💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 23/

Несъмнено разходката с Керем Бурсин (Истанбул, 1987) в родния му град е най-близкото нещо до това да си в кожата на божество, слязло за няколко минути от планината Олимп: селфита, автографи, смутени лица, тихи гласове и увереността, че този 36 Годишният актьор вече е неоспорим феномен в страната си. Демонстрацията, че "няма пророк в родината си" не важи за всички. И със сигурност не се отнася за Керем Бурсин. Продуцент, сценарист и модел, и, разбира се, актьор.

Бурсин е домакин на екипа на Vanity Fair на яхта в Босфора и напълно оправдава очакванията ни: той е усмихнат, загорял и много разговорлив.
Керем наскоро участва в първата си реклама като посланик на Turkish Airlines и е една от най-ярките фигури в турската телевизионна индустрия в разцвета й: „Винаги съм искал да бъда актьор от дете и никога не съм имал план Б.. .План Б дойде по-късно, когато не бях сигурен, че ще проработи“, признава той с широка усмивка. Бурсин идва от семейство, което е пропътувало повече мили от Филиас Фог, митичния герой от „Около света за 80 дни“. Бащата на Керем работел в голяма петролна компания, а семейство Бурсин не оставало никъде повече от три години.

Когато настъпи моментът на истината, младият Керем даде да се разбере много ясно какво иска: "Спомням си много добре, че казах на родителите си, че искам да отида в университета, за да направя нещо, свързано с актьорството. Те не го приеха много добре. Мама продължи мълчаливо ме подкрепи и баща ми ми каза дори да не мечтая за това, така че реших да отида при Емерсън в Бостън и им казах, че ще се занимавам с маркетинг, защото имаше страхотна маркетингова програма и план Б действаше. Но всъщност беше обратното (смее се)", казва той. "Родителите ми живееха в Малайзия по това време и реших да се преместя в Лос Анджелис за последната си година в колежа. Майка ми реши да ме посети, карахме и аз й признах, че актьорството ми е приоритет. Тя каза, че мога да опитам, ако почувствам желание, но трябваше да й обещая, че няма да попадна в някой от онези ужасни нискобюджетни филми. Ако искаш да станеш актьор в такива филми, тогава напусни и се занимавай с нещо друго", каза ми тя. След това отидох в Мексико, за да снимам с Роджър Корман (смее се)."
Филмът се казва "Акулосминог", Бурсин играе главната роля, а този филм е заснет от Роджър Корман - кралят на филмите от категория "Б". Въпреки предупрежденията на майка си, Керем не можа да не попадне в мрежата им. „Ако обичате филми, обичате Роджър Корман: Джак Никълсън започна с неговите филми, Рон Хауърд започна с него, Джеймс Камерън започна с него. Всички започнаха с филмите на Роджър Корман“, казва той. След този дебют с един от най-известните продуценти и режисьори в света на киното той решава, че се прибира у дома: Керем Бурсин се завръща в Истанбул.
В Турция и на връщане все още амбициозният галантен актьор намери вече щастливо решен проблем. „Да. Когато започнах да работя в моята страна, имах американски акцент и постоянно ми се говори за това (усмихва се). Но сега съм тук от 11 години и вече мисля на турски. мислиш на английски, забравяш дума и си мислиш: По дяволите. Каква е турската дума за това?" Случи се така, че моят език е много богат и мисля, че трябва да четете много, да го откриете сами, да научите нови думи. Работя върху това от няколко години и ми помага."

Бурсин носи синьо яке от Beymenclub, много модерна марка в Турция. Въпреки че, когато ласкаем вкуса му, той отказва да си припише заслугите за това: „Бих искал да кажа, че това е моят стил, но това не е моя заслуга. Дават ми [стилистите избират] много красиви неща и аз ги слагам На!" той казва.

Главният герой на сериали като "This City Will Follow You" (2017), "The Fab Two" (2018-2019), "Lifeless" (2018) или много известния "Knock on My Door" (2020-2021), е един от крайъгълните камъни на огромния успех на турските сериали по целия свят и има огромен легион от фенове, включително и в нашата страна [Испания], където Бурсин има свой фен клуб.
„Мисля, че първият път, когато осъзнах, че нещо се случва с мен, беше в деня, когато братовчед ми, който живее в Испания, купуваше домакински уреди в магазин и ми каза, че сериалът ми е на много екрани в магазина, на всички Телевизори: „Пич, тук дават твоето шоу“, ми каза той.
Но наистина забелязах, че имам известно влияние върху испаноговорящата публика, когато дойдох на прослушването в Universal в Лос Анджелис. Човекът от охраната на вратата ме погледна и каза: „О, Боже, това си ти“. Той ме видя в едно шоу, където играех боксьор и ме позна (смее се). Казах му: „Ще мина. Току-що дойдох на теста“, а той: „Не, не. Трябва да направим снимка. „Имаше огромна опашка от коли и сигурно са ме помислили за Ал Пачино или нещо подобно (смее се).“

Въпреки това, както и неспирната си слава в Турция, Керем Бурсин изглежда като човек, стъпил на земята, далеч от арогантността, която може да излъчва човек с над 11 милиона последователи в Instagram и който е признат навсякъде.
„Ако искаш, ще ти кажа истината, не мисля много за това. В крайна сметка мисля, че всичко зависи от средата, в която живееш. Семейството ми не се интересува дали съм известен или не, защото за тях аз все още съм момчето, което е живяло в къщата им и което те водят навсякъде със себе си. Казвам: „Да, аз съм на 36 години“ (смее се). Но отношението ми винаги е било същото. Освен това успехът е много неуловимо [илюзорно] нещо, дори успехът да е голям. Винаги идва период, в който не знаеш дали този успех е истински и колко дълго ще продължи. Ако наистина се смятате за крал, тогава много грешите, защото утре можете да си тръгнете, да изчезнете. Затова трябва да се опитваш да поддържаш форма, да бъдеш различен, защото това не е същото като да си президент на голяма компания, обяснява Бурсин. „Успях ли? Мисля, че съм късметлия, но не и че съм успял човек. Доволен съм от това къде се намирам и как стигнах до тук, но никога не се знае дали ще вали дъжд или земетресение. Всъщност ние не знаем нищо. Ако продължа да правя това [да играя], когато съм на 80 години и това е, защото съм избрал да живея живота си по този начин, тогава можете да кажете, че съм успял човек."

За актьор, който работи в собствената си страна, това е почти декларация
намерения, това не е просто удобство или следствие от нещо подобно на мързел.

Вече имах възможност да работя в Америка, но избрах да остана в Турция, за да участвам в сериала Knock on My Door, който мисля, че е популярен в Испания. Избрах да остана тук, защото смятах, че ще бъде важно и ще достигне до много повече хора, ако се направи в моята страна."
Бурсин не забравя какво трябваше да изтърпи в Меката на киното, опитвайки се да изгради кариера зад океана: „Когато живеех в САЩ, непрекъснато ми казваха да си сменя името: „Пич, ти си американец“, настояха те.А аз отговорих: “Аз съм турчин.” Те ме погледнаха и попитаха: “Добре. И какво правихте в Турция?" (Смее се). Беше като риба, която си захапа опашката: не принадлежах никъде."

Истанбул има много ясна представа какво трябва да произведе турската „аудиовизуална вселена“: „Ако говорим за Испания, за броя на актьорите, актрисите, режисьорите или сценаристите, които идват от тази страна… Има повече от 80 милиона души в Турция и не казвам, че тук няма звезди, защото има. Но мисля, че трябва да работим, за да отидем по-далеч. От малък исках да бъда онзи турски актьор, който преодолява границите на страната си. Аз съм Турски и мога да играя, когото си поискам. Не искам да ограничавам кариерата си до определени роли, защото някои хора смятат, че мога да играя само определени роли, така че е страхотно, че турската телевизия се променя: това, което би било невъзможно преди 30 години се случва сега; имаше възможност да се показват турски телевизионни проекти по целия свят, а това означава възможност да работят и да се развиват извън своята страна“, разсъждава той.
Бюрсин е зает със снимките на реклама за Turkish Airlines от няколко седмици. Може да изглежда банално, но според него е било фантастично изживяване: „На първо място, защото компанията е марка, която ни представя много добре и е гордостта на турците от много години.

Разбира се, някои ще си помислят, че това са само думи, но аз мечтаех да направя нещо с Turkish Airlines, с тази световна марка, която винаги е носила престиж и с която можеш да отидеш навсякъде по света.
Второ, снимките отнеха над 40 дни, което е лудост за реклама. Отне повече от месец и половина за две минути и половина, но тези две минути ми позволиха да отида навсякъде, да обясня, че в тази страна има всичко, което сърцето ти желае, че тук можеш да изпиташ всичко. Това е един от най-хубавите моменти в моята кариера и един от проектите, които ми носят най-голяма радост, защото успях да съчетая работата със закъснялото откриване на моята страна. Имаше толкова много места, за които не знаех, така че се забавлявах двойно."
На въпрос защо смята, че е избран да участва в кампания от такъв мащаб (премиерата на рекламата на Turkish Airlines ще бъде този месец), Бюрсин се смее. „Искам да ви кажа, „Защото мина много време. По дяволите“, много важен аспект, защото можете да общувате и да достигнете до много хора. И лицето ми е познато на публиката, както тук, така и в други части на планетата. .В моята глава има смисъл (усмихва се)".

Като истанбулец, за когото пътуването се е превърнало в начин на живот, оформил личността му, Керем казва: „Живял съм в Норвегия, Шотландия, Индонезия, Малайзия, САЩ или Абу Даби и всички тези преживявания са имали много силно влияние върху кой съм. Аз съм сега. Пътуването ме кара да живея заедно в общество с напълно различни хора, да слушам, да разбирам култури, различни от вашите: както в богатите страни, така и в бедните страни. Бил съм на места, които никога не бих познал, ако не за тези постоянни премествания. Баща ми работеше, така че майка ми се опитваше да помага на другите. Тя си сътрудничи с различни доброволчески организации, участваше в техните акции. И тази идея също стана част от моя начин на живот: опитвам се да помагам, защото без значение откъде идваш , какво носиш как се обличаш: все пак ти си човек. Знаеш ли какво е любопитно? Имаше момент, в който мразех да пътувам, но в същото време, движейки се много често, включих бутона за нулиране и имаше нещо много полезно: всеки път, когато си тръгвах, цялото минало се изтриваше и започваше наново. Каквото и да направиш грешно, не го повтаряй (усмихва се).“

Изглежда обаче актьорът се чувства доста добре в Истанбул. "Това е мястото, където съм живял най-дълго и не знам дали ще остана тук завинаги, но знам, че винаги ще бъда тук с единия крак. Вярвам в съдбата, но не и че има само една причина за всичко това, което ни се случва е комбинация от много фактори, които ме доведоха тук.
Защо Истанбул? Защото Истанбул има всичко и сега, когато турците се показват в много страни по света и може би вече сте били тук [буквално и преносно], както е в случая с Ню Йорк. Като говорим за Истанбул, спомняте си Византийската империя, Римската империя... Вижте. Леля ми е много известен екскурзовод в Турция; когато посещават знаменитости като Опра Уинфри или Майкъл Дъглас, тя ги развежда из града. Един ден леля ми каза на една от звездите, че имаме джамия, наречена Новата джамия. Тя е на 600 години“, добави тя. И той отговори: „По дяволите, да, той е много по-стар от Америка (смее се). Истанбул е многопластов град и трябва да го отворите по този начин, слой по слой, слой по слой. Нашата култура е била тук в продължение на много векове, точно на това място."

Време е Бурсин да си тръгва, но първо той иска да говори за красотата на родния си град: „За всеки, който чете това, това е единственото място, където можете да се преместите от Европа в Азия за минути, където можете да се разходите около района на Галата в четири сутринта (както правех, сега ми струва малко повече, защото трябва да спирам да поздравявам много хора), можете да пиете кафе в Пиер Лоти, можете да вечеряте в Пандели, можеш да посетиш Египетския базар, където дядо ми е ходил, чиито стени съдържат много спомени и това място все още е тайна. Истанбул е невъзможно да се открие докрай, дори да идваш там хиляди пъти: винаги има какво да ви предложи“, казва той, почти като на астрално пътешествие из перлите на родината си.
Преди да приключим нашия разговор, един последен въпрос: ако можехте да работите с някого по който и да е проект, кой би бил той?
"Нека да видя. Да видим, харесвам режисурата на Андрю Доминик, филмите му са сложни и прекрасни и винаги са ме очаровали. Това е режисьор, на когото се възхищавам. Но мога ли да избера нещо? Ако мислите мащабно, тогава, по дяволите, бих искал да работя с Мартин Скорсезе! Така: със Скорсезе във всеки проект съм съгласен! (Смее се)."