и без да задълбаваш към бездънното може да стане и лесно. Разбира се трябва да се полага и усилие, нищо не идва даром.
Мама Нана, питаше ме преди и за "моите прозрения" за смисъла на живота. Мнението ми ще е синтез от отговорите на няколко души тук, защото малко или много християните имат почти сходни виждания за нещата, но са ги преживели по различен начин. Мисля gerik пишеше за Бог като за наш Баща и да така е, защото Той ни е създал. Ами да се замислим тогава ние защо раждаме деца, какъв е смисълът? Това са въпроси, които едва ли майките тук си задават преди да решат да имат дете, поне аз не съм. Животът е дар наистина, възможност да избираш, да създаваш, да преодоляваш трудности (има някаква сладост във всичко това) да управляваш каквото ти е било поверено....смисълът му е в общуването с Бог и другите, проявата на обич, да се опитаме да използваме всяка възможност да показваме най-доброто, което Господ е вложил в нас. Бог е изразил своята любов към нас като ни е създал и Той иска да се грижи за нас, Той копнее за нашето присъствие, не защото има нужда от него сам по себе си, а защото ни обича (иначе отдавна да ни е изтребил от лицето на земята). От тази Негова любов произлиза и планът Му за спасение. Вечният живот не е самоцел, както са писали и други, всички души са безсмъртни, но някои няма да бъдат в Божието присъствие, а "отвън" (както Христос сам споменава, "където ще е плач и скърцане със зъби"). Кой истински любящ баща би искал децата му да са далеч от него?Бог със сигурност не иска това и се опитва всячески да ни привлече към Себе Си. Всичко е защото ни обича и волята Му е всеки човек да бъде в присъствието Му след физическата смърт. Какви са нашите желания и стремежи обаче е съвсем друга тема...
. 
Съгласна съм с теб и аз така го разбирам...Бог е тихичият НИ вътрешен глас които ни показва верния път и истината....е
...бодването в сърцето.... 
Не е ли точно така? Работата е там, че без отклоняване и корекция просто няма ход. Затова и пълно съвършенство, пълна хармония няма в живота - има, ако няма живот, динамика - тогава всичко би се прибрало в Бог, но пък няма да го има отделното изживяване, поради което сме инстанциирани ние тук