Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

Здравей, РЕНИ!
А с какво го "виждат" това като в този момент не им работи ни мозъкът, ни сърцето?
Споровете са били, докато се установи в кой точно момент те "халюцинират" така точно действителността.
Четох някъде, че има случка, която е уточнила този момент.
Може и да е измислица, разбира се.
После ще ви предложа и статийка за най-големите "научни" измами през последно време.
Но и за отделянето на душата ще дам отправки. Не вярвам на всичко в интернет, да знаете. Но не ми пречи да си разсъждавам върху него.
Рени, а кой доказа това халюциниране научно?
 

Доста се писа преди време за научните измами по света.
В един момен на човек му се струва, че не можем да сме сигурни в каквото и да било.
Тук ви копирам малко инфо от една класация, която бродеше по научните блогове до неотдавна.
Любопитна е:


1. Мистерията на Пилтдаунския човек
Фалшификацията от Пилтдаун - разкрита точно преди 50 години - не е нито най-голямата, нито най-глупавата научна измама в историята, но вероятно още дълго ще остане най-известната.
“Еоантропус доусъни”, или Пилтдаунският човек, бе открит от Чарлс Доусън през 1912 година в погребална могила край селцето Пилтдаун, графство Съсекс. В продължение на 40 години този череп с високо чело и издадена челюст лежа изложен в Кралския природонаучен музей като илюстрация на “липсващата връзка” между приматите и хомо сапиенс.
На 21 ноември 1953 обаче учените го провъзгласиха за груб фалшификат, комбинация от черепа на съвременен човек и челюстта на орангутан…. Палеонтолозите посиняха от срам, а любителите на конспиративни теории пощуряха от възторг и цели пет десетилетия стоварваха върху най-различни хора вината за измамата.
Между “обвинените” бяха прочутият философ-йезуит Пиер Теяр дьо Шарден и Артър Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс.
“Пилтдаун и досега си остава мистерия: не знаем кой, как и защо го е направил, обяснява Крис Стрингър, завеждащ антропологическия сектор в Природонаучния музей. И напомня, че днес търговията с фалшиви фосили е изключително доходен бизнес - парче кост от “праисторически” човек може да стигне до 1000 долара на пазара.

2. Удивителното племе Тасадай
През 1971 Мануел Елисалде, министър от филипинското правителство, откри малко племе от каменната епоха, обитаващо в пълна изолация остров Минданао. Тези хора, наречени тасадай, говореха странен език, използваха само каменни инструменти, живееха в пещери, а облеклото им се състоеше единствено от листа. Световната преса ги превърна в емблема на невинността, в последните оцелели обитатели на Изгубения рай.
Нещастните диваци окупираха водещите заглавия, за тях бе написан бестселър, “Нешънъл джиографик” направи специален филм, а авиолегендата Чарлс Линдберг и кинозвездата Джина Лолобриджида ги посетиха лично. Веднага след това обаче президентът Маркос обяви териториите на племето за резерват и забрани всякакви визити.
Чак след смъртта му през 1986 двама журналисти проникнаха в района и установиха, че племето тасадай живее в нормални къщи, търгува с пушено месо, облича се с джинси “Левис” и говори един съвсем разбираем филипински диалект. Хорицата признаха, че направили целия цирк с пещерите по настояване на Елисалде. Самият министър напусна страната през 1983, като прибра милиони долари от фондацията, основана в подкрепа на “пещерните хора”.
3. Житните кръгове
През 70-те години те се появяваха масово по нивята на Англия, както и по първите страници на вестниците. Идеално симетричните кръгове от стъпкано жито бяха тълкувани как ли не: като резултат от минаването на странно торнадо, от геомагнитното поле на Земята, от тайнствени религиозни обреди и дори от намесата на извънземни цивилизации. Това продължи до 1991, когато двама измамници си признаха, че правели кръговете за собствено забавление, и показаха инструментите, които са използвали.

4. Големият IQ-скандал
Сър Сирил Бърт, професор по психология от Лондонския университет, удиви света, като изследва двойки близнаци и установи, че коефициентът на интелигентност (IQ) не зависи от наследствеността. Това бе най-всеобхватното проучване от този род в историята и донесе на автора си рицарско звание. По негов метод бяха преобразувани приемните изпити за английските училища.
Толкова по-силен бе шокът, когато след смъртта му през 1971 се оказа, че професорът чисто и просто е фалшифицирал изследванията си. Измислени се оказаха не само анкетираните, но дори и сътрудниците, които Бърт споменава в своите трудове. А спорът доколко интелигентността зависи от гените си остава открит и до ден-днешен.

5. Засрамените лаборанти на “Бел”
Ян Хенрик Шьон, обещаващ млад изследовател в знаменитите лаборатории “Бел” в Ню Йорк, публикува пет сензационни научни статии в “Нейчър” и още седем в “Сайънс”. Оценките бяха, че е открил нов път в света на електрониката. Нещо повече - от младия гений се очакваха още по-епохални открития.
Едва през 2002, след четири години слава, Шьон бе уличен, че си е измислил повечето от резултатите. За пръв път в историята си реномираното списание “Нейчър” трябваше да се извини на читателите си. “Признавам, че допуснах различни грешки в научната си работа, за което искрено съжалявам”, коментира Шьон, който днес е 32-годишен и безработен.

6. Извънземният от Розуел
Вече повече от половин век търсенето на извънземни е фикс-идея на хиляди хора. Но истерията по НЛО достигна небивали висоти, след като няколко телевизионни канала излъчиха разсекретени кадри, показващи аутопсията на извънземно същество. Съобщиха, че то е загинало при катастрофа на летяща чиния над Розуел, щата Ню Мексико.
Чак през 1995 Американският комитет за проучване на паранормалните съобщения обяви, че работата е нагласена. Бе опровергано всичко - възрастта на филма, твърденията, че операторът е бил военен, травмите на извънземния. “Записът носи всички белези на очевиден фалшификат”, гласеше изводът на комитета.

7. Божият подпис
През 1726 Йохан Берингер от Вюрцбург публикувал отпечатъци от фосили, открити от него в околностите на баварския град. Сред тези отпечатъци имало цели гущери с кожата, паяци барабар с мрежите им, птички с перата и очите. Но бисерът на колекцията бил камък с ясно личащите староеврейски букви YHVH - като “Йехова”, Божието име. Берингер заключил, че това е подписът на Твореца върху неговото творение, и написал книга в този дух.
Малко след отпечатването й колеги му признали, че си направили шега с него. Легендата твърди, че откривателят пропилял цялото си състояние в опити да откупи всички бройки от злополучната книга.

8. Нещо от нищо
Автомобилите, които се задвижват с вода, и фузионните генератори, които произвеждат повече енергия, отколкото използват, са между любимите теми на псевдоизобретателите.
Съобщения за пробив в тези две области се появяват с влудяваща периодичност. Още през 1813 някой си Чарлз Редхефер натрупал солидна сума с откритото от него перпетуум мобиле. Хиляди нюйоркчани платили по долар, за да видят “изобретението на века”. На пръв поглед машинарията действително се задвижвала съвсем сама. Магията била развалена от някакъв скептик, който откъртил една от дъските на подиума и видял под нея ремък, чрез който един старец въртял машинарията от съседната стая.
Но мечтата е още жива. Пред 1994 Си Би Ес излъчи серия репортажи за Джо Нюман и неговата “Машина за енергия”. “Сложете една такава в дома си и ще забравите сметките за електричество”, уверяваше той. Но сметките все така пристигат всеки месец.

9. Съветската пролет на Лисенко
Съветският агроном Трофим Лисенко се прочул през 1929, когато провъзгласил революционната “вернализация”. Замразил и накиснал зимна пшеница, след което я засял редом с лятна. Оказало се, че зимната дава почти два пъти по-добра реколта. Всъщност “вернализацията” се оказала стара хитрост на украинските селяни, а експериментът на Лисенко бил проведен само на едно скромно късче земя в градината на баща му. Въпреки това агрономът твърдял, че подобрените характеристики щели да се предадат и на следващото поколение - все едно родители, които се занимават с вдигане на тежести, да очакват детето им да се роди с големи бицепси. Това научно схващане и досега носи името “лисенковщина”.
На Сталин обаче му допадали енергичните селяни, обещаващи големи успехи, затова Лисенко за дълго време оглавил съветската биологична наука. Едва 12 години след смъртта на диктатора, през 1965, екип от учени се осмелил да изобличи трудовете на Трофим като откровена измама.

10. Българският звезден миг
През 1999 екип от лабораторията “Лорънс Бъркли” в Калифорния, начело с българския физик Виктор Нинов, триумфално съобщи, че след бомбардиране на олово с частици криптон са открити два неизвестни досега химични елемента - съответно номера 116 и 118 в таблицата на Менделеев. “Прескочихме през едно море на нестабилност към остров на стабилност, точно както предсказа теорията още през 70-те”, писа Нинов в авторитетното “Физикъл Ревю”. Държавният секретар на САЩ по енергетиката Бил Ричардсън нарече новината “поразително откритие, което отваря широко вратите към опознаването на атомното ядро”.
През 2002 обаче и двете открития бяха кротко опровергани, а Нинов бе уволнен от лабораторията заради фалшифициране на данни. “Природата е най-добрият тест за откритията, коментира един от директорите на “Лорънс Бъркли”. - За да признаем един експеримент, той трябва да може да бъде повторен.”

Lilqna,
Зачеването на Христос е най-лесно обяснимото от научна гледна точка.
Виж клонирането, генното модифициране. Може да има всякакви напълно реални обяснения.
Въпросът обаче не беше ли "Кое ме кара да вярвам?" (или не).
Според мен възможни отговори могат да бъдат:
1. Светите писания ми обясняват смисъла на живота - произхода, същността му.
(Това е най-трудно доказуемото твърдение)
2. Вярата ми се дължи на това, че единствено с нея светът може да оцелее, защото тя каконизира добродетели.
3. Вярвам, защото науката все по-ясно обяснява необясними преди неща, следователно един ден ще може да докаже и чудото на възкресението, както и всички останали чудеса, описани в Библията.
4. Вярвам, защото ме е страх от смъртта, а Библията ми предлага вечен живот.

Може и още.

За невярващите аргументът най-често е един – „Няма доказателства”.
Второто е – „При липсата на доказателства не приемам императиви и сляпо подчинение на вероятни всесилни разпоредници с единствения ми живот”.
Може и трето – „Не вярвам, защото тези, които са се превърнали в институщия за убеждаване на хората, че трябва да вярват, сами не ми изглеждат вярващи”.

Иначе вярващите пишещи тук заслужават искрено уважение за изключително доброто си познание на Библията и коректното й тълкуване.
Напълно съм съгласна с раздразнението им от всякакви фриволни "тълкувания" и цялата мешена скара, която много често ни се предлага от уж вярващи, а непознаващи истинското христово учение хора.
Най-лошото при тях е, че заблуждават тези, които биха искали да получат коректна информация за принципите на автентичното християнство.

Дори само зачеването инвитро е напълно непорочно.
И можеш да си останеш девствена.
(Иначе, извън темата - можеш да си останеш девствена дори, когато изобщо не си непорочна. Нали знаеш навремето що чаршафи са развявали след първата брачна нощ. Имало е и съвсем девствени до въпросната нощ, пък на чаршафа - нищо. Повтарям - последното е извън темата. Непорочна не значи девствена.)

Дева Мария е заченала непорочно.
Но нали все пък е имала съпруг, от когото не е можела да има деца.
Сигурна съм, че има кой тук да припомни как точно е историята.

Ето какво съм чела аз:
 
Св. Лука по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисуса Христа:

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." Лука 1:26-28

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край." Пресвета Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий."

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7Л14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа - отговорила тя на Елисаветиното приветствие - и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."

"Днес е началото на нашето спасение - възпява св. Църква - и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!"

"...Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени..."
"...Силният ми стори велико нещо..."

Ами май не се обясняват всички детайли.
Ама то и при зачеването в епруветка не е нужно да знаеш на какви обороти центрофугилат семенната течност от мъжа, но пък знаеш, че не ставя в спалнята му.


Щом искаш пълно описание на някакъв пример на непорочно зачатие ето:

Това е техника за оплождане на човешки яйцеклетки извън организма.

Първият етап на метода "ин витро" е вземането в определен момент на зрели яйцеклетки от организма на жената, чрез специален метод на всмукване под ултразвуков контрол, без дори да е необходима обща упойка.

По време на втория етап зрялото човешко яйце, което прилича на бледосиво облаче с диаметър около 5 мм. /поради заобикалящите го хиляди клетки/, се оценява за степен на зрялост и известно време се култивира в лабораторни условия за доузряване. Към яйцеклетките се добавят предварително обработени чрез центрофугиране мъжки полови клетки.
След около 24 часа под микроскоп се преценява дали оплождането е протекло нормално и ако това е така, оплодената яйцеклетка се прехвърля в прясна среда за по-нататъшно деление на 2, 3, 4 и т.н. клетки.

Връщането на зародиша в маточната кухина е последния етап.

Това става така: при положение, че делението на клетките в зародиша протича нормално, той се прехвърля от средата за изкуствено култивиране в специален катетър. За броени минути катетърът се въвежда в маточната кухина на пациентката и зародишът се оставя в нея. За да се повиши шансът за успех, в жената се инжектират най-често 3 / или дори 4 зародиша/, макар че най-често само един продължава по-нататъшното си развитие.

Аз не знам какъв е бил "методът" на при Мериам, но със сигурност един по-висш разум би могъл да знае това, което в Медицинска академия са знаели още през 1975 г. Поне това.

Не мога да си го представя чрез вакуум и катетър, но си представям, че може да стане без полов акт при девствена жена.