Потресаващо, е че голяма част от родителите считат, че детето им принадлежи и понеже са го родили, следва да прави каквото те искат. На мен ми звучи отчайващо.
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
[/quote]
Тук не съм съгласен - далеч не винаги вината е в детето. Или поне аз не мисля, че като дете съм бил виновен и съм заслужавал да бъда унижаван и бит редовно. Но явно трябва да съм им благодарен понеже за сметка на това един апартамент съм наследил от тях с което те си измиват ръцете и вече са добри родители и аз съм виновен че съм в лоши отношения с тях (приживе).
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Тоест, ти смяташ, че разбиранията на децата и родителите трябва винаги да съвпадат? Вече разбрахме, че това, че детето е излязло от майката го лишава от право на лично пространство. Доколкото разбирам, и това родителят да осигури покрив/прехрана го лишава от правото на мнение? Къде виждаш ти компромиса от страна на родителя и къде неговата вина, ако отношенията не вървят?
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
[/quote]
Бих могла да опонирам и на това. Както се казва - пито, платено. Докато са били живи, явно Вашите родители не са били добри родители. Не сте длъжен да им благодарите сега, така или иначе това едва ли има значение след като са починали.
Така е, въпрос на разбиране на живота е. Вашето разбиране съвпада и всички са щастливи. Въпросът е какво се случва, когато то не съвпада? Защото логичното за теб, може да е неприемливо за друг. И обратното. И когато се окажеш в опасна семейна близост с такъв човек, трябва да можеш да помислиш и от двете страни.
За да не съвпада разбирането за живота между родители и деца, смятам, че и двете страни имат вина.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Вярно е, че не може винаги да се отстъпва, но ако и двете страни направят компромис, всичко ще е ок.
Аз за това казвам, че най-добре е да има завещание, по този начин никой на никого не скача по главата и всяка жаба си знае гьола. Ако човек смята, че родителите му са лоши родители, но същевременно тези същите родители са му осигурили покрив над главата и му помагат за децата, смятам, че вината за лошите отношения са повече в него и по-малко в тях.Това е нишката във всичко, което разказах до сега.
Тоест, ти смяташ, че разбиранията на децата и родителите трябва винаги да съвпадат? Вече разбрахме, че това, че детето е излязло от майката го лишава от право на лично пространство. Доколкото разбирам, и това родителят да осигури покрив/прехрана го лишава от правото на мнение? Къде виждаш ти компромиса от страна на родителя и къде неговата вина, ако отношенията не вървят?
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
хубаво е всеки 'да си прави квото иска' но сме част от общество и неадекватните хора макар и 'на никого не преча' го правят по един или друг начин. на опашка в лидл; на пътя; по институции; /когато вярвате че родителите ви са ви възпитали правилно и не го подлагате на съмнение и ви е кеф да си правите квот си искате се получава една самоувереност че като предадете същото на своите деца ще са си добре. ами не - няма да са. много бързо някой 'лош човек' ще ги приземи на земята и ако за вас е нормално да тичат обратно под полата ви а да не се справят сами то сте си счупили децата - честито.
Ако разглеждаме нещата в контекста, който предлагаш, ще кажа следното. Вината на ВСЕКИ човек е, че не е перфектен. Пак казвам, дребнавостта на някой родител да направи забележка примерно за гребен може да бъде простена на фона на голямата картина - виждаш, че човекът те обича, дал ти е покрив, помага ти с децата, ами преглътни забележката, мама му стара. Няма да се свърши светът.
Отново разглеждаме едностранно в полза на родителя. Защо той не преглътне липсата на гребен? Ще свърши ли светът? Винаги ли децата трябва да преглъщат? За мен гребенът е поводът, не причината.
Защото в случая родителят помага.
Ако дъщерята е дошла да помогне на майката - примерно да изчисти домът на майката и тя й е казала донеси си парцали, прахосмукачка и пр., тогава вината е в майката, че не е осигурила необходимото и дъщерята има право да се сърди и мрънка. Разбира се, това е пример на прима виста, не се хващайте веднага за него.
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
И двата примера са ми в стил "да риташ паднал".
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Когато отиваш да помагаш на някого, значи той е в някаква уязвима позиция. Ако имаш себеуважение, не му го изкарваш през носа.
Е хайде сега. Какво да изкарваш през носа? Кавгата си е кавга и съвсем спокойно може да бъде избегната, ако човек вижда голямата картина на фона на дребнотемието. Някои тук чак ключове ще вземат, отношения ще късат, хайде холан. Чак пък толкова...