С какво ви дразнят свекървите? – 150

  • 43 148
  • 739
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 181
Аз не виждам какъв е проблема с това да купиш един апартамент или да построиш още един етаж примерно. Като му го дадеш, ако иска да живее, ако иска да продава, да отдава под наем или каквото си реши. Този имот може да бъде и като инвестиция от страна на родителите,докато порасне детето му. Каквото съм могла, съм направила. Пък какво ще стане с нас или него, божа работа.
Знам какво е да нямаш и да няма кой да ти помогне, така че всеки съди от собствената си камбанария. Синът ми, ако иска да го оценява.

# 136
  • Мнения: 7 349
Разсъждавам точно като Карина. Мъжът ми също. И определено не сме лигльовци, които чакат всичко наготово.

# 137
  • Мнения: 1 662
Апартаментът, който купихме наскоро един ден ще остане за синът ми. Аз искам да си прекарам старините в къща извън София. Дай Боже да имаме още деца, но тогава вече не знам как ще е чисто финансово - едва ли бих купувала жилища на конвейр. Та един ден като ни няма - всичко, което сме купували и в което сме живяли, ще остане за поколението след нас.
Къщата, в която живее баща ми, също ще остане за мен - едно дете съм. Не съм го молила, а и той нямаше възможност да подпомага финансово с покупката на жилището ни. Сами си теглихме кредита и сами ще си го изплащаме.

Това, което мога да направя е да осигуря ( до колкото мога) добро образование, възпитание и дисциплина, които един ден ще помогнат на младежта да си подсигури дом самостоятелно.

Аз искам старини като на средностатистическа западноевропейска баба. 😁

# 138
  • Мнения: 10 572
Апартаментът, който купихме наскоро един ден ще остане за синът ми. Аз искам да си прекарам старините в къща извън София.
Аз искам старини като на средностатистическа западноевропейска баба. 😁
Свекърите и те мислиха да се оттеглят на вилата като се пенсионират, ама си стоят в София. По-удобно им е в апартамента - доктори, магазини и т.н. Вилата е в малък град с болница, училище и т.н., не е в забутано село със 100 души.

Под нас живее средностатистическа германска баба - едва ходи, съседите й помагаме. Уговаря се със съседa отсреща, когато излиза, да извади проходилката от мазето. Нямаме асансьор, бабата излиза рядко. Синът я посещава, когато може. Та явно и средностатистическите западноевропейски баби не могат всички да отидат в старчески дом или да си позволят гледачка.

# 139
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Ако я докараш до там да не можеш да се движиш и да се обслужваш, голям келепир, че си си подсигурил отделно от на децата ти жилище. Пак ще чакаш на тях, а нерядко и пак живееш при тях.

# 140
  • София
  • Мнения: 35 978
Не са само това вариантите. Може всеки ден да идва човек при тебе (нямам предвид децата).

# 141
  • Мнения: 10 572
Не са само това вариантите. Може всеки ден да идва човек при тебе (нямам предвид децата).

Това е най-добрият вариант, стига да има желаещи за тази работа.

# 142
  • Мнения: 3 181
Ако я докараш до там да не можеш да се движиш и да се обслужваш, голям келепир, че си си подсигурил отделно от на децата ти жилище. Пак ще чакаш на тях, а нерядко и пак живееш при тях.
[/quote

Грозен коментар, но иначе ти симпатизирам.

Едного с другото какво общо има? Ако ти предпочиташ да плащаш 30 години едно жилище и да нямаш ангажименти към родителите си, окей. На мен нищо не са ми оставили моите родители,сама и сега с ММ съм си осигурили всичко, но се грижа за майка ми колкото мога. И да ми беше дала-пак. Нищо не се знае, днес имаш, утре не, дано синът ни го е грижа, без значение какво сме му дали и колко сме успели да си подсигури старините.

# 143
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Явно съм единствената, която иска да подсигури себе си така, че децата й някой ден да не се налага да я издържат.  

Коментарът ми беше в отговор на това. Дори човек да се подсигури с отделно жилище, пак не е сигурно, че няма да опре до децата. За чисто физически неща. Защото апартаментът няма да ти наготви, да ти изчисти и да те изкъпе. А парите, дори да ги имаш подсигурени, не са пълно решение. Трябва си и човек, когото малко от малко да го е грижа. Имам пред очите си пример на 90+ годишен съсед, който не може да стои на краката си, ръцете му треперят и не успява да се храни сам и още нелицеприятни подробности, които ще спестя. И какво като има пари, подсигурил се е, също и деца и внуци? Носят му храна, но някой трябва да му я сложи в устата, нали? Някой трябва да го вдигне от леглото, да му смени чаршафите, да изчисти къщата, да купи лекарствата. Може и иска да плаща за тази грижа, но желаещи нещо не се намират. Роднините му също не примират от желание. Няма да разправям, ужас е. Парите не решават всичко, повярвайте.

# 144
  • Мнения: 7 666
Ако единствената причина децата ми да се погрижат за мен или да ме посетят е  защото съм им купила жилище, мерси. Няма нужда.

# 145
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Дискусията тръгна от там, че по-добре било да не се купува жилище на детето, а да се подсигури възрастния сам себе си за да не му тежи един ден. Което е ок, но ето, има случаи, когато дори подсигурен жилищно и финансово, пак е в тежест, да се изразя грубо. И не, чужд човек всеки ден понякога не върши работа. Дори и срещу щедро заплащане. Защото колкото и да е заплатен, чужд е.

# 146
  • София
  • Мнения: 35 978
Явно съм единствената, която иска да подсигури себе си така, че децата й някой ден да не се налага да я издържат.  

Коментарът ми беше в отговор на това. Дори човек да се подсигури с отделно жилище, пак не е сигурно, че няма да опре до децата. За чисто физически неща. Защото апартаментът няма да ти наготви, да ти изчисти и да те изкъпе. А парите, дори да ги имаш подсигурени, не са пълно решение. Трябва си и човек, когото малко от малко да го е грижа. Имам пред очите си пример на 90+ годишен съсед, който не може да стои на краката си, ръцете му треперят и не успява да се храни сам и още нелицеприятни подробности, които ще спестя. И какво като има пари, подсигурил се е, също и деца и внуци? Носят му храна, но някой трябва да му я сложи в устата, нали? Някой трябва да го вдигне от леглото, да му смени чаршафите, да изчисти къщата, да купи лекарствата. Може и иска да плаща за тази грижа, но желаещи нещо не се намират. Роднините му също не примират от желание. Няма да разправям, ужас е. Парите не решават всичко, повярвайте.
Явно и близките не решават всичко.

# 147
  • Мнения: 22 577
Чужд е, но децата ако не могат /не искат пряко да поемат грижи? Пак ще плащат на някого.

# 148
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Пак казвам, аз дискутирам случая, в който се смята, че е по-добре да не осигуриш жилище на детето, а да осигуриш старините си, пък детето да се спасява само. За да не си му в тежест един ден. Да ама виж как се завърта живота понякога. И пак си в тежест. Дали с лична грижа, дали с плащане на чужда грижа, няма значение. Така че аз жилище ще осигуря. Защото, ако не дай боже стигна дотам, на детето ми ще му е по-лесно да плаща за грижа, ако не му тежи ипотека на шията. А тия неща за борбата, изграждането на характера и че така се учели децата, аз не ги споделям.

# 149
  • София
  • Мнения: 35 978
Но, Хай, гледаш много избирателно това завъртане. Защото моят случай е, че хем не ми тежи ипотека/наем, хем не ми тежи грижа, защото майка ми се е погрижила да си я поеме сама. А и благодарение на факта, че се спасявах сама, има още едно жилище. Което считам за огромен плюс.

Общи условия

Активация на акаунт