Хилоу, дами. Не ми се пише щот съм крива на кламер и не искам да мрънкам нон стоп, но имам крещяща нужда да изплача, инак ще експлодирам и ще се разградя на молекули и милимунди. Освен всичката гадост, физическа и ментална, непрестанните мигренозни кризи, които ме държат 3 дни и на четвъртия се повтарят, днес прокървих. А съм с тотална хистеректомия... Няма да казвам какво мина през изпържения ми мозък, докато звънях на гинеколожката ми. Оказа се уро инфекция, мехурът ми е зверски възпален и инфекцията е тръгнала на пътешествие. На инжекции съм, но пък нали стомахът ми е в рани, та си е обрало лайката. Опасяват се да не кръвна и отгоре. Извинявам се за брутализма, но ми е писнал кОра. АМАН, АМАН, АМАН! За капак и мама е с някакви тревожни сиптоми, които не ми дават покой. След хиляди увещания и рев от моя страна, се нави утре да я водя по лекари. Моля за палци и цялата ви позитивна енергия. Че ако нещо й се случи... здравата земя под краката ми ще се срине и адът ще ме погълне. Тя ми е единственият пристан в клетия ми животец...
Моля, помислете ни с добро
Моля, помислете ни с добро
