Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

Напротив, всичко това е много интересно и съм чела подобни неща преди време.А всъщност и Библията изобилства с математика.И защо не-ако Бог е съвършен, какво пречи да е изчислил/смешно ми звучи, ама/ всичко перфектно.Дай насам каквото инфо имаш, аз вече разказах за откритието на едни руски учени.Науката по никакъв начин не може да ме стресне и да разклати врата ми в Бог , такъв, какъвто се е изявил на човечеството в Словото Си.Той я е дал такава, че и хората преди  и ние сега да я четем и разбираме.Науката само достига  до неща, които Бог е казал, че са така.Тя не създава законите, само установява, че те действат и ги дефинира за наше улеснение.Има един лаф "Когато учените покорят някой връх там вече ги очакват група богослови."Бог ни обича и това е основното послание, което ни дава чрез Библията и Сина Си.Можел е да ни остави справочник с Менделеевата таблица и то в пълен вариант, всички формули и дефиниции на физичните закони , и какво ли не още.Но Той видимо е решил, че душата е това безценно съкровище, което остава и , което трябва да се спаси от вечната смърт в Ада.На това набляга в Словото си, затова умря на Голгота.
Ние не просто сме мутирали, ами и имаме един непреодолим стремеж към самоунищожение.Дори не е нужно Божието възмездие за да си получим наказанието.Но Той ни обича и не ни оставя, не още, докато всеки един не получи своя шанс.
Роза66, откъде си толкова сигурна, че ти разбираш правилно Бога ?Въобще не те упреквам, имаш право да вярваш във всичко, но да казваш, че тези, които вярват САМО на Библията грешат е много дръзко изказване.
Ако си болен от рак и има само едно лекарство, което ще те излекува, но е горчиво и в невзрачна опаковка,ти ще предпочетеш ли 10 други , които са лъскави и сладки, но само ще ти облекчат болките, без да те излекуват?Нещо такова правят много хора, които четат избирателно, само каквото им допада.Не се заяждам, то си е твое право, а това си е моето  ограничено мнение

За мен е сигурно, че сме сътворени.
(а не „самовъзникнали”)
Че сме продукт на генно инженерство, живеем по програма.
Въпросът е дали ЦЯЛАТА личност е програмирана.
Или само тялото.
Защото в молекулата ДНК връзките са точно като в двоичния код на компютрите, само че там има не само „нули” и „единички”, в биологичната матрица връзките стават в четири „точки” винаги две по две.
Вече се знае доста за същността и механизма, по който се предава целия код при всяко делене на всяка, ама всяка жива човешка клетка. Какво правят информационната и транспортираща РНК, как точно РНК копира информацията от ДНК, как я  транспортира и после – как се синтезира новата ДНК в новите клетки.
И всичко това указва на тялото как да се самоизгражда, самоподдържа, самооздравява, как да функционира всеки орган. (ДНК е кодираният механизъм на синтез на белтъците, на подреждането на аминокиселините и пр. организация на биоматерията)
Установено е в известна степен и кое точно определя „програмираната клетъчна смърт”, кое пречи на равновесието клетъчна смърт-клетъчно делене, чието нарушаване води до рак (тук споровете между генетици и микробиолози са доста оправдани според мен, май прекалено много се абсолютизира генетичната първооснова на всичко, което се случва с тялото, но това е друга тема).
Въпросът за мен е докъде е стигнала науката по темата за мисленето и паметта.
По въпросите на мозъка. Защото там е заровен отговорът за това има ли душа, отделен компонент на личността ли е тя и безсмъртна ли е или си отива с тялото.
Мозъкът е изучен в огромна степен.
Локализирани са всички негови зони, но пак тези – във връзка с функционирането на тялото – двигателни центрове, зони за асоциативното и аналитичното мислене, емоционалните зони... Много неща. НО ТОВА КАК ЧОВЕК МИСЛИ И ПОМНИ – НЕ.
Не е открит още център на паметта или зона, в която се „складират” спомените. Както няма и център на мисленето.
А за „граничните състояния” и „клиничната смърт” – дали има нещо вярно във „отделянето на душата от тялото” в такива ситуации и после – връщането й отново никак не мога да съм категорична.
„Клиничната смърт” е регистриране с апаратура на липса на мозъчна и сърдечна дейност до 7-8 минути. ЕКГ и ЕЕГ са равни, отчитат липса на дейност на сърцето и мозъка. Има случаи, в които хора точно в такова състояние разказват подробности за събитията, които се случват с тях – кой какво казва, какво прави, къде какво слага – при положение, че човекът си лежи със затворени очи и апаратите показват, че нито сърцето му работи, нито мозъкът.
Аз самата имам представа за това, макар и само от един свой сън.
Сънувах много ясно отделянето на душата от тялото си, усетих цялата нематериалност,
олекване и разтваряне в пространството. Бях момиче, може би към 16-17 годишна, когато го сънувах. Не съм имала нито психически, нито физически терзания по това време, нито съм мислила (нямала съм повод в този момент) по темата за душата – смъртна ли е, безсмъртна ли е, отделя ли се или не... Нищо.
Не знам защо го сънувах.
Ако ви е интересно, ще пусна по-късно отправки за разни любопитни научни наблюдения или открития, които са ми били интересни (от публикациите за първия ДНК компютър още през 2001 – до случаите с „хората без мозък”).

Любопитно ми е най-вече това.
Значи – сътворени сме.
Но защо.
Създателят нужда ли е имал?
Или вдъхновение?
Ако е бил решил да ни създава съвършени – ние ли сме се прецакали, както го правим непрекъснато днес на земята, или нещо на него му е попречило – друга воля или „техническа грешка” в собствения експеримент.
И като ни обещава „да се видим отново” и че всичко ще се оправи, ако сме добри, това като обещаното камионче за бебчо ли е, ако си изяде супата?
Може да е напълно искрен, когато обяснява с притчи, послания на пророци и пр. добрите си намерения, но дали само и единствено от него зависи те да се случат.
Дано не е грубо и обидно това „онагледяване”, но все ми се струва, че религията е „образователно-възпитателната” програма на човечеството в детско-юношестката му възраст.

И друго – дали ние носим в себе си абсолютното знание, съвършен мозък, осеян с джъмперчета, които от епоха в епоха се „оттапват” под формата на научни открития. Докато човечеството само се умопостигне.
Или самопознанието на хората се изгражда чрез натрупване - както това става с всеки орган и цялото тяло на нероденото бебе в утробата. А после и навън – в съвсем друга среда – организмът на растящото дете продължава да се променя и укрепва.
Аз лично мисля, че носим абсолютното знание в мозъците си и научното развитие е процес на „спомняне”.

http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=75

Здравей!
Информацията е малко "старичка", но сега се сещам само за един информационен сайт, в който я прочетох малко по-подробно.
Другото са разни специализирани компфоруми, но едва ли там ще ти е интересно.
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=909350

Тук е една статия на руски, която ви препоръчвам заради илюстрациите.
Много са готини.
Може да не я четете, ако сте извън сферата на биотехнологиите, но вижте картинките.
За мен са много ясна илюстрация, че сме дело на един страхотен програмист (според нашите критерии).
Въпросът е, защо ни е сложил джъмперчетата - дори ние да сме се самопрецакали с някакво самонадеяно любопитство относно самите себе си и сами да сме си объркали кодовете, той защо го е допуснал.
www.sciam.ru/2006/4/biotechnology.shtml