С какво ви дразнят свекървите? – 150

Мъжлето не може да живее в апартамент и затова жена му ще търпи ексцесиите на майка му. Класика! И проблема е с мъжа, не със свекървата. Тя си приема явно цялата къща като своя. Дали е права или не, не е в това въпросът.

Не,заради бебето ,а и се скубеше адски много,аз и досега чистя още космаци..Пък и заради самото куче -бях казала на ММ,че при наличие на двор да се тъпче 40кг кучак вътре е доста зле за животното,сега си е супер на двора

Мдааа, тук проблемът е като моя от преди 12-13 години... Т.е. мъжа.

Проблемът с месещи се, токсични и зли свекърви ВИНАГИ е основно със сина. Има решение на това, но трябва да сте готови на всякакъв развой, ако ме разбирате. Начинът е тотално спиране на комуникация на снахата /само на снахата /със свекървата/свекъра. И мъжът следва да е съгласен с това. Защото ако не е, вече следват други последици и всяка снаха трябва да си прецени какво може да понесе, кое й е по-важно и докъде може да стигне.
Казвам го от опит. Аз преди вече повече от 8 години прекратих всякаква комуникация със свекър ми, всякаква. Казах на мъжа ми, че повече няма да търпя и да си тровя нервите и баща му не искам нито да го чувам, нито да го виждам. Нямам проблем синът му и внучката да си комуникират с него, но мен да не ме занимава. Имах мнооооого основателна причина да прибягна до това и мъжът ми беше напълно наясно с това. Обясних му спокойно, че за мен е неприемливо, недопустимо и невъзможно вече да общувам с баща му и ако иска да ми се сърди, отказвам да го правя. Мъжът ми прие моето решение. Дали му е било кофти? Със сигурност. Но и на мен не ми беше хубаво от  отношението на родителя му. Бях готова, обаче, ако мъжът ми не уважи желанието ми и продължи да настоява да се правим на голямо и щастливо семейство, да го освободя от присъствието си. След като не уважава моите чувства и е склонен да жертва психиката и нервите ми, за да угоди на баща си или собствения си егоизъм, значи няма какво да правя с този човек. И му го заявих директно и съвсем спокойно. Да, крайно е. Ама и аз пък не съм се намерила на пътя, че някакъв психопат да ми трови живота и аз да седя и търпя. Няма как да стане тая просто.
Та така, решение има, не винаги е лесно, но има.

Това все едно аз съм го писала. Особено маркираното, но не само то.

Да, спомням си, че и ти си имала проблеми със свекъра и си прекратила контакт. Това е най-доброто, което може да се направи в такива ситуации. Но и мъжът следва да си е на мястото. Ако обича и уважава жена си, ще се съобрази с нея по този въпрос. Говорим при обективни причини и обстоятелства, които налагат такава крайна мярка. 
Аз съм склонна да си затворя очите за някакви дреболии, ако не ми допада човека, но не ми е направил нищо лошо и се държи нормално, все ще го изтърпя за една вечеря/обяд, някой празник. Както и правех в началото. Не го харесвах изобщо, виждах го що за стока е, но докато с мен се държеше добре и не създаваше проблеми, си пусках покрай ушите дребнотиите. Свеждах контактите до приемлив за мен обем, за времето прекарано с тях си общувах основно със свекървата, която пък за сметка на него, е направо златна и така. Но като започна свекърът да прекалява и да ескалира всеки път отношението му и след един конкретен случай, просто казах баста и толкоз. Критичен беше моментът, защото въпреки, че мъжът ми беше зад мен в решението ми, след известна напоителна манипулация от страна на баща му, който използва майка му за целта, а ние знаехме, че нея си я тормози психически, взе да дава заден. Тогава се наложи да му обясня, че при това положение не ми остава друг вариант, освен да се разведем. Точно болднатия текст му обясних много напоително и просто му съобщих решението си за развод. Е, не се разведохме 😁

При мен свекърът ми използваше двете сестри на свекърва ми. Бяха решили, че на мен като жена ми идва отвътре да бъда послушна и нямам смелостта да кажа "не". Особено при такава двойна атака

П.П. Писала съм, но за тези, които не знаят – драмата беше, че свекърът ми беше решил, че трябва да живеем при тях, а аз имах различна идея и отказах.

Ужас! А моят не използваше свекървата по този начин. Просто я тормозеше още повече. Синът им също беше прекратил контакт с баща си, по негово си желание след въпросната случка. И онзи направо побърка жена си и тя в отчаянието си се примоли на сина си да се сдобрят. И той го направи. Ама това отвори вратата на манипулатора и на всяка среща е било яко наливане срещу мен. Тогава само го подозирах, защото мъжът ми не ми разказваше за тия неща. Но аз го усещах от промяната в поведението му. След години чак ми призна какво е било. Слава богу, преди 4 години успяхме да отървем и свекървата от психопата. Купихме й жилище и сега си живее сама, спокойна и щастлива е жената, мъжът ми също. Продължава да общува с баща си, ама вече онзи като се о*ере, мъжът ми го реже яко и за известно време спира да се занимава с него. Държи му влага някакъв период и пак почва. Но тук вече, мъжът ми си решава как да процедира. Не му се меся, не му дудна какъв е баща му и прочее. Изобщо не коментирам нищо. В редките случаи, когато реши да сподели, ако му дотежи, просто го изслушвам, успокоявам и напомням, че той ще реши как да постъпи, аз съм зад него. Това е начинът. Няма смисъл да наливам масло в огъня и да плюя по баща му, той си го знае колко струва.

Ъхъ,вярно е..Нашите вече втора година ме гледат странно ,комшии и колеги как съм си зарязала апартамента и съм се съгласила да зарежа всичко и да се нанеса в ММ и да му родя дете на 39г..
ММ не може да живее в апартамент -бил на висок етаж и е само 60кв.м ...
Направих големи компромиси в името на любовта ,защото го обичам много и той мен и децата ...
В интерес на истината нищо не ми липсва и не  ми трябва ....свеки е работа на ММ -той я контролира и съм му благодарна,че не допуска прекрачването на тънкия лед...

Теди, хубаво е че мъжът ти те разбира и поставя граници на майка си. Сигурно има много качества, за да си с него. Факт е и е тъжно, че в такива случаи обикновено жените правят компромис и с местоживеенето и с отстъпките, а много от мъжете си свиркат, на тях си им е добре и не искат да си развалят спокойствието с вземане на страна. Но който както си го направи. Все пак не сме малки деца, няма кой да ни защити по-добре от нас самите.

Колкото и да обичам мъжа си, ако му хрумне налудничавата идея да си зарежем апартамента и да ходим да живеем в една къща с родители (дори без значение дали свекъри, дали моите родители), ще спре да ми бъде мъж. Не можел бил в апартамент - лиготии.

+100, както се казва.
Не можели те, дрън-дрън. Умишлено бъркат "не искам" с "не мога" 😉 Така им е по-удобно. А и реално нямат истинска идея какво е да живееш в къща, когато трябва и да я обслужваш. Защото те си живеят там, ама друг/и я стопанисват реално, та някои мъже много романтични мисли имат за живота в къща.
Аз съм израснала в къща-прогимназия. Без други семейства, само нашите и родителите на майка ми. Ми хубаво е да седна да си пия кафето на двора, да зяпам цветната градинка, която майка ми поддържа и да си ходя на плаж, пък после да се опна на горния етаж на тихо. Ама дотам. Знам мнооооого добре от първа ръка как се поддържа това нещо да е във вид да ти е хубаво там и изобщо да функционира. Не, благодаря! А, знам и какво е да се живее с едните родители. За мен бяха баба и дядо, ама за баща ми - тъстове. Дядо беше голям чешит, мир на праха му. Баща ми бая зъби стиска толкова години, хич не му беше лесно. На майка също, все между чука и наковалнята. Не, не и не! С охота замених прогимназията с апартамент 😁 На къщата ходим засега на гости само. Да са живи и здрави нашите дълги години още, да си я ползват сами с кеф.
Нямам романтични представи аз за живота в къща, особено с родители, анатема!!!

Без родители ,разбирай поддръжка, съвсем става една. Не  е за всеки къща. Сега поне една трева слагат, ако е с домати, ужас за млад човек. Трябва да е в теб усета, отдаденост, лишение  от друго за да се справяш. Ако не е - не става.

Знам, Бор_яна. Именно това имах предвид. Животът в къща не е само да се шириш евентуално на голяма квадратура и да имаш двор. Иска ръчичка за всяко нещо и е в пъти по-трудоемко от поддръжката на един апартамент. Мъжът ми има голям мерак за вила, по едно време му минаваха някакви еретични мисли да се местим в къща. Категорично го отрязах. Роб на дома си не ща да ставам. Е, ако предложи вариант къща с персонал, може 😁 Иначе, някой ден, надявам се далееееч във времето, ще има къде да си упражни мераците за къща. Нас ще чака и сестра ми, ама подозирам, че няма да му е така романтично тогава. Особено като платим за пръв път данъците 😁

Данъците няма да усетите, но като дойде време за нещо съществено - покрив например, преживяването е коренно различно