И това е вярно. Преди хората много се страхуваха от нежелана бременност на децата - стигма за момичето, за момчето да не го "върже " някоя. Сега хората се радват на каквито и да е внуци. Обяснявам си го с комплексни фактори - няма обществени нагласи против родените без брак деца, бебета се гледат в пъти по-лесно и не са пречка за кариерно развитие, пък и сега всички си раждат късно децата и родителите им само се молят да доживеят внуци.
- Публикувана: 30 авг. 2023, 12:09 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2023, 11:43 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 150
"..... Но и винаги съм давала да се разбере, че ние сме семейство и ще си помагаме, каквото и да се случи. "
Напълно съм съгласна!, но се чудя на едно противоречие. Тук постоянно се казва, че като се ожени/събере да живее човек с някого, семейството са той, партньорът и техните деца. Родителите стават разширено семейство. Обаче, ако нещо не се получи, родителите пак стават семейство и като такива помагат на "детето"
Странно ми е малко.
Напълно съм съгласна!, но се чудя на едно противоречие. Тук постоянно се казва, че като се ожени/събере да живее човек с някого, семейството са той, партньорът и техните деца. Родителите стават разширено семейство. Обаче, ако нещо не се получи, родителите пак стават семейство и като такива помагат на "детето"
Странно ми е малко.
На теория всичко звучи много добре, на практика.. не съвсем. Тук не коментирам конкретно потребители, не се обръщам към нито една от вас.
Ако тъщата/ свекървата е решила да тръгне на нож, това ще стане. Без значение дали срещу нея е златното момиче или принцът на бял кон. Това е. За брат ми читава жена не се намери, защото майка ми и баща ми не одобриха нито една. Той пък слушаше дословно сателита и сега майка ми реве, че нямала внуци. Ако не беше осуетила бракът му, който той планираше с една дама, щеше вече да има внуци в училищна възраст, даже тийниейджъри. Ама тогава тропаше с крак и гледаше лошо.
Аз пък заживях много рано с мм, от първия месец. Не бях наивна, не съм мислела, че утре се женим, нито, че е последният мъж на света. Не съм го играла малката булка. Обаче знаех, че го обичам, че ще пробваме и че може съжителството и да не се получи. Ей колко пилене беше, колко чудо. Накрая постигнаха едно - от тях съм се отдалечила отдавна, нито им взимам мнението под внимание, нито ги чувствам като семейство. То и много други фактори има, де. Майка ми е свекърва като за пет свекърви, не само за снахите си, а и за мен.
Ако тъщата/ свекървата е решила да тръгне на нож, това ще стане. Без значение дали срещу нея е златното момиче или принцът на бял кон. Това е. За брат ми читава жена не се намери, защото майка ми и баща ми не одобриха нито една. Той пък слушаше дословно сателита и сега майка ми реве, че нямала внуци. Ако не беше осуетила бракът му, който той планираше с една дама, щеше вече да има внуци в училищна възраст, даже тийниейджъри. Ама тогава тропаше с крак и гледаше лошо.
Аз пък заживях много рано с мм, от първия месец. Не бях наивна, не съм мислела, че утре се женим, нито, че е последният мъж на света. Не съм го играла малката булка. Обаче знаех, че го обичам, че ще пробваме и че може съжителството и да не се получи. Ей колко пилене беше, колко чудо. Накрая постигнаха едно - от тях съм се отдалечила отдавна, нито им взимам мнението под внимание, нито ги чувствам като семейство. То и много други фактори има, де. Майка ми е свекърва като за пет свекърви, не само за снахите си, а и за мен.
"..... Но и винаги съм давала да се разбере, че ние сме семейство и ще си помагаме, каквото и да се случи. "
Напълно съм съгласна!, но се чудя на едно противоречие. Тук постоянно се казва, че като се ожени/събере да живее човек с някого, семейството са той, партньорът и техните деца. Родителите стават разширено семейство. Обаче, ако нещо не се получи, родителите пак стават семейство и като такива помагат на "детето"
Странно ми е малко.
Напълно съм съгласна!, но се чудя на едно противоречие. Тук постоянно се казва, че като се ожени/събере да живее човек с някого, семейството са той, партньорът и техните деца. Родителите стават разширено семейство. Обаче, ако нещо не се получи, родителите пак стават семейство и като такива помагат на "детето"
Странно ми е малко.
А ако му се получи на детето и няма нужда от родителите си, а те от него? Много едностранно гледаш
hechicera , в ситуация като описаната от теб , синът носи някакво "наследство" от родителите си, и най-често от майката. С ясното съзнание, че и аз съм майка на син, и съм допускала грешки, си давам сметка,че каквото ние причиним на децата ни ,друг не може. Понякога сме твърде закрилящи, да не би случайно косъм да падне от златните яйца, друг път за тях няма достойна жена. Ако пък намери, то тя задължително трябва да харесва и обича и нас.
Това го казвам обобщено. Не визирам никой, най-малко пък себе си. Но като гледам майките на наборите на сина ми ,как преценЯт всяко едно момиче, завъртяло се около синовете им, как им казват кога с какво да се обличат, пък ги дондуркат, пък по сто пъти по телефона ги чуват -яли ли са, какво са взели на тази или онази лекция....Пък сакън да не вземат да си намерят работа, докато са студенти ....И накрая снахата е зло!
И никак , ама никак не е нужно да одобряваме всеки техен избор. Достатъчно е да е взет с акъл, с техния акъл.
Разширеното семейство аз не го разбирам в смисъла ,в който повечето тук влагат.
Това го казвам обобщено. Не визирам никой, най-малко пък себе си. Но като гледам майките на наборите на сина ми ,как преценЯт всяко едно момиче, завъртяло се около синовете им, как им казват кога с какво да се обличат, пък ги дондуркат, пък по сто пъти по телефона ги чуват -яли ли са, какво са взели на тази или онази лекция....Пък сакън да не вземат да си намерят работа, докато са студенти ....И накрая снахата е зло!
И никак , ама никак не е нужно да одобряваме всеки техен избор. Достатъчно е да е взет с акъл, с техния акъл.
Разширеното семейство аз не го разбирам в смисъла ,в който повечето тук влагат.
Родителите винаги ще са семейство. Просто когато създадем свое, е нормално то да е приоритет. Нищо странно не виждам. Как и колко ще са близки зависи от много фактори. В крайна сметка не се ли радват родителите, че децата им са устроени и имат семейства? Или винаги трябва да са до полата на мама и да слушат нея?
Между "приоритет да е моето семейство" и неглижиране, тотално незачитане на "старите има Балкан разлика. И Опосум и Цвет са чели достатъчно тук, за да хванат за какво говорех.
Карина, разбира се, че ще се радват - нали няма да са вечни тези родители. Сигурно има и идиоти, де. Но те питам - ако се случи нещо с брака ти (пу-пу) и трябва да подкрепят родителите. Кое е с приоритет: ти с нуждите си или техните планове/желания.
Карина, разбира се, че ще се радват - нали няма да са вечни тези родители. Сигурно има и идиоти, де. Но те питам - ако се случи нещо с брака ти (пу-пу) и трябва да подкрепят родителите. Кое е с приоритет: ти с нуждите си или техните планове/желания.
Всеки когато може да помага на другия. Това, че ние (децата) имаме семейство, не значи че забравяме родителите си или няма да им помагаме. Това, че някой или нещо друго е приоритет не означава, че всичко друго е забравено. Просто е на заден план. И сега като майка-за мен детето винаги ще е най-важно. И ще бъда насреща винаги когато то има нужда от мен. Разбрах какво имаш предвид, но просто примера ти не е точен.
Родителите на пораснало "дете" не трябва да си зарязват живота и плановете заради него, освен в случай на терминална и неизлечима болест.
Помага се, но без да се напуска работа, разваля семейство или поема ангажимент до живот.
Едно е да не отидеш на кафе, за да гледаш един път внучето, друго е да го гледаш всеки ден без изключение.
Помага се така, че изпадналото в беда "дете" да не се увиси на шията им завинаги, а да стане самостоятелно.
Ако това не може да стане, обикновено защото самия родител е отгледал грешно това дете, не знам, може би трябва да го метне в реката, пък може и да изплува.
Но ако ще допуска същите грешки и с внуците и ще ги прави негодни да се оправят сами, по-добре да не ги гледа.
Помага се, но без да се напуска работа, разваля семейство или поема ангажимент до живот.
Едно е да не отидеш на кафе, за да гледаш един път внучето, друго е да го гледаш всеки ден без изключение.
Помага се така, че изпадналото в беда "дете" да не се увиси на шията им завинаги, а да стане самостоятелно.
Ако това не може да стане, обикновено защото самия родител е отгледал грешно това дете, не знам, може би трябва да го метне в реката, пък може и да изплува.
Но ако ще допуска същите грешки и с внуците и ще ги прави негодни да се оправят сами, по-добре да не ги гледа.
Именно. Ако някой мой син иска да му гледам детето през уикенда за да ходи да речем за риба с жена си, на ски (ски с малко дете е кошмар), да иде на море без деца - аз може да се съглася, може и да не се съглася, ама по-често няма да се съглася, защото аз моите деца съм ги отгледала. ОБАЧЕ бих била пълен изрод ако откажа да гледам внук, когато майка му/баща му е в болница. Има си приоритети. Във форсмажорна ситуация ще гледам внуците за уикенда, седмицата, месеца или години.