Баланс в отношенията с родителите

  • 27 683
  • 685
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 2 153
Виждам накъде се върти разговорът и реагирам на поста, който внася дисонанс в хора.
Просто моля Lorelada да уточни ситуацията, защото така излиза, че няма нищо против майка ѝ да води чужди хора в дома на дъщеря си и зад гърба ѝ, с изключение на споменатите две. За останалите няма проблем.

Това е, защото всъщност трябва да се намери някаква логична причина за отказа. Някак не върви със "защото така" и да тропнеш с краче на мама.  Общо взето, в момента се търси причина, с която да се натрие носа на "противника" (в случая аз), в спора. Sweat Smile

# 616
  • София
  • Мнения: 36 083
Въобще не е нужно да се дава обяснение. "Защото така предпочитам/прецених" е напълно достатъчно.

# 617
  • Мнения: 2 153
Въобще не е нужно да се дава обяснение. "Защото така предпочитам/прецених" е напълно достатъчно.

Хаха, добре. Тя и твоята мама е предпочитала да отиде на бар докато си била бебе, ама...
Карай, няма значение. Щом така предпочиташ, ок.

# 618
  • София
  • Мнения: 36 083
Да не мислиш, че майка ми ми се обяснявала надълго и нашироко за решенията си в нейния дом?
Няма такова нещо.

# 619
  • Мнения: 2 153
Да не мислиш, че майка ми ми се обяснявала надълго и нашироко за решенията си в нейния дом?
Няма такова нещо.

Щом е така, значи заслужава точно същото отношение, съгласна съм.
Peace!

# 620
  • Варна
  • Мнения: 2 100
Скрит текст:
Обвързани са. За 20 г от човек с родители преминаваш в ролята на родител. Всичко заобикалящо те оформя като характер и няма точна рецепта за баланс , но определено , ако ти се получава  се живее по-добре.
Не винаги се получава балансирането и тогава човек  трябва да  включи бутон "самосъхранение".

Точно за това говоря.
Представете си се след 20-30 години - възпитали сте децата си без граници едни към други примерно. В един момент започват да ви поставят граници и воала, започва се с проблемите. Защото родителите не могат да осъзнаят защо детето, на което са дали безгранична любов и доверие се е променило СПРЯМО ТЯХ. Сега, ако са умни и разумни хора, ще си дадат сметка, че живота е променил децата им, ще ги разберат и ще се ОБЕРАТ.
А оберат ли се означава, че ще престанат да са безгранични, което пък съответно ще шокира децата им - как така стана, ама защо вече не ме обичат, примерно.
Това е сложен процес и за това е важно, според мен, деца и родители да бъдат откровени, честни и открити едни към други и да си казват нещата в прав текст, дори и да боли.
За това назад казах, че ако дъщеря ми ми сподели, че не тя, а съпругът й не желае да имам ключ от апартамента им, естествено, че ще я разбера, но ще й оставя ключ за у нас, за всеки случай. Като страничен човек ще оценя, че съпругът й идва от друга среда, възпитанието му е друго, различно от това, което съм дала на дъщеря ми и съответно ще загубя доверие в него. Съответно той няма да може да разчита на мен, както и аз на него. Нищо особено, преживява се. Simple Smile

Излиза, че единствено правилно е възпитанието, което ние даваме на децата си и всички останали са недостойни за доверие? Човек комуто нямаш доверие как уважаваш? А като не уважаваш човека избран от детето ти, това за какво говори? И още, и още, и още... Можем да си подхвърляме много "умни" мисли, да обличаме в красиви думи не толкова красивите си разсъждения, за съжаление никой от нищо няма да се поучи.

# 621
  • Мнения: 10 585
Въобще не е нужно да се дава обяснение. "Защото така предпочитам/прецених" е напълно достатъчно.

Хаха, добре. Тя и твоята мама е предпочитала да отиде на бар докато си била бебе, ама...
Ти, така ли се оплакваш на децата: заради вас не съм ходила на бар/театър/кино, затова сте ми длъжни?
Никога мой родител или аз не сме казвали на децата си, че заради тях съм се отказала от нещо и те са ми длъжни. Това е отвратително. Човек сам решава, дали иска деца, те не са му длъжни затова.

# 622
  • Мнения: 2 153
Въобще не е нужно да се дава обяснение. "Защото така предпочитам/прецених" е напълно достатъчно.

Хаха, добре. Тя и твоята мама е предпочитала да отиде на бар докато си била бебе, ама...
Ти, така ли се оплакваш на децата: заради вас не съм ходила на бар/театър/кино, затова сте ми длъжни?
Никога мой родител или аз не сме казвали на децата си, че заради тях съм се отказала от нещо и те са ми длъжни. Това е отвратително. Човек сам решава, дали иска деца, те не са му длъжни затова.

Не.

Скрит текст:
Обвързани са. За 20 г от човек с родители преминаваш в ролята на родител. Всичко заобикалящо те оформя като характер и няма точна рецепта за баланс , но определено , ако ти се получава  се живее по-добре.
Не винаги се получава балансирането и тогава човек  трябва да  включи бутон "самосъхранение".

Точно за това говоря.
Представете си се след 20-30 години - възпитали сте децата си без граници едни към други примерно. В един момент започват да ви поставят граници и воала, започва се с проблемите. Защото родителите не могат да осъзнаят защо детето, на което са дали безгранична любов и доверие се е променило СПРЯМО ТЯХ. Сега, ако са умни и разумни хора, ще си дадат сметка, че живота е променил децата им, ще ги разберат и ще се ОБЕРАТ.
А оберат ли се означава, че ще престанат да са безгранични, което пък съответно ще шокира децата им - как така стана, ама защо вече не ме обичат, примерно.
Това е сложен процес и за това е важно, според мен, деца и родители да бъдат откровени, честни и открити едни към други и да си казват нещата в прав текст, дори и да боли.
За това назад казах, че ако дъщеря ми ми сподели, че не тя, а съпругът й не желае да имам ключ от апартамента им, естествено, че ще я разбера, но ще й оставя ключ за у нас, за всеки случай. Като страничен човек ще оценя, че съпругът й идва от друга среда, възпитанието му е друго, различно от това, което съм дала на дъщеря ми и съответно ще загубя доверие в него. Съответно той няма да може да разчита на мен, както и аз на него. Нищо особено, преживява се. Simple Smile

Излиза, че единствено правилно е възпитанието, което ние даваме на децата си и всички останали са недостойни за доверие? Човек комуто нямаш доверие как уважаваш? А като не уважаваш човека избран от детето ти, това за какво говори? И още, и още, и още... Можем да си подхвърляме много "умни" мисли, да обличаме в красиви думи не толкова красивите си разсъждения, за съжаление никой от нищо няма да се поучи.

Естествено. Възпитанието на другите си е възпитание на другите и за да бъдат приети в "кръга на доверие", трябва да минат теста за издръжливост, най-малко 5 години. Sweat Smile После ще му мислим.
Като не дава ключ, да си гледа работата, аз също няма да му дам ключ. Stuck Out Tongue

# 623
  • София
  • Мнения: 36 083
Цитат на: Deni-meni link=topic=1586650.msg47178880
Човек сам решава, дали иска деца, те не са му длъжни затова.
1000% съм съгласна с това. Децата не носят отговорност за изборите на родителите си.

П.П. Съжалявам, цитирам от телефона е обърках таговете.

# 624
  • Мнения: 2 153
Цитат на: Deni-meni link=topic=1586650.msg47178880...
Човек сам решава, дали иска деца, те не са му длъжни затова.
[/quote
1000% съм съгласна с това. Децата не носят отговорност за изборите на родителите си.

Обратното важи с пълна сила също, след като детето мине пълнолетие. Родителите не носят отговорност за изборите на децата си.

# 625
  • Мнения: 10 585
Не носят, но какво общо има изборът на пълнолетните деца с желанието на майката да ходи на бар, когато са били бебета?

# 626
  • София
  • Мнения: 36 083
И с това съм съгласна.

Но понеже няколко пъти попадам на твърдението ти в смисъл "Майката преди години у направила избор Х, следователно дъщерята трябва да направи същия избор" -- не, с това не съм съгласна. Майката няма право да притиска/манипулира/изнудва дъщеря си да прави същия избор.

В контекста на темата имам предвид следното (за да стане по-ясно):
"Преди години давах на децата ми да канят гости в моя дом, сега те трябва да ми дават да каня гости в техния".
С този принцип категорично не съм съгласна.

# 627
  • Мнения: 19 654
За моя дом говоря аз, не за общ дом с майка ми. В нейния ясно, че нямам право да се меся.
А защо изтъквам причини да не се канят хора от нея на кафе вкъщи - ами Жанел мисли, че няма причина да не доставиш удоволствие на милите бабки да си пият кафе и у вас, щом искат, а аз посочвам, че има и обективни причини освен желанието за лично пространство, което явно не й се струва убедително.

# 628
  • Мнения: 5 491
Изумява ме, твърдението, че майката предпочитала на бар, вместо с детето си и затова после детето трябвало да е задължено на майка си. Детето пък да не би да е искало да се ражда, че после да бъде задължавано с капризите на родителката си.

# 629
  • Мнения: 2 153
Изумява ме, твърдението, че майката предпочитала на бар, вместо с детето си и затова после детето трябвало да е задължено на майка си. Детето пък да не би да е искало да се ражда, че после да бъде задължавано с капризите на родителката си.

Но защо е тази разправия? Като не искаш, не даваш майка ти да си пие кафе с приятелки у вас и туй то. Аз давам. Не мога да разбера за какво е тази патърдия - ти си решаваш едно, аз си решавам друго.
Никой никого не убеждава, просто колкото хора, толкова разбирания за живота.
Няма смисъл да ми се сърдите сега, че така сме избрали да си живеем в нашето семейство. Понякога даже и на море ходим заедно и в чужбина дори сме ходили заедно на екскурзии с децата и техните партньори. Просто сме по-задружни и така ни харесва и не, никой никого не кара насила.

Общи условия

Активация на акаунт