Баланс в отношенията с родителите

  • 27 693
  • 685
  •   1
Отговори
# 555 8 ноем. 2023, 14:11 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: milenaka в ср, 08 ное 2023, 13:58
Не е така винаги.
Очертавах и очертавам граници, за съжаление не получавах същото.

И с децата си ли? Значи според мен нещо трябва да промениш във възпитанието.
А иначе при възрастни хора, сблъсък на определено възпитание и гледна точка винаги има. За това аз лично първо се "оглеждам и ослушвам" с новата личност насреща си и после решавам как да действам.
При формална среда естествено винаги има защита и има определени граници на недопускане, това е задължително.
Но ако средата е неформална, обикновено в началото допускам човека, в смисъл приемам го за "добър, умен и красив" Simple Smile - говорим за родители и роднини на мъжа ми, не за случайни хора. С времето нещата се наместват и съответно действам на принципа каквото повикало, такова се обадило.

# 556 8 ноем. 2023, 14:13 ч.
  • София
  • Мнения: 16 258
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

# 557 8 ноем. 2023, 14:14 ч.
  • София
  • Мнения: 36 085
Не, не, не деца, не други роднини – говоря за родители. Темата е за тях.

Очертавах граници, но не получавах такива.

# 558 8 ноем. 2023, 14:17 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:13
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

Естествено, че са свързани с доверието.
Ако вярваш на някого безрезервно, защо да поставяш граници?
Когато виждам, че човекът насреща ми има определени граници (някои ги наричат "резерви") към мен, означава, че няма как да разчитам на него и не мога да съм напълно откровена с него.
Ако искаш, разкажи конкретен пример и да го обсъдим. Защото едно пише в книжките, а понякога живият живот е нещо съвсем различно.

# 559 8 ноем. 2023, 14:21 ч.
  • София
  • Мнения: 36 085
Много е глупаво да вярваш на някого безгранично. Всеки може да сгреши и грешейки да ти навреди без въобще да е имал такова намерение.

# 560 8 ноем. 2023, 14:26 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: milenaka в ср, 08 ное 2023, 14:21
Много е глупаво да вярваш на някого безгранично. Всеки може да сгреши и грешейки да ти навреди без въобще да е имал такова намерение.

Аз не се страхувам от това. Ако нещо не е както трябва, не виня другите, а себе си и се коригирам, в смисъл като падна, ще стана, ще се поотупам и ще си продължа по пътя. Когато си се отворил за другите, си им дал определена власт (да разчитат на мен) и за това не разбирам това с "манипулациите".

Точно обратното е - даваш власт, а не манипулираш. Ако човекът насреща не разбира тази власт и не знае какво да прави с нея, или пък смята, че го манипулирам по този начин, то тогава си я прибирам обратно - явно на такъв човек не може да се разчита и съответно той повече не може да разчита на мен.

# 561 8 ноем. 2023, 14:28 ч.
  • Мнения: 585
Цитат на: milenaka в ср, 08 ное 2023, 14:21
Много е глупаво да вярваш на някого безгранично. Всеки може да сгреши и грешейки да ти навреди без въобще да е имал такова намерение.
Има една приказка че пътят към ада е постлан с добри намерения

# 562 8 ноем. 2023, 14:29 ч.
  • Мнения: 5 469
Хайде моля свалете розовите очила, за да оцелее човек, той  живее в общество и като го завърти въртележката наречена социализация неизбежно допуска грешки, прави компромиси , добива разнообразен опит( трудов и житейски). Отделно животът вече е толкова динамичен, че сменяме работа, съпруг, приятели много по- често отколкото само преди 20 г, което пък изисква гъвкавост на характера, интуитивнист и адаптивност.

# 563 8 ноем. 2023, 14:32 ч.
  • София
  • Мнения: 36 085
Цитат на: BgTatko2 в ср, 08 ное 2023, 14:28
Цитат на: milenaka в ср, 08 ное 2023, 14:21
Много е глупаво да вярваш на някого безгранично. Всеки може да сгреши и грешейки да ти навреди без въобще да е имал такова намерение.
Има една приказка че пътят към ада е постлан с добри намерения
Точно.

# 564 8 ноем. 2023, 14:34 ч.
  • София
  • Мнения: 16 258
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:17
Скрит текст:
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:13
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

Естествено, че са свързани с доверието.
Ако вярваш на някого безрезервно, защо да поставяш граници?
Когато виждам, че човекът насреща ми има определени граници (някои ги наричат "резерви") към мен, означава, че няма как да разчитам на него и не мога да съм напълно откровена с него.
Ако искаш, разкажи конкретен пример и да го обсъдим. Защото едно пише в книжките, а понякога живият живот е нещо съвсем различно.

Защото границите са нещо лично и нямат общо с доверието. Например имам пълно доверие на баща си, но това не значи, че ще му позволя да се събира у нас с приятели - това е защото желая да разполагам с дома си както аз преценя и не желая в него да влизат чужди на мен хора. Къде виждаш ти недоверие в това?

Границите имат общо с доверието единствено от гледна точка на това, че ако нямам доверие на някого, но не мога да го изключа от живота си, тогава границите са много повече и много по-сериозни, както и защитени много по-сигурно. Но това не предполага липса на граници с хората, на които имам доверие. Границите на хората, на които имам доверие, са съобразени с мен и моите нужда - дали ще е нуждата ми за самостоятелност, за самоуправление, за уединение, за интимност - това вече си е моя работа. И ако някой смята, че е негова, бих се замислила дали трябва да е сред хората, на които имам доверие.

# 565 8 ноем. 2023, 14:39 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: ccvet в ср, 08 ное 2023, 14:29
Хайде моля свалете розовите очила, за да оцелее човек, той  живее в общество и като го завърти въртележката наречена социализация неизбежно допуска грешки, прави компромиси , добива разнообразен опит( трудов и житейски). Отделно животът вече е толкова динамичен, че сменяме работа, съпруг, приятели много по- често отколкото само преди 20 г, което пък изисква гъвкавост на характера, интуитивнист и адаптивност.

Все пак, тук говорим за родители, хайде и роднини, четейки последните постове.
Писах вече, че във формална среда нещата естествено са различни.

Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:34
Скрит текст:
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:17
Скрит текст:
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:13
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

Естествено, че са свързани с доверието.
Ако вярваш на някого безрезервно, защо да поставяш граници?
Когато виждам, че човекът насреща ми има определени граници (някои ги наричат "резерви") към мен, означава, че няма как да разчитам на него и не мога да съм напълно откровена с него.
Ако искаш, разкажи конкретен пример и да го обсъдим. Защото едно пише в книжките, а понякога живият живот е нещо съвсем различно.
Защото границите са нещо лично и нямат общо с доверието. Например имам пълно доверие на баща си, но това не значи, че ще му позволя да се събира у нас с приятели - това е защото желая да разполагам с дома си както аз преценя и не желая в него да влизат чужди на мен хора. Къде виждаш ти недоверие в това?

Скрит текст:
Границите имат общо с доверието единствено от гледна точка на това, че ако нямам доверие на някого, но не мога да го изключа от живота си, тогава границите са много повече и много по-сериозни, както и защитени много по-сигурно. Но това не предполага липса на граници с хората, на които имам доверие. Границите на хората, на които имам доверие, са съобразени с мен и моите нужда - дали ще е нуждата ми за самостоятелност, за самоуправление, за уединение, за интимност - това вече си е моя работа. И ако някой смята, че е негова, бих се замислила дали трябва да е сред хората, на които имам доверие.
Скрит текст:
Естествено, че имаш право на това. Съответно ще получиш и същото насреща си, това имам предвид.
Виж, не те карам да се отваряш. Казвам само, че каквото повикало, такова се обадило в живота и така и трябва, защото ако не е така, ако само едната страна дава и се е отворила безгранично, а другата само получава и смята, че това й се полага само защото съществува, се нарича използвачество.
Интересно е какво смята баща ти и дали ти има пълно доверие. Това е по-важно, неговото лично усещане.
За твоето разбрахме. Ако си имате един на друг пълно доверие, значи всичко е ок между вас и това, че няма да се допускате в домовете си с приятели няма значение.

Последна редакция: ср, 08 ное 2023, 14:50 от Janelle

# 566 8 ноем. 2023, 14:51 ч.
  • Мнения: 5 469
Обвързани са. За 20 г от човек с родители преминаваш в ролята на родител. Всичко заобикалящо те оформя като характер и няма точна рецепта за баланс , но определено , ако ти се получава  се живее по-добре.
Не винаги се получава балансирането и тогава човек  трябва да  включи бутон "самосъхранение".

# 567 8 ноем. 2023, 14:59 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: ccvet в ср, 08 ное 2023, 14:51
Обвързани са. За 20 г от човек с родители преминаваш в ролята на родител. Всичко заобикалящо те оформя като характер и няма точна рецепта за баланс , но определено , ако ти се получава  се живее по-добре.
Не винаги се получава балансирането и тогава човек  трябва да  включи бутон "самосъхранение".

Точно за това говоря.
Представете си се след 20-30 години - възпитали сте децата си без граници едни към други примерно. В един момент започват да ви поставят граници и воала, започва се с проблемите. Защото родителите не могат да осъзнаят защо детето, на което са дали безгранична любов и доверие се е променило СПРЯМО ТЯХ. Сега, ако са умни и разумни хора, ще си дадат сметка, че живота е променил децата им, ще ги разберат и ще се ОБЕРАТ.
А оберат ли се означава, че ще престанат да са безгранични, което пък съответно ще шокира децата им - как така стана, ама защо вече не ме обичат, примерно.
Това е сложен процес и за това е важно, според мен, деца и родители да бъдат откровени, честни и открити едни към други и да си казват нещата в прав текст, дори и да боли.

За това назад казах, че ако дъщеря ми ми сподели, че не тя, а съпругът й не желае да имам ключ от апартамента им, естествено, че ще я разбера, но ще й оставя ключ за у нас, за всеки случай. Като страничен човек ще оценя, че съпругът й идва от друга среда, възпитанието му е друго, различно от това, което съм дала на дъщеря ми и съответно ще загубя доверие в него. Съответно той няма да може да разчита на мен, както и аз на него. Нищо особено, преживява се. Simple Smile

Последна редакция: ср, 08 ное 2023, 15:06 от Janelle

# 568 8 ноем. 2023, 15:04 ч.
  • София
  • Мнения: 16 258
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:39
Скрит текст:
Цитат на: ccvet в ср, 08 ное 2023, 14:29
Хайде моля свалете розовите очила, за да оцелее човек, той  живее в общество и като го завърти въртележката наречена социализация неизбежно допуска грешки, прави компромиси , добива разнообразен опит( трудов и житейски). Отделно животът вече е толкова динамичен, че сменяме работа, съпруг, приятели много по- често отколкото само преди 20 г, което пък изисква гъвкавост на характера, интуитивнист и адаптивност.

Все пак, тук говорим за родители, хайде и роднини, четейки последните постове.
Писах вече, че във формална среда нещата естествено са различни.

Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:34
Скрит текст:
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:17
Скрит текст:
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:13
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

Естествено, че са свързани с доверието.
Ако вярваш на някого безрезервно, защо да поставяш граници?
Когато виждам, че човекът насреща ми има определени граници (някои ги наричат "резерви") към мен, означава, че няма как да разчитам на него и не мога да съм напълно откровена с него.
Ако искаш, разкажи конкретен пример и да го обсъдим. Защото едно пише в книжките, а понякога живият живот е нещо съвсем различно.
Защото границите са нещо лично и нямат общо с доверието. Например имам пълно доверие на баща си, но това не значи, че ще му позволя да се събира у нас с приятели - това е защото желая да разполагам с дома си както аз преценя и не желая в него да влизат чужди на мен хора. Къде виждаш ти недоверие в това?

Скрит текст:
Границите имат общо с доверието единствено от гледна точка на това, че ако нямам доверие на някого, но не мога да го изключа от живота си, тогава границите са много повече и много по-сериозни, както и защитени много по-сигурно. Но това не предполага липса на граници с хората, на които имам доверие. Границите на хората, на които имам доверие, са съобразени с мен и моите нужда - дали ще е нуждата ми за самостоятелност, за самоуправление, за уединение, за интимност - това вече си е моя работа. И ако някой смята, че е негова, бих се замислила дали трябва да е сред хората, на които имам доверие.
Скрит текст:

Естествено, че имаш право на това. Съответно ще получиш и същото насреща си, това имам предвид.
Виж, не те карам да се отваряш. Казвам само, че каквото повикало, такова се обадило в живота и така и трябва, защото ако не е така, ако само едната страна дава и се е отворила безгранично, а другата само получава и смята, че това й се полага само защото съществува, се нарича използвачество.
Интересно е какво смята баща ти и дали ти има пълно доверие. Това е по-важно, неговото лично усещане.
За твоето разбрахме. Ако си имате един на друг пълно доверие, значи всичко е ок между вас и това, че няма да се допускате в домовете си с приятели няма значение.

Всъщност, не е задължително да получа същото насреща. Защото той може да няма същата граница. Може обаче да има друга, която пък аз ще уважа, защото е негова, дори аз да нямам същата граница. Конкретно в примера, обаче, аз нямам никаква необходимост да използвам неговия апартамент, не съм искала ключ от него - дори когато той имаше ключ от моя, нито ще се обидя, ако поискам и не ми даде такъв - ще оценя, че той има своите съображения и ще ги уважа. И да отговоря на въпроса ти - това е един от хората, с които си имаме най-много доверие, той на мен, и аз на него. Доказано през годините в много ситуации, в които сме разчитали и зависили един от друг. Това по никакъв начин не изключва личните ни граници - никой никога не е съдил другия за имането им, нито се е сърдил, нито се е обиждал - напротив, особено по лични въпроси, по които аз държа доста стриктни граници, той винаги ми е казвал - когато и каквото решиш, това ще ми казваш, споделяш. Аз съм насреща - когато го поискаш от мен.

# 569 8 ноем. 2023, 15:08 ч.
  • Мнения: 2 153
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 15:04
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:39
Скрит текст:
Цитат на: ccvet в ср, 08 ное 2023, 14:29
Хайде моля свалете розовите очила, за да оцелее човек, той  живее в общество и като го завърти въртележката наречена социализация неизбежно допуска грешки, прави компромиси , добива разнообразен опит( трудов и житейски). Отделно животът вече е толкова динамичен, че сменяме работа, съпруг, приятели много по- често отколкото само преди 20 г, което пък изисква гъвкавост на характера, интуитивнист и адаптивност.

Все пак, тук говорим за родители, хайде и роднини, четейки последните постове.
Писах вече, че във формална среда нещата естествено са различни.

Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:34
Скрит текст:
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 14:17
Скрит текст:
Цитат на: Лъвица в ср, 08 ное 2023, 14:13
Цитат на: Janelle в ср, 08 ное 2023, 13:53
Няма как да стане това с границите, ако самите родители не поставят на децата си такива и съответно не уважават техните. Все пак човек трябва да направи избор при възпитанието - или затворени, или отворени граници. Предполагам може да се работи случай по случай, ако говорим за битови неща (не разрешавам да ми се пипа телефона примерно, съответно няма да пипат телефана на детето си също), но ако говорим за човешки взаимоотношения, нещата са ясни - или допускаш някого и нямаш граници с него, или имаш граници с него и тогава получаваш същото насреща, защото тези неща се усещат интуитивно. Рано или късно лъжата лъсва и наличието на определени граници във взаимоотношенията се виждат много ясно. Това води до недоверие и пр., и пр. последствия.

Виждам, че границите отново се обвързват с доверието - имам лични граници, значи ти нямам доверие. И се поставят на бинарна скала - или няма граници и всичко е наред, или има граници (независимо колко, какви) и връзката се срива - недоверие, лъжи. Всичко това звучи много токсично.

Границите са нещо лично, те не са сигнал за недоверие към отсрещния човек. Те са манифестация единствено личните усещания за самия себе си. Липсата на граници за мен размива личността, защото няма граница между теб и другите. Ако това е търсено усещане, доста интересно какво предизвиква такова желание за омешване с другите. А какво води желанието другите да нямат граници спрямо теб? Това определено може да е доста изгодно, понеже може да взимаш каквото си поискаш от другите, и те само не могат да откажат, но излизат неблагодарни, лъжливи, недоверчиви, параноици дори (цитирам вече използвани думи).

Естествено, че са свързани с доверието.
Ако вярваш на някого безрезервно, защо да поставяш граници?
Когато виждам, че човекът насреща ми има определени граници (някои ги наричат "резерви") към мен, означава, че няма как да разчитам на него и не мога да съм напълно откровена с него.
Ако искаш, разкажи конкретен пример и да го обсъдим. Защото едно пише в книжките, а понякога живият живот е нещо съвсем различно.
Защото границите са нещо лично и нямат общо с доверието. Например имам пълно доверие на баща си, но това не значи, че ще му позволя да се събира у нас с приятели - това е защото желая да разполагам с дома си както аз преценя и не желая в него да влизат чужди на мен хора. Къде виждаш ти недоверие в това?

Скрит текст:
Границите имат общо с доверието единствено от гледна точка на това, че ако нямам доверие на някого, но не мога да го изключа от живота си, тогава границите са много повече и много по-сериозни, както и защитени много по-сигурно. Но това не предполага липса на граници с хората, на които имам доверие. Границите на хората, на които имам доверие, са съобразени с мен и моите нужда - дали ще е нуждата ми за самостоятелност, за самоуправление, за уединение, за интимност - това вече си е моя работа. И ако някой смята, че е негова, бих се замислила дали трябва да е сред хората, на които имам доверие.
Скрит текст:

Естествено, че имаш право на това. Съответно ще получиш и същото насреща си, това имам предвид.
Виж, не те карам да се отваряш. Казвам само, че каквото повикало, такова се обадило в живота и така и трябва, защото ако не е така, ако само едната страна дава и се е отворила безгранично, а другата само получава и смята, че това й се полага само защото съществува, се нарича използвачество.
Интересно е какво смята баща ти и дали ти има пълно доверие. Това е по-важно, неговото лично усещане.
За твоето разбрахме. Ако си имате един на друг пълно доверие, значи всичко е ок между вас и това, че няма да се допускате в домовете си с приятели няма значение.

Всъщност, не е задължително да получа същото насреща. Защото той може да няма същата граница. Може обаче да има друга, която пък аз ще уважа, защото е негова, дори аз да нямам същата граница. Конкретно в примера, обаче, аз нямам никаква необходимост да използвам неговия апартамент, не съм искала ключ от него - дори когато той имаше ключ от моя, нито ще се обидя, ако поискам и не ми даде такъв - ще оценя, че той има своите съображения и ще ги уважа. И да отговоря на въпроса ти - това е един от хората, с които си имаме най-много доверие, той на мен, и аз на него. Доказано през годините в много ситуации, в които сме разчитали и зависили един от друг. Това по никакъв начин не изключва личните ни граници - никой никога не е съдил другия за имането им, нито се е сърдил, нито се е обиждал - напротив, особено по лични въпроси, по които аз държа доста стриктни граници, той винаги ми е казвал - когато и каквото решиш, това ще ми казваш, споделяш. Аз съм насреща - когато го поискаш от мен.

Благодаря, сама доказа тезата ми.
Разговаряте откровено, отворени сте един към друг, точно това имам предвид.
Откровеността (липса на лъжи и "гънене" или "ходене по пачи яйца") означава "без граници" за мен. Всичко останало са подробности.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата