
Баръш: Как си?
Илгаз: Добре.
Баръш: Аз също, благодаря. Да отидем някъде, ако не си заета?

Илгаз: Нямаш ли планове с някой друг? Не искам да ти провалям плановете. И не си ли на работа?
Баръш: Тц. Напуснах. Не искам да се отдалечавам от къщи. Ще дойдеш ли или не?

Илгаз: Ще дойда, в къщи е толкова скучно.
Баръш: Добре, чудесно. Искам да купя подърък на приятелката си, помогни ми.
Илгаз: За вчера? /видя го вечерта с кутията на Фюсун/. Постоянно ли си разменяте подаръци?

Баръш: Да, защо? Какво става? Размисли ли, няма ли да дойдеш?
Илгаз: Не, не ми пука, ще дойда.
Баръш: Добре, чудесно.
Илгаз: Ще дойда, ще ли взема чантата.
Баръш: Добре, ще се видим на портала.


Илгаз: Да отидем другаде.
Баръш: Този магазин има обикновени дрехи. Искам нещо различно. Каквото никой друг няма да купи. Не защото е скъпо. Искам нещо специално.

Илгаз: Добре, нека погледнем на друго място.
Баръш: Добре.

Илгаз: Много е красиво. Късметлия е човекът, за когото купи този подарък.
Баръш: Аз също мисля че е късметлия, че е моя приятелка. Между другото, много благодаря. Прекара цял ден с мен, мислех, че ще избягаш.

Илгаз: Тя помогна по свой си начин. Но ако я познавах, може би щях да избера нещо друго. Но не я познавам.
Баръш: Да. Ще спреш ли?

Илгаз: Защо?
Баръш: Ще подържиш ли?
Илгаз: Разбира се.

Баръш: Казах ти, че си късметлия.
Илгаз: Това за мен ли е? Това е, цял ден ходих с теб, за да си избера подърък?

Баръш: Добре, какво да правя? Беше ми трудно да рпазбера какво харесваш, какво обичаш. Но да, така се получи, влачих те с мен, съжалявам.


Илгаз: Всъщност, може би си прав. Обикновено не знам какво искам. Но...Това е едно от тях.











