Да не предлагате "помощта" и "съветите" си минавало ли ви е през ум? Голямата картина за някои деца е, че помощта не си струва. Ох, знам, че е голям удар.
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
А как иначе ще валидира собствената си значимост и ще тропа с краче, че може да прави забележки на порасналото си дете.
Да не предлагате "помощта" и "съветите" си минавало ли ви е през ум? Голямата картина за някои деца е, че помощта не си струва. Ох, знам, че е голям удар.
То точно така започнах разговора - като ти идва вповече, изнасяш се от родителския апартамент, наемаш си детегледачка и всичко точно. Драма няма.
Скрит текст:
Е хайде сега.
Какво да изкарваш през носа? И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега.
Скрит текст:
Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
Скрит текст:
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
да се сърди и мрънка. Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
Скрит текст:
Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Скрит текст:
Е хайде сега.
Какво да изкарваш през носа? И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега.
Скрит текст:
Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
Скрит текст:
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
да се сърди и мрънка. Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
Скрит текст:
Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Точно така трябва да се постъпва. Не искаш и не приемаш помощ и никой за нищо не ти мрънка.
Да не предлагате "помощта" и "съветите" си минавало ли ви е през ум? Голямата картина за някои деца е, че помощта не си струва. Ох, знам, че е голям удар.
То точно така започнах разговора - като ти идва вповече, изнасяш се от родителския апартамент, наемаш си детегледачка и всичко точно. Драма няма.
Аз също не приемам помощ и то не заради родителите ми, а заради техните родители. Видяла съм до какво води и за да се уважаваме и обичаме съм решила да изкореня всякаква възможност да ми се качват на главата. Мисля, че повечето хора са склонни да упражняват контрол и такова безкористно нещо като "давам и забравям" е рядкост, общо взето безплатен обяд няма, дори и от родители.
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Тоест, ти смяташ, че разбиранията на децата и родителите трябва винаги да съвпадат? Вече разбрахме, че това, че детето е излязло от майката го лишава от право на лично пространство. Доколкото разбирам, и това родителят да осигури покрив/прехрана го лишава от правото на мнение? Къде виждаш ти компромиса от страна на родителя и къде неговата вина, ако отношенията не вървят?
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Бъркаш нещата, това ако е една единствена забележка, ще си премълчи човек, но това е тип поведение, постоянно, ще е мръкане и забележки за нещо и си мълчиш, мълчиш докато накрая се издържиш и после защо отношенията се скъсаха.
Що се касае до каненето вкъщи, някой да стои, пренощува някога кой не ли е основал вкъщи, приятелки са живели вкъщи, едната подозирам, че ми беше родила нещата от изпусната дума в разговор, но както и да е, нищо иначе не е изчезнало, но никой не може да гарантира чуждо поведение, така, че нека не идеализираме нещата. Не случайно по света има къща, стая за гости, тоалетна за гости и т.н. времената се менят и считам, че така е правилно. Поканени сме на гости за няколко дни и ще си наемем хотел, нито ще обеднем и няма да ни обърне бужджета, да ще се видим,но и аз ще мога да си взема душ на спокойствие, да не притеснявам никого и аз да не се притеснявам.
Скрит текст: С това:
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Скрит текст:
Е хайде сега.
Какво да изкарваш през носа? И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега.
Скрит текст:
Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
Скрит текст:
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
да се сърди и мрънка. Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
Скрит текст:
Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Точно така трябва да се постъпва. Не искаш и не приемаш помощ и никой за нищо не ти мрънка.
Има хора, които считат децата си за собственост. Не желая да търся баланс с човек, за когото съм собственост и който си мисли, че може да разполага повече с мен, отколкото аз самата със себе си.
Скрит текст: С това:
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Скрит текст:
Е хайде сега.
Какво да изкарваш през носа? И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега.
Скрит текст:
Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
Скрит текст:
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
да се сърди и мрънка. Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право
Скрит текст:
Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
Манди, точно поради причина не приех помощ – защото не си струваше.
Точно така трябва да се постъпва. Не искаш и не приемаш помощ и никой за нищо не ти мрънка.
Има хора, които считат децата си за собственост. Не желая да търся баланс с човек, за когото съм собственост и който си мисли, че може да разполага повече с мен, отколкото аз самата със себе си.
Затова ясна граница, никакви караници и обяснения, защото няма за какво ти не си на 5 г. а и това е само за стрес, на някой хора и да им обясняваш няма смисъл, а избиват в стил как може, неблагодарна си, аз си дадох живота за вас...ние знаем повече, вие където отивате, ние се връщаме.....
Ако някой ти се сърди и мрънка - това не е помощ. Аз не бих приела такава "помощ".
Е хайде сега. Какво да изкарваш през носа? Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
А защо трябва да бъде избягвана? Майката се подразнила на дъщерята, дъщерята се подразнила на майката. Всеки си има своето основание. Всеки си прави сметката дали това е просто краткотрайно изпускане на парата или манталитет, и съответно дали желае да търпи такива неща в бъдеще. За радост, няма какво да ги държи физически свързани и всеки има възможността и правото да се отдели от другия и неговите "дразнители".
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега. Какво да изкарваш през носа? Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...
А защо трябва да бъде избягвана? Майката се подразнила на дъщерята, дъщерята се подразнила на майката. Всеки си има своето основание. Всеки си прави сметката дали това е просто краткотрайно изпускане на парата или манталитет, и съответно дали желае да търпи такива неща в бъдеще. За радост, няма какво да ги държи физически свързани и всеки има възможността и правото да се отдели от другия и неговите "дразнители".
Цитат
Затова ясна граница, никакви караници и обяснения,...
След като нямаше чуваемост, престанах да водя диалог.
По мои наблюдения те искат да се хванеш на "куката" и да има обяснения е разправии, ти да се опитваш да им обясниш, те да ти вменявот вина. Обаче откакто чета активно психология, осъзнах, че този разговор, както и много други са неконструктивни.
1. Не дължиш на никого обяснения и оправдания за твоя живот и решения
2. Не трябва са угаждаш и да покриваш нечии очаквания.
3. Винаги в една ситуация се сещам за триъгълника на Картман - агресия, жертва, спасител и как постоянно си меним ролите в един неконструктивен диалог, от който резултат няма. Всеки може да пречупи през триъгълника кой какво ще каже изхода е да не си в този триъгълник.
Да не предлагате "помощта" и "съветите" си минавало ли ви е през ум? Голямата картина за някои деца е, че помощта не си струва. Ох, знам, че е голям удар.
То точно така започнах разговора - като ти идва вповече, изнасяш се от родителския апартамент, наемаш си детегледачка и всичко точно. Драма няма.
Кои са те? Визираш моята история.
Както казах, каквото повикало - такова се обадило. Когато в семейството има любов и разбирателство, вратите на всички са отворени едни за други. Когато има кавги, мерене на его, комплекси и себедоказване, то тогава нещата са кофти и вратите се затварят.
Eee, излезе че в другите къщи няма любов и разбирателство. Има, постигнато е обаче по друг начин. С уважаване на разбиранията на родители/деца, които могат да са различни (понякога и с малко скръцване.)
Давам прост пример - някога се работеше/учеше и в събота. Мразех в неделя майка ми да ме вдигне в 7 сутринта, защото трябвало да се изпере, сготви, и в 12,30 да сме седнали на семеен обяд (семейни вечери също по час.) Един ден поне не исках да ставам с аларма, а и как, по дяволите, на всички им се яде точно в 12,30?
В моя дом може да се пере и в 16,30, а храненето заедно не е задължително - виж, да седнем и да си поговорим като семейство може по всяко време. Е, майка ми категорично не одобрява, все пак тя носеше мекици в 6,30, защото по нейно мнение, в почивните дни трябва да стана най-късно в 5,30, за да направя семейна закуска.
Та как да разбирам, от любов и уважение да следвам този модел?
Давам прост пример - някога се работеше/учеше и в събота. Мразех в неделя майка ми да ме вдигне в 7 сутринта, защото трябвало да се изпере, сготви, и в 12,30 да сме седнали на семеен обяд (семейни вечери също по час.) Един ден поне не исках да ставам с аларма, а и как, по дяволите, на всички им се яде точно в 12,30?
В моя дом може да се пере и в 16,30, а храненето заедно не е задължително - виж, да седнем и да си поговорим като семейство може по всяко време. Е, майка ми категорично не одобрява, все пак тя носеше мекици в 6,30, защото по нейно мнение, в почивните дни трябва да стана най-късно в 5,30, за да направя семейна закуска.
Та как да разбирам, от любов и уважение да следвам този модел?