А реализацията му зависи от различни фактори във времето и пространството и най-вече от собствената воля. Ако си сигурен в себе си и можеш реално да прецениш и овладееш ситуацията, шанса се превръща в реален резултат, колкото и да е неприемлив за околните или пък да е небогоугоден.
Примерите в живота са безкрайно много.
Бог за вярващите не е средство за получаване на искани неща, един вид вълшебна пръчица. Ако получиш, каквото желаеш или не, ти разбираш защо така е станало. Тук съществува елемента на узряването, Бог може да ни даде всичко, но Той е този, който знае това ли е момента, в който наистина се нуждаем от нещото и дали наистина имаме нужда от него. Понякога човек не е в състояние да прецени реално смисъла на желанията си.
Въобще, общуването с Бога е на доста по-високо ниво, от това да изпитваш своята или нечия друга воля. Да общуваш с Бог е преживяване, което те пречиства, прави те по-мъдър, всяка една крачка с Него е крачка по-нагоре, от това което си до момента.
За мен, ако човек не може сам да прецени смисъла на желанията си, значи не само не знае какво иска, но и не може елементарно да разсъждава. Не мога да се съглася, че някой друг трябва да "определя" желанията ми.
Как ще направиш крачка нагоре, след като сам не предприемеш тази крачка?
За какво извисяване става въпрос, след като някой друг ще налага своята воля?
Примерите, в които шансът е на твоя страна и въпреки волята ти резултатът е отрицателен, те учат на мъдрост.
А на каква мъдрост те учи Бог, след като той ще "определя" желанията ми? Какво "преживяване", "пречистване" и "мъдрост"

KRIVONDELA, Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.Когато благодариме предварително на Бога за това, което си избираме да изживееме във нашата действителност, ние всъщност приемаме, че то е вече там и се случва ,следователно, ти ще имаш усещането, че Бог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил .Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже "преди да сте помолили Аз съм отвърнал."...
Следователно никога недей умолява.!Цени и бъди благодарен!!Опитай!!-Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулира Богa като инструмент, с който да изиграеме Вселената.
Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти.
Ако казваш "Благодаря ти, Боже, затова и това", като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно то теб и да ти го сътвори.
Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.
""...6ТЕ попита6 как да бъде6 истински благодарен за нещо, което знае6, че го няма?"
-Вяра!!!! "....Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото...."Аз съм казал, че го има; защото СЪм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде."...........
-Дали всяка молитва бива 4ута?
-Нито една молитва(а молитвата не е нищо повече от пламенен израз на това, което е ) не остава без отговор. Всяка молитва(всяка мисъл, всяко изявление, всяко чувство) е творческа. В степента, в която горещо се приема за истина, тя ще се прояви и в изживяването ти.