Не съм чела отговорите в темата, но за мен такова животно като "баланс в отношенията с родителите" няма. Освен ако те самите не са свестни и умни хора. Ако са мърлячи като моите, е безнадеждно. Цял живот агония. Не ми се пише. Просто не се надявам на нищо истинско. То са само пози за пред хората колко са добри и колко е набожна майка ми. Пълен фалш, но тя си вярва на своя собствен театър не знам за пред кого.. за пред хората. Защото мен никога не ме е възприемала като свое дете. Бяхме хвърлени баба ни да ни гледа, уж за по-добро, но в крайна сметка изводът е, че са загубили децата си, ние никога не сме били техни деца. Аз се чувствам като дете на бога, но не в църковен смисъл, а в много по-възвишен.
- Публикувана: 4 септ. 2023, 23:36 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 01:35 ч.
Баланс в отношенията с родителите
Когато бях млада, имахме сложни отношения, но сега всичко се нареди.
Имали сме сериозни конфликти, но пък и аз като тийн вършех големи простотии. Винаги съм разчитала само на себе си и бях твърде самостоятелна. Сега всичко е наред. Виждаме се, чуваме се. И двамата ми родители са на възраст 80+ с всичките им странности на старостта. Да са ми живи и здрави, обичам ги много, каквото и да било някога.
Имали сме сериозни конфликти, но пък и аз като тийн вършех големи простотии. Винаги съм разчитала само на себе си и бях твърде самостоятелна. Сега всичко е наред. Виждаме се, чуваме се. И двамата ми родители са на възраст 80+ с всичките им странности на старостта. Да са ми живи и здрави, обичам ги много, каквото и да било някога.
Много сме близки с родителите ми.Много любов и подкрепа получаваме и до днес със сестра ми.Да, променят се във времето.Всеки ден си говорим по телефона,един път в седмицата пием кафе заедно,събираме се по празници.Много се подкрепят двамата помежду си.Мама физически е ок,но е с деменцния.Страхувам се от момента , в който евентуално ще остане сама.Имат си връзката с внуци чрез децата на сестра ми,моито прекратиха всякакви контакти с всичките ми роднини след развода.Когато бяха по-млади помагаха активно в отглеждането на децата.Понякога ме дразнят и им се карам,След това ми е мъчно и зи казвеам:"Добре, че ги имам!".С родителите на ММ живеем съвсем близко и почти не минава ден без да се видим.
И ние на всички празници сме заедно - с моите родители и майката на съпруга ми. Не мога да ги лиша от това - та те са правили толкова много за нас. Но старостта не прощава. Промениха се много и изведнъж. Страхувам се как ще е, когато от моите родители единият остане сам в един момент. Те са се срастнали един с друг.
От целия ми опит изведох 4 златни правила, но много скъпо ми излязоха.
1. Прави постоянно компромиси, не се изяснявай и обяснявай, приемай всичко.
2. Постоянно показвай, казвай, внушавай и пр, по всякакъв начин колко ги обичаш, цениш и колко са ти важни, показвай го, внушавай го, за да не стигнеш до критична точка, в която резервоарите на любов и приемане са им празни. Изслушвай ги дори да чуваш нещо за 121 път или да е грубо към теб.
3. Установи и поддържай постоянна връзка с лекар/ри за сътветните им страдания. Подготви се с телефони, лежаща линейка и пр. ако се наложи. Дано никога не се наложи, но е добре да си уточнил нещата спокойно, за да не го правиш експресно.
4. Ако не се налага да им миеш нааканите дупета и да чистиш повръщано и храчки, благодари всеки един момент, че си свободна от тези неща. А ако се налага да го правиш, създай си уютна обстановка, пускай си музика, акцентирай върху това, колко чисто ще стане след това и пр. Не ми пишете как имало жени, които да се наемат за това. Търсих, наемах, не им се занимава, нито чистят, нито хранят като хората.
Всчики, които не се докосват до т. 4, са големи късметлии.
1. Прави постоянно компромиси, не се изяснявай и обяснявай, приемай всичко.
2. Постоянно показвай, казвай, внушавай и пр, по всякакъв начин колко ги обичаш, цениш и колко са ти важни, показвай го, внушавай го, за да не стигнеш до критична точка, в която резервоарите на любов и приемане са им празни. Изслушвай ги дори да чуваш нещо за 121 път или да е грубо към теб.
3. Установи и поддържай постоянна връзка с лекар/ри за сътветните им страдания. Подготви се с телефони, лежаща линейка и пр. ако се наложи. Дано никога не се наложи, но е добре да си уточнил нещата спокойно, за да не го правиш експресно.
4. Ако не се налага да им миеш нааканите дупета и да чистиш повръщано и храчки, благодари всеки един момент, че си свободна от тези неща. А ако се налага да го правиш, създай си уютна обстановка, пускай си музика, акцентирай върху това, колко чисто ще стане след това и пр. Не ми пишете как имало жени, които да се наемат за това. Търсих, наемах, не им се занимава, нито чистят, нито хранят като хората.
Всчики, които не се докосват до т. 4, са големи късметлии.
Не съм съгласна, че за родители трябва винаги да приемаш всичко.
Това може да ти скапе живота тотално.
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Това може да ти скапе живота тотално.
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Второто правило как да стане ако показваш любов, а насреща получаваш неуважение, обиди и т.н.....как да стане? По повод изслушването има този проблем с баба ми, тя иска да си каже нещо, всъщност същото, като всеки път, оставям я да си говори, но не слушам всичко по телефона, ако трябва да я слушам, ще ме разтрепери и не мога да се успокоя, затова от време на време хващам някоя дума иначе оставям телефона на страна. Не се издържа в края на разговора я успокоявам, как това и живота, но няма какво да направим и така до следващия път.
Не съм съгласна, че за родители трябва винаги да приемаш всичко.
Това може да ти скапе живота тотално.
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Това може да ти скапе живота тотално.
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Да приемаш = да осъзнаеш, че са такива, каквито са, че това е тяхно право да са такива, че няма смисъл да се съсипеш или да промениш възгледите си, че не трябва да се силиш, да ги преубеждаваш, превъзпитаваш, което би ги стресирало и ако това доведе до влошаване на състоянието им, пак ти ще зарежеш всичко и ще тичаш , да ги спасяваш и оправяш. Като приемеш, може и да си освободиш дущата и да не се бунтуваш срещу реалността.
Никъде не съм писала, че е лесно.
Много са ми имитационни пост фактум сълзи, цветя и демонстрации.
Бъди човек докато са живи и са тук.
Всеки може да реве с букетче, ама в напрегнатия си делник и семейни ангажименти 365/24 да си разбиращ, е доста сложно.
Сигурно има причина, да е една от десетте божи заповеди, нямам как да разберем никога
.Не е лесно и се съсипваш. Това аз съм открила, други - друго ще споделят и все нещо на някого ще бъде полезно.
Deborana - много добре казано. Да приемеш означава да осъзнаеш, че няма да промениш хората и вместо люти битки и нерви, да видиш ти как да реагираш и нагодиш поведението си спрямо съответната ситуация. Спокойствието цена няма. Недоумявам как 40 и 50 годишни продължават да се ожалват, че не били любимото дете и т.н.
Днес не издържах и много крещях. Направо ме вбеси. Как звъни и без да се съобразява с нищо и директно започва "трябва да ме чуеш". В много обтегнати отношения сме с "брат ми", който ме изигра с наследство, кри колко неща, държа се ужасно и с мен и с майка ни. И сега пак го защитава и претендира как бил ощетен. Той съвсем е полудял и започнал да мери колко злато са ми подарили на бала.. получи коли, не една, какво ли не.. моя златен пръстен от бала е голям проблем. Той като беше абитуриент също имаше златен пръстен...
Нямам сили вече да се занимавам с никого. С "брат си" не комуникирам, но колко още ще мога с майка си.. не знам.
Нямам сили вече да се занимавам с никого. С "брат си" не комуникирам, но колко още ще мога с майка си.. не знам.
Недоумявам как 40 и 50 годишни продължават да се ожалват, че не били любимото дете и т.н.
И сто пъти да го повториш това няма да излекува травмите на хората пишещи тук. Очевидно си имала късмета да не израстнеш в отровно семейство, но омаловажаването на чуждите проблеми не ги прави "неважни" или "незначими".
Deborana, права си.
Навремето много се мъчех да науча баща ми да спори конструктивно, толкова нерви имах като спорехме... Така и не се научи да има друг вид спор с аргументи, а не да повтаря само "прав съм и туй то"
Но и моята пуста гордост, доста време ми отне да приема, че с него не си заслужава за споря.
Навремето много се мъчех да науча баща ми да спори конструктивно, толкова нерви имах като спорехме... Така и не се научи да има друг вид спор с аргументи, а не да повтаря само "прав съм и туй то"
Но и моята пуста гордост, доста време ми отне да приема, че с него не си заслужава за споря.
Не съм съгласна, че за родители трябва винаги да приемаш всичко.
Това може да ти скапе живота тотално.
Това може да ти скапе живота тотално.
Скрит текст:
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Второто правило как да стане ако показваш любов, а насреща получаваш неуважение, обиди и т.н.....как да стане?
Скрит текст:
По повод изслушването има този проблем с баба ми, тя иска да си каже нещо, всъщност същото, като всеки път, оставям я да си говори, но не слушам всичко по телефона, ако трябва да я слушам, ще ме разтрепери и не мога да се успокоя, затова от време на време хващам някоя дума иначе оставям телефона на страна. Не се издържа в края на разговора я успокоявам, как това и живота, но няма какво да направим и така до следващия път.
Напълно съм съгласна с тези две твърдения. Отношения в стил "унижавай ме/подритвай ме/наранявай ме/пренебрегвай ме/бий ме – обичам те" са много далече от балансирани и са болни. Не виждам нищо положително в такива отношения. На никого не му се полага да бъде изтривалка. Няма по-важни и по-маловажни хора, независимо от възрастта им. Ако близък очаква да бъда изтривалка, значи не ми е близък и няма да се държа с него като с такъв. И понеже наистина възрастни не се променят, в такъв случай трябва да има балансирана дистанция.
Не съм съгласна, че за родители трябва винаги да приемаш всичко.
Това може да ти скапе живота тотално.
Това може да ти скапе живота тотално.
Скрит текст:
Все виждаме теми, как майката и бащата принуждават сина да им плаща някакви ремонти, сметки, да ходи да им оправя градината на село всеки уикенд и тн.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
С родителите трябва също да си има здравословна дистанция понякога.
Второто правило как да стане ако показваш любов, а насреща получаваш неуважение, обиди и т.н.....как да стане?
Скрит текст:
По повод изслушването има този проблем с баба ми, тя иска да си каже нещо, всъщност същото, като всеки път, оставям я да си говори, но не слушам всичко по телефона, ако трябва да я слушам, ще ме разтрепери и не мога да се успокоя, затова от време на време хващам някоя дума иначе оставям телефона на страна. Не се издържа в края на разговора я успокоявам, как това и живота, но няма какво да направим и така до следващия път.
Напълно съм съгласна с тези две твърдения. Отношения в стил "унижавай ме/подритвай ме/наранявай ме/пренебрегвай ме/бий ме – обичам те" са много далече от балансирани и са болни. Не виждам нищо положително в такива отношения. На никого не му се полага да бъде изтривалка. Няма по-важни и по-маловажни хора, независимо от възрастта им. Ако близък очаква да бъда изтривалка, значи не ми е близък и няма да се държа с него като с такъв. И понеже наистина възрастни не се променят, в такъв случай трябва да има балансирана дистанция.
Коментарът е по повод поста ми и затова обръщам внимание, че никъде не съм писала, да се обича човек, който те наранява и пр.. Писала съм, че следва да има приемане и почит, което означава да се избегват неуважителни и груби, обидни изказвания и действия, да се показва, че приемаш и зачиташ авторитета им (дори да имаш съвсем противоположни виждания) и най-важното - да се погрижиш в случаи на немощ, болест, старост и пр.П
Поне според мен, само това те прави свободен от тази връзка:paw_prints:
Споделяш с други, ако искаш крещиш на воля с приятели, в гората, под душа, на концерт, и пр. Като те вбесят спортуваш, слушаш хубава музика, зачиташ се в книга, правиш йога, разходки, масаж, душ, парна бяна, сауна, плуване и всичко, което ти душа иска.
От детските рани не можеш да се излекуваш, но можеш да постигнеш добро качество на живота си.